Градът е фериботен център за връзка с Норвегия

Гълфстрийм прави температурата на водата целогодишно 10-15 градуса

Ареал е на над 6000 морски вида – риби, корали, раци, морски змии, октоподи, корморани и др

Едно очарователно пристанище се е сгушило на най-западната точка на Швеция – на границата с Норвегия, в слънчевия залив Скогерак на Северно море. Това е курортният град Стрьомстад – калейдоскоп от светлина, зеленина, вятър и викингски копнеж за пътешествия.

Приютил в заливите си повече от хиляда яхти, градът е фериботен център за връзка с Норвегия, круизна дестинация за туристи от цял свят, както и притежава добре синхронизирана връзка с железопътната и магистрална система на Швеция.

Част от града е голям архипелаг от вулканични острови – най-големите от тях са Южен и Северен Костер. Те са обявени за национален воден резерват на Швеция, защото притежават уникална екосистема: благодарение на откланяща се част от Гълфстрийм, тук на дълбочина от 200 м температурата на водата целогодишно е 10-15 градуса, като това е довело до съществуването на невероятно биоразнообразие, флора и фауна: уникални растения, 240 вида птици, 6000 морски вида – риби, корали, раци, морски змии, октоподи, корморани и др.; 200 от тези екземпляри не се срещат никъде по света. По бреговете на островите са накацали кокетни вили, риболовът е ежедневие за хората, от май до септември тук кипи културен и еко туризъм.

Стрьомстад посреща гостите си по море с великолепния изглед на амфитеатрално разположени сгради по хълмовете на града. Отдалече се виждат църквата, културният дом и импозатната сграда на общината. Сред островите, сякаш изрисувани от детска ръка, привлича погледа курортният квартал Стрьомстад-спа, наричан Малката Венеция. Името подсказва, че островът е прорязан от изкуствено прокарани канали и всеки собственик на вила или хотел разполага яхта, лодка или джет под прозорците си. Централният хотел работи целогодишно с топла вода, а архитектурата му е решена в синхрон с гранитните масиви, които тук са навсякъде, напомняйки ни за епохата на „Властелина на пръстените“. Цветя красят алеите, дворчетата и надничат от всяко прозорче.

Любителите на голфа, скалното катерене, ветроходството и гмуркането в кристални води лесно намират своето бленувано кътче, защото в Стрьомстад се срещат морето и гората, равнината и попътните ветрове. Древните скандинавци са били безразсъдни мореплаватели, а техните днешни наследници не им отстъпват. Никакъв студен вятър или дъжд не би попречил на шведа да изкара лодката си и да вдигне адреналина си!

Кои обаче са българите тук? И защо над десет известни български писатели вече посетиха града и твориха в този северен оазис? Постоянно живееща от 30 години в Стрьомстад е българската писателка и преводачка от шведски език Свежа Дачева. Тя е защитила докторат в Гьотеборския университет, издала е над 15 книги на български и шведски, добре позната и обичана е от местните жители, бидейки 12 години общински съветник и дългогодишен уредник в Историческия музей, а в момента преподава в Народния университет в Стрьомстад. Тя първа съобщава на българските си колеги, че областта Западен Гьоталанд провежда писателска резиденция за чужденци под наименованието AIR Literature Västra Götaland, финансирана от Комитета за култура на района и на Община Стрьомстад. Програмният координатор е Йохана Линдстрьом, която се грижи и за други седалища на този международен формат.

През последните четири години в представителна сграда в самия център на Стрьомстад се намира мястото, където написаха своите най-нови произведения родните творци Мира Душкова, Аксиния Михайлова, Светлана Дичева, Мадлен и Нидал Алгафари, Мая Ангелова, Здравка Евтимова, Рада Добриянова, Ивайло Диманов, Росица Цветанова, Хайри Хамдан, Сашо Серафимов, Петър Чухов, Силвия Томова, Георги Гроздев, Мария Донева, Иглика Пеева, Юлиян Жилиев и др. В продължение на 30 дни в различни сезони те имаха възможност за вдъхновена работа в спокойна и удобна обстановка, както и за творчески контакти с колеги от други държави. Тук вече са пребивавали представители на Германия, Ирландия, Македония, Великобритания, Грузия, Литва, Латвия, Албания, Румъния, Палестина, както и шведски автори. На разположение на гостуващите писатели е Градската библиотека, ръководена от Гунила Сандин, която ги води из лабиринтите на шведската книжнина, помага в творческите контакти и организира срещи с публиката в града.

Интересът на жителите към литературата не е случаен – в Стрьомстад е родена и творила най-видната шведска писателка на 19 век Емели Флигаре Карлен (1807 – 1982). Нейният бюст посреща всички гости на града пред реставрираната сграда на Културния дом, който през 19-и и началото на 20-и век е бил Светският салон на висшето общество. И днес тук могат да се видят запазените фрески и старинни мебели, напомнящи за атмосферата, когато жените имат специална роля в културния облик на шведското общество – чрез изкуствата, балнеотуризма и образованието на децата.

Историята на града, основан преди 5000 години като неолитно селище, може да бъде проследена в експозицията на историческия музей, разположен в сграда от 1880 г. Тук са изложени останки от мегалитни гробници, надписи от издълбани скални рисунки, предмети на бита от Средновековието и от по-ново време. Периодично се изнасят лекции, откриват се изложби – от стари риболовни пренадлежности до керамика Sico. Значим архив от снимки илюстрира развитието на риболова, каменоделството, търговията, туризма, изработката на керамика и консервната промишленост от 17 век насам. Наблизо до града се намира местността Блумсхомл. Там виждаме побити камъни във формата на кораб, където са били извършвани древни погребения. Въбще всички видове плавателни средства са били широко използвани и се споменават в митовете от викингската епоха (8 -11 век) като неизменен атрибут на боговете. Те дори били погребвани в корабите си. Открити са гробове на знатни шведи, погребани в лодките си. Първият декрет за правата на гражданите в Стрьомстад е ратифициран от крал Карл ХІ на 15 април 1676 г. През 1695 г. е изработен първият градоустройствен план – с площада и църквата, който съответства и на днешното разположение. По време на войната срещу Норвегия (1716 – 1718) Стрьомстад е щаб на Карл ХІІ. В края на 18 в. градът е известен като балнеосанаториум и курорт, а през 19 в. тук се произвеждат милиони павета от гранит, с които са павирани множество европейски столици. Уловената риба е била сварявана, извличано е маслото ѝ, което се е продавало в чужбина. С него са светели фенерите в Париж до откриването на електричеството.

През 1917 г. е завършена уникалната сграда на кметството (в стил Арт Нуво), която и днес изумява със сложната си конструкция, замислена от нейния меценат – богатия търговец Адолф Фритьоф Кавали-Холмгрен. Роден в Стрьомстад, той финансира построяването на сградата в памет на своите родители и подчинява разположението ѝ на нумерологична символика, която съответства на библейски числа и на важни дати в живота на неговото семейство. Внушителната постройка, от която се разкрива панорама към цялата околност, е от гранит, извлечен от самото място. Построена е с единствената цел да бъде подарена като общинска сграда на града. Днес тук са разположени офисите на кмета и общинските служби. По стените могат да се видят оригинали на един от най-известните шведски художници Инге Шьолер, който е роден и творил в Стрьомстад.

За чуждестранните посетители интерес представлява дейността на Културния център „Скогерак“, който е място за бизнес и творчески срещи, дебати, изложби, конференции, технологични изложения. Тук има зали по интереси: детски театър, писателско кафене, танцова и концертна зала, младежки клуб, център за свободно време и др. Кафенето се обслужва през деня от хора с увреждания, а вечер – от младежи от клуба. Въобще политиката за социална интерграция е приоритетна в Швеция. От десетина години е сложено началото на „Зимен фестивал на словото“. На пристанището се намира Художествената галерия „Лук сталет“, която в момента представя изложбата „Човекът в животното и животното в човека“. Поразява интерпретацията на съвременните шведски художници, които визуализират глобалните екологични и социални проблеми през погледа на животните: последният човек на планетата държи в ръка последната маймуна, но всъщност това е самият той.

По принцип екологичната тема е издигната в култ в Швеция. Всяко кътче с дива природа се обгрижва внимателно. Място за отдих сред редки растителни видове е Градският парк, в чието езеро сред стотици водни лилии плуват патици и лебеди, а вековни дървета са скътали музей от викингски дървени къщи на открито.

Гостуващите чужди писатели отнасят в съзнанието си не само морската атмосфера на този гостоприемен град, но и се вълнуват от съдбата на писателката Емели Флигаре Карлен. Нейната история е любима тема за обсъждане от местните хора, въпреки че са минали 123 години от кончината ѝ. Тя е първата жена, която се изявява като капитан на търговски и ветроходен кораб в началото на 19 в., пътувайки заедно с баща си. Наричана е първата жена-шкипер. В епохата, когато Европа е обхваната от Романтизма в литературата, Емели не пише за отношенията на аристократите или за печалбарската страст на буржоазните богаташи; тя описва обикновените хора, греховната любов, диктатурата на мъжа в семейството, сложната психологическа драма, която изживява тогавашната жена, родила дете без брак... Тя е първата писателка в Европа, която се издържа от писателски труд след кончината на две от четирите ѝ деца и двамата ѝ съпрузи. През 2018 г. е създаден филм за живота ѝ, озаглавен „Емели – най-голямият автор на Швеция“. Продукцията е комбинация от игрален и документален филм и в него взимат участие жители на Стрьомстад. Финалният кадър на филма показва как Емели изгаря всичко, което е написала. У нас тя е позната само с романа си „Два брака“, издаден през 1992 г.

Пътувайки из Швеция, всеки българин би усетил магията на тази земя – ласкаво слънце през лятото, безкрайни зелени пространства – с изрядно обработени ниви и многохилядни стада овце и крави, неуморен в поривите си морски вятър, камбанен звън на всеки час и аромат на сьомга, който привлича от всеки ресторант.