Страх по пладне в Манхатън

Използването на нечие нещастие за краткосрочни политически цели не е отскоро

Саипов е емигрирал в САЩ година преди Арабската пролет и четири преди създаването на Даеш

Бяхме подготвени. Очаквахме го. След всичко, което видяхме миналата година в Ница и Берлин, имахме разработени протоколи и служителите ни бяха тренирани да действат при подобни терористични сценарии. Така хладнокръвно и професионално обобщи пред камерите ситуацията полицейският комисар на Ню Йорк Джеймс О`Нийл в първите часове след кървавото нападение в Манхатън, отнело във вторник живота на осем души. И изказа признателност на постовия полицай, оказал се в близост до мястото на драмата и реагирал още в първите минути, като обезвредил и арестувал терориста.

Новините напоследък все повече приличат на телевизионна екшън-продукция, в която всички са безпомощни участници.

Управниците на града и щата Ню Йорк Бил де Блазио и Андрю Куомо излязоха след комисаря да вдъхнат кураж на съгражданите си, оказали се отново мишена за терор, 16 години след атентата срещу Световния търговския център. Самото нападение, извършено в 3 часа следобед с камион върху велоалея, е на броени метри от мемориала, посветен на близо 3000-те жертви, останали в руините на 11 септември 2001 г.

Фактите се следват с рутинната вече предсказуема злокобност: Терористът оставил след себе си ръкописна бележка, в която се заклева във вярност към т.нар. „Ислямска държава”. Самият той е родом от Узбекистан, емигрирал легално в САЩ през 2010 г. На 29 години е, върти собствен дребен транспортен бизнес. Женен, с три деца – живее със семейството си в близкия Ню Джърси. Всички досегашни проверки на релевантните американски специални служби (неизброимите вече трибуквени съчетания) свидетелстват, че Сайфуло Хабибулаевич Саипов не е част от терористична клетка. Интервюта с негови бивши съседи и познати го разкриват като работлив и скромен. Не се е интересувал от религия и не е познавал Корана преди да пристигне в САЩ, твърдят близки.

Задълбочени експертизи и бъдещите му разпити от специалисти, най-вероятно ще потвърдят че се е „саморадикализирал” (един от онези термини на новото време) чрез интернет, през годините прекарани в САЩ. Заради произхода, профилът му е възможно да излезе близък с тези на „Бостънските атентатори” от 2013 г., братята чеченски емигранти Тамерлан и Джохар Църнаеви. Отишъл в страната на неограничените възможности, но се разочаровал, че не се чувства като у дома си и решил да привлече внимание към себе си по най-кървавия възможен начин. С доказано вече варварски метод.

В случая със Саипов наличието на собствено семейство, което е издържал с труда си преди да се качи на камиона, несъмнено го отличава от „утвърдения” досега шаблон. Не само от саморадикализираните братя Църнаеви, но и от другите „шофьори на терора” в Ница и Берлин – млади, семейно необвързани емигранти, подложени на директна радикализация в родните си страни и насочили се към Европа със задната мисъл, че ще използват всяка възможност, която им се удаде, да нанесат удара си.

Мотивите на Сайфуло Саипов да извърши нападението си тепърва предстои да бъдат изяснени. При всички положения обаче символиката на акта ще се използва много от пропагандата на Даеш като победа. Без значение доколко имат собствено участие в индоктринирането на Саипов. Най-малкото нападението от тяхно име идва по-малко от две седмици след обявеното от западната коалиция превземане на т.нар. столица на самопровъзгласения халифат Ракка в Сирия и над месец след падането на Мосул в Ирак. Като добавиш локацията и датата – несъмнено не е бил весел Хелоуин за децата в Ню Йорк – за ответен удар на ислямистите си е направо „по поръчка”.

И може би не само за тях. Притиснат от нова серия скандали, свързани с контакти на хора от близкото му обкръжение с Русия, квотата на одобрение на американския президент Доналд Тръмп е в режим на свободно падане. За девет месеца от началото на мандата си „ексцентричният” държавен глава на САЩ не е успял да прокара нито едно от по-популистките си предизборни обещания, било то чрез указ или законопроект – от изграждането на стената на границата с Мексико, през отмяната на здравната реформа на предшественика му Барак Обама, до пълната забрана за достъп до територията на САЩ на граждани на шест предимно мюсюлмански държави.

Последното беше оборвано няколкократно от федерални съдии, на основание че е равносилно на религиозна дискриминация, което противоречи на американската конституция. Атентатът в Манхатън може да послужи на по-безскрупулните съветници на Тръмп като добра основа да лансират отново тази „инициатива”, дори разширявайки я, най-малкото в опит да запишат поне една победа преди края на годината. И да отклонят някой и друг удар от подопечния си.

Самият американски върховен главнокомандващ не закъсня да реагира на случилото се в Манхатън чрез социалната мрежа „Туитър”, призовавайки за ожесточаване на проверките от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ на всички кандидати за виза. Така ги разбира нещата човекът, който прави външна и вътрешна политика през 140 символа в интернет. Друг е моментът че точно Узбекистан, родната страна на Саипов, е голямата гордост на американските специални служби - поредно десетилетие техен плацдарм за войната в Афганистан (официално приключила) и централноазиатският „ударник” в изкореняването на ислямския екстремизъм на местна почва. Т.е. едва ли при тях точно би било „заровено кучето”, с конкретното нападение в Ню Йорк, извършено от човек емигрирал в САЩ година преди Арабската пролет и четири преди създаването на Даеш, но нейсе! Да му мислят американските служби от кого си получават заповедите. И доколко атентатът от вторник в Манхатън е бил предотвратим. Последното, като термин, напоследък изглежда само като пожелание към следващите жертви на ислямисткия тероризъм, от която и да е страна на Атлантика.

Така или иначе, използването на нечие нещастие за краткосрочни политически цели не е отскоро – в големия механизъм на нещата, както знаем всичко опира до статистиката. Което пък сигурно ще се окаже и единственото нещо, от което разбира и действащият президент на САЩ Доналд Тръмп – човекът си е търгаш (спорно колко добър, но…): плюс; минус, равно. Другото е реклама. Дреме му на него кой страда, когато не му излиза сметката. Дали ще са чужди или негови граждани – от върха на кулата, казват, разлика няма. В крайна сметка най-много да го свалят безславно от поста и да го пратят в някои от именията му да си харчи парите, под денонощната охрана на „Сикрет сървис”, която му се полага като бивш държавен глава.

Нищо от това, разбира се, не изтрива поредния кървав ред в съвременната история на Западния свят и войната на ценности, която води във всяко едно измерение, със себе си и с планетата в епохата на глобализацията. За последното свидетелстват и националностите на жертвите на нападението в Ню Йорк – в голяма част чуждестранни туристи от Южна Америка, Европа. Оказали се случайно нищо неподозиращи мишени на сляпа ярост.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари