Историческият блокбастер разказва за подготовката и въстанието на декабристите от 1825 година

Ушити са над 1000 костюма, отразяващи епохата, а всеки от основните актьори е получил накрая за спомен костюм и албум със снимки

Докато специалисти, историци и кинематографисти спорят, лентата вече обикаля страната и събира стотици хиляди зрители

Сюжетът е основан на реални събития, а сред персонажите във филма има много исторически личности, изиграли значителна роля в съдбата на държавата

Точно преди Нова година премиерата на един нов филм буквално разтресе Русия и цялата огромна империя получи голяма тема за разговор. Филмът е “Съюз на спасението” - историко-приключенска драма на режисьора Андрей Кравчук за подготовката на въстанието на декабристите от 1825 г. Ако решим да се пошегуваме и с новината от тази седмица за смяната на правителството в Русия, можем без да се притесняваме и с усмивка да използваме израза “Руският кабинет отиде на кино”. Но да оставим това настрана и да видим какъв е този филм, който така силно разбуни обществото в тази страна.

Каква е историята на декабристите - първото тайно политическо общество, създадено от група млади гвардейски офицери. Сюжетът е основан на реални събития, а сред персонажите във филма има много исторически личности, изиграли значителна роля в съдбата на Русия - Николай I, декабристите Кондрат Фьодорович Рилеев, Михаил Бестюжев-Рюмин, Павел Иванович Пестел и др.

Предисторията

Вдъхновени от победата над французите през 1812 г., руските офицери - представители на елитното дворянство, се връщат в родината. И именно в нея осъзнават колко голяма е пропастта между Европа и Русия, те изпадат в ужас от робското положение на селяните и издевателствата над редовите войници в царската армия. И дворяните създават общество, на което е съдено да стане първият източник на декабристкото движение. А на тях всичко им се струва възможно...

Младите победители, гвардейските офицери са уверени, че равенството и свободата ще настъпят - тук и веднага. И за това те са готови да принесат в жертва всичко - положение, богатство, любов, живота и страната си. Младите офицери искат да сменят царската власт с конституционна монархия и завинаги да премахнат крепостното право. Във филма се разказва за атмосферата вътре в обществото на декабристите, за техните разногласия около опита им за свалянето на царската власт. През 1816 г. в столицата Санкт-Петербург възниква първото преддекабристко общество “Съюз на спасението”.

Именно тази тема, превърнала се в основа на филма, е една от най-обсъжданите днес в Русия. А филмът буквално се намира между “осанна” и “разпни го”. Във всички медии има ожесточени дискусии. И докато специалисти, историци и кинематографисти спорят, лентата вече обикаля страната и събира стотици хиляди зрители. Няма как, мнозина вече обявиха “Съюз на спасението” за филма на годината. А тя едва сега започна...

Историческият блокбастър се появи на екрана точно 194 години след реалните събития (14 декември 1825 г. избухва въстанието на Сенатския площад в Петербург. Когато един филм има внушителен бюджет, държавна подкрепа и агресивна рекламна кампания, това винаги предизвиква небезоснователни опасения заедно с оправдан скептицизъм.

Компютърни ефекти и брутално насилие

Във филма се усещат компютърните ефекти. С тях въстанието изглежда изключително мащабно и напълно реалистично, а заснеженият Петербург въпреки всичко, очарова зрителя - градът все едно става неволен свидетел на кръвопролитната битка.

Жестокостта по отношение на въстаниците и в частност обикновени войници, тръгнали безусловно след своите командири - всичко това е част от действителността. Бруталните военни действия, в които има ужасни сцени на насилие, са пълен контраст на буквално изумителните сгради и красиви пейзажи, снимани от горе с дрон, кран и каква ли не съвременна кинотехника.

В момента на въстанието на Сенатския площад е имало 15 000 човека. А задачата пред режисьора е да предаде максимално обстановката тогава. И точно тук е прибягнато до компютърната графика - “сложно е да снимаш цял месец 800 души масовка”, признава и решисьорът Кравчук.

Костюмите са превъзходни

Снимките на филма са в Белгородска област. Подготвителният период за филма е 2 години, а снимките продължават около година. Ако споровете за какво ли не във филма продължават, за костюмите всички са на едно мнение - те са превъзходни! За актьорската игра също. Младите руски артисти, които играя главните организатори на декабристкия бунт, са търсени дълго време от режисьора и продуцентите. Ушити са над 1000 костюма, които максимално точно отразяват епохата. Всеки от основните актьори е получил накрая за спомен костюм и специален албум със снимки от ролята си. Някои от костюмите са подарени на кинотеатрите, където е преминала премиерата на филма - представени са в специална изложба. Зрителите на премиерата са получили специален подарък към билета си - играчка за елха - един от героите декабристи. Масовката на филма наистина е голяма - около 800 човека, но въпреки това не е по-голяма от участващите в знаменития филм на Сергей Бондарчук “Война и мир” от 1967 година.

 

Двете съставни части на декабризма

Трудно е да се прави бизнес, а да се критикува и да се съставят проекти е просто и забавно

Татяна Воеводина, zavtra.ru

В руските медии е пълно с интересни и доста критични коментари за филма. “Труд” ви предлага един от най-добрите, в който са направени интересни паралели за времето отпреди почти 200 години и сега.

Прожекцията на широко рекламирания филм за декабристите “Съюз на спасението” накара обществеността отново да се замисли за истинските, историческите декабристи. Кои всъщност бяха тези елегантни “кавалерийски гвардейци” и поети?

При съветската власт бяхме научени еднозначно да смятаме декабристите за герои. Те бяха историческия минимум в паметта на съветския човек, като първите революционери и следователно - предшественици на Октомврийската революция.

За героите ни беше заповядано да приемем онези, които са се стремели да подкопаят и преобърнат собствената си държава. Достойнството на историческата личност се определяше от усърдието, използвано при подриването на носещите конструкции на собствения му дом. И това не е измислено от болшевиките! През целия XIX век всеки достоен и мислещ човек просто е бил длъжен да бъде, ако не революционер, то поне критично настроен към властта. Тази традиция - да бъдем против - се носи от руската интелигенция при всичките революции, репресии и световни войни. Трябва ли да се чудим защо великата империя “се стопи за два дни”, при това два пъти - през 1917-а и през 1991-а ?

Декабристите положиха началото на тази традиция, затова е важно да се разбере нейният източник. Има два основни източника.

Първият: чуждестранното образование и заеманите мисли.

Вторият: неучастие в практическия живот (наричан по-късно обломовщина). “Те са страшно далеч от народа”, казва Ленин в христоматийната си статия “В памет на Херцен”. Образованата ръководеща класа беше далече не само от народа, но тя беше далеч от всяка практическа дейност.

В своето есе “Декабристи” В. О. Ключевски разказва следното за тях: „... Повечето от декабристите са учили в кадетския корпус, сухопътния, морския и пажеския корпус (привилегировано дворянско военно-учебно заведение), а тогава кадетските корпуси, са били разсадници на общо либерално образование и са били много по-малко приличаши на технически и военни образователни институции. Някои от тях са получили образование в чужбина, в Лайпциг, в Париж, другаде - в многобройните руски пансиони, държани от чужденци, включително и в пансиона “Никола”. От последния идват например декабристите княз Голицин и Давидов. Много от 121 обвиняеми са учили в своите домове, но също под ръководството на чужденци”.

Всяко образование винаги предава на ученика определена картина за света. И така, на бъдещите герои от Сенатския площад в главата им беше набита чуждестранна картина. Съвсем естествено е, цялата руска действителност да е била разглеждана от тях като лоша, невярна и заслужаваща бракуване. Не защото не пасваше на Русия (те не можеха да преценят това), а просто защото не приличаше на картината, усвоена от тях. Какво трябва? Да се премахне крепостното право и да се приеме конституция и западната форма на управление. И всичко ще се получи чудесно. Така мислеха декабристите.

Изминаха почти 200 години, и нашите прогресисти мислят точно по същия начин. За да “преустроим Русия” с едно размахване на ръката, всичко, което е нужно, е да свалим КПСС и да създадем западни “институции”. Образът и стилът на мислене на “прогресивните хора на нашето време” не са се променили и днес. Само техните “преподаватели” станаха много повече: вместо малък пансион - цяла висша икономическа школа.

Нека се върнем към декабристите. Ако ръководещата дворянска класа сериозно се занимаваше с бизнес, а тогава бизнесът беше земеделие, който можеше и трябваше да се развива и подобрява, той щеше да коригира нейната картина за света. Но много, прекалено много от тях предпочитаха да се наслаждават на веселия живот и да съставят безпочвени проекти в столицата и дори в чужбина, където имаха ментален комфорт. Точно за това е прекрасното стихотворение на А. К. Толстой “Празен дом”. “Благородните дворяни у нас на труд не се учат”, казва помешчикът в “Кой в Русия живее добре”.

Очевидно е, че да се прави бизнес е трудно, а да се критикува реалността и да се съчиняват проекти е просто и забавно. Колкото по-малко познавате реалността, а да я разпознаете можете само като участвате в ежедневната практическа работа и по никакъв друг начин, тогава няма лесно да съчинявате проекти...

Ръководната класа никога не е била запленена от практическата работа. “Упоритият труд разболява”, и това не се отнася само до Онегин.

 

Какъв е екипът на филма?

Режисьорът Андрей Кравчук (57 г.) е автор на едни от най-обсъжданите филми, превърнали се в истински феномен в Русия. Това са “Италианец”, “Адмирал” (сред петте най-касови съвременни руски филми), “Викинг”, а сега и “Съюз на спасението”. Сценаристи на на филма за декабристите са Никита Висоцки и Олег Маловичко, а продуценти - Константин Ернст и Анатолий Максимов. Не може да не споменем и операторът Игор Гринякин, който е свършил забележителна работа.

Разбира се, главните актьори са фантастични, повечето от тях млади, но много талантливи. Непременно трябва да посочим Леонид Бичевин в ролята на Сергей Муравьов-Апостола, Максим Матвеев - като княз Сергей Трубецкой, Павел Прилучный - като Павел Пестел, Иван Янковский - в ролята на Михаил Бестужев-Рюмин, Антон Шагин - като Кондратий Рилеев, Александр Домогаров е граф Михаил Милорадович, Игорь Петренко е майор Баранов, Сергей Перегудов играе Артамон Муравьов, Виталий Кишченко - като император Александр I. Женските роли също са очарователни - ще споменем известната Ингеборга Дапкунайте - в ролятаа на княгиня Белская, и младата и много красива Софья Эрнст - като нейната дъщеря Анна Белская.

(Със съкращения, превод за “Труд” - Павел Павлов)