Изчезналата риба “спари” се върна в Черно море

Плетачите на мрежи и далянджиите скоро ще са за музея

Сталин се дразни, когато някой зевзек му запее: “Товарищ Сталин...”. Още от малък много се сърдел на подигравките с името му. Приятелите му обаче намерили изход - измислили му прякор – “Шопа”, защото, въпреки че е роден във великотърновското село Кесарево, е прекарал детството си в София.

Макар и да е кръстен на другаря Йосиф Висарионович, както било модно навремето, Сталин Илиев, е добряк. Колегите му го описват като трапер и веселяк. Винаги е в добро настроение и разкзва лакърдии. Дошъл да изкара казармата в Бургас, на Капчето, и тук го завладява магията на морето - не си тръгва никога повече. Сталин е ерген, но е намерил оправдание, че няма жена до себе си. “Животът на рибаря не е много тежък. Само една жена ми липсва да ми дудне и да ме тормози. Затова нямам половинка и затова младея”, разказва с усмивка Сталин.

Повече от всичко Сталин обича морето. Голямата му страст е плетенето на мрежи. Отначало ги плетял от чист памук, а сега не само плете, но прекроява и снажда “купешки” мрежи. Кърпи и дупки, но и кърпенето е вид плетиво, най-сложното - нарича се “меримет”. Освен Сталин, никой вече не владее този начин на плетене, поради което той бе удостоен с индивидуална награда на Министерството на културата за нематериално културно-историческо наследство.

Мрежите, които прекроява, са турски или гръцки, а напоследък и китайски. Последните, макар че си имат недостатъци - нетрайни и тънки са, късат се лесно и прегарят от слънцето, са предпочитани, защото са евтини. С много търпение Сталин прекроява и кърпи, но не чува закачките на рибарите: “Дойде време Сталин да курдисва китайски мрежи”. Така се шегуват колегите му, които иначе хранят дълбоко уважение към опитния плетач и рибар.

Първоначално Сталин се заселил по устието на Ропотамо, но от Дирекция “Строителен контрол” съборили колибите на морските край устието, тъй като били незаконни. И така след време Сталин дошъл в рибарското селище край Бургас Ченгене скеле.

Как от “Шопа”, Сталин стана “Консултанта”

Напоследък рибарите наричат Сталин – “Консултанта”, защото започнал да учи младоци да плетат мрежи и да ловят риба. Плащат му в натура: по каса паламуд или друга риба, според сезона. Заради това, че приема да се качи в лодката им и да ги консултира, младите рибари са му благодарни и се надяват и те да усвоят в тънкости тежкия рибарски занаят.

Дали може да изплете мрежа за русалки? На този въпрос Консултанта отговаря с типичното си чувство за хумор, но и с увереност: “Мога да изплета всякаква мрежа, стига да ми дадат размерите.” Рибарите от Ченгенето веднага започват да нижат лакърдии за русалките. Преди броени дни техен колега се кълнял, че видял русалка на Маслен нос. Бил обаче на доста ракии.

Най-близкият приятел на Сталин Илиев в Ченгенето е кметът на рибарското селище Димитър Янчев - Митко Брадата. Той е стар далянджия- занаят, който също е бил славен, но за съжаление на път да остане в далечното минало. Далянът е конструкция от мрежи, които се поставят в морето на колове или тръби, високи по 17-20 метра. На тях се опъват мрежите. Далянът е свързан с брега с още една мрежа - тъй наречената “хавлия”. Като се движи край брега и мине по “хавлията” рибата, попада в съоръжението и оттам няма излизане, рибарите я вадят и складират в каси в лодките си.

По думите на кмета Янчев, сега даляните се стопанисват от богати хора, които ги вземат, за да направят заведения и да привличат туристи. От брега, туристите наблюдават живописния далян и пърпоренето на рибарските лодки покрай съоръжението. Красивата гледка е съчетана и с пресни и вкусно приготвени рибни ястия в заведението на даляна.

Един от култовите даляни е “Чайка” край Созопол - там е сниман филмът “Оркестър без име”. През 1968-ма го е посетил лично първият космонавт Юрий Гагарин и е засадил там борче, а далянът дълги години носеше неговото име. В близост, лозе навремето имаше първият български космонавт Георги Иванов.

Даляните са живописни и романтични места, които скоро ще отидат в музея. Стават все по- малко, разказва Янчев. Едно време на далян се ходело не с ракия или вино, а с хляб и яйца. Защото казанът с рибената чорба непрекъснато врял. Който излезе от морето, пускал прясна риба вътре - за да се сготви уникално вкусна рибена чорба. Яйцата трябвали за застройка, а хлябът - за да се разпредели между членовете на екипажите, които излизали намръзнали от морето и веднага сядали да изсърбат по една купичка от вълшебната и сгряваща рибена супа.

“Спари” и водни кончета на талази

Според Димитър Явчев, морето вече е чисто и дори риби, които от години не са минавали край нашите брегове, са започнали да се появяват. Наскоро Брадата се натъкнал на няколко екземпляра от рибата “спари”- отдавна забравена.

“Не бях я виждал поне от 15 години. Тя е с метален цвят, около килограм”, разказва кметът на рибарското селище. Спари е с жълтеникаво-сребърни страни. Гърбът и ивиците са маслинено зелени. По-тъмни са петната в основата на гръдните перки и ивицата около опашката. В Гърция има много от този вид риба, която става за приготвяне на скара или пържена. У нас тази година, морските съобщават, че са се натъквали на нея край Балчик и около село Варвара.

Морето е чисто - има много морски кончета, които имат страхотна популация, нещо, което също вече бях забравил, обяснява Янчев.

Според него и колегите му, морските учения са смърт за рибата. Бомбите, които трещят под водата я плашат и тя бяга, и променя маршрута си за години напред. Освен спарито, и барбунът става много по-едър, хвалят се риболовците.

От 15 октомври официално за тях започна есенният сезон. Тепърва ще се види има ли паламуд, няма ли.

Едно време, през 1968- ма, мрежите потъваха от паламуд. Извозваха рибата със самосвали, сеща се Митко Брадата. И тъгува за старите времена.

В даляна рибата се лови по специален тертип. При есенния риболов, в края на даляна стои постоянен дежурен с лодка и запален фенер. Щом види че рибата влиза, започва да осветява с фенера брега. Там също има вахта. Дежурният вижда сигнала и буди рибарите. Морските мигом стават и с голямата лодка на даляна, наречена “мауна” влизат да изтеглят богатия улов.

Исторически момент:

Няма рибар без прякор

В Ченгене скеле няма рибар без прякор. Някои си имат по два и по три, а всеки прякор върви с история. Сред рибарите с прякори са Турука, Попчето, Заргана (защото е тънък и дълъг като зарган), Гошо Терсенето, Гошо Чикагото (бил емигрант в Чикаго), Дънди Крокодила... Сега, съвсем наскоро, на една от жените в селището и лепнали “Паламудка”. “Това е исторически момент, първият женски прякор сред нас”, смеят се морските. На бай Янко Попчето прякорът му идва от първата му гемия, която се казвала така. Но за него се разказва друга легендарна история. Бил край Маслен нос с лодката си на риболов. И винаги водел със себе си любимия си пудел. Пуделът насред риболова внезапно цамбурнал във водата. Бай Янко уж спрял лодката, и се хвърлил след него. Лодката обаче продължила да пътува и се отдалечила, а бай Янко останал с пудела си във водата. Добре, че ги забелязал фаропазачът на Маслен нос и ги спасил.

Нарушители

Риболовци от Ямбол и Сливен ловят тайно паламуд

Хора от Ямбол и Сливен с малки лодки пристигат вечер и ловят паламуд. Чули са, че есента е паламудена и рибата направо извира от морето, разказаха в Ченгене скеле. В момента на пазара кило паламуд върви по 8 лева. Цената му взе да пада, заради многото риба. Инспектори на ИАРА обаче са засекли и глобили пришълците, защото с такива лодки и без регистрация нямат право да влизат в морето.