Да достигнеш до това, което търсиш в изследванията си, т.е. до нещо практично, което би се използвало от много хора – подобно преживяване е неповторимо. Така преди четири години в интервю за радио „България“ на БНР скромно описа, какво е постигнал с изобретения от него портативен ренгенов апарат, българският учен проф. Теньо Попминчев. Чието име е един от все по-редките ни напоследък поводи за всенародна гордост заради принос към прогреса на човечеството.

Е, не е като успешно да удряш топка с някой крайник, каквито по масово ги предпочитаме съвременните ни национални богатства, но пък си е постижение все пак. Последното, казано с тъжната ирония, че явно вече сме се примирили, че българските научни успехи и открития ще се случват само и единствено зад граница, с чужди инвестиции и интерес; че каквото имаме като природен талант в точните науки, ще търси всякакви начини да се развива в чужбина – ако не заради условията (или липсата им), най-малкото защото тук третират менторите им като „архаични старчета“; защото „учен“ в съвременна България звучи като борец от съпротивително движение срещу интелектуална окупация, наложена от удобно плиткоумие, с което се също сме се примирили.

Името на професор Попминчев прелетя отново по различни родни „новинарски“ интернет страници последните дни преди Коледа, с информацията че е бил посочен от авторитетно американско списание сред 10-те най-обещаващи млади учени, които оформят своите сфери занапред. Разбирайте, сред тези хора, чиято всяка крачка напред в науката им, тласва цялото ни развитие и познание за света и вселената напред. Съвременните Галилей, Нютон, Дарвин и ... шапки долу за учителя Теодосий Теодосиев от Казанлъшката природоматематическа гимназия, открил таланта на Теньо Попминчев във физиката.

Всичко това щеше да е още повече повод за национална гордост, ако не се беше случило през септември миналата година. Когато на конкретното събитие в България му е било обърнато също толкова задълбочено внимание. На един от споменатите „сайтове“ даже бяха успели да се дублират – разбирайте, имаха новината и сега, и като архивна от преди година, но с различен автор. Което смятам, че напълно затвърждава тезата, изложена един абзац по-нагоре за примиряването с плиткоумието.

Иначе, има си съвсем редовен повод да обърнем внимание на професор Теньо Попминчев в края на годината – а именно че през ноември Европейският съвет за научни изследвания, му е присъдил грант в размер на 1,5 млн. евро, за да продължи работата си с лазерни и рентгенови технологии в Техническия университет във Виена. Което също си е повод за гордост, когато знаеш, че това фактически означава, че не само е привлякъл интерес в Брюксел, но ЕС е и успял поне временно да го „издърпа“ от САЩ, където живее, работи, създава и преподава последните близо две десетилетия Теньо Попминчев.

Роден в Стара Загора, младият Теньо израства през 80-те и 90-те години на миналия век в Казанлък. Там завършва и Природоматематическата гимназия под напътствията на един от онези борци срещу интелектуалната окупация, преподавателя по физика Теодосий Теодосиев. Последният е този, който го убеждава че „физиците са по-добри математици“. Теньо Попминчев е редовно попълнение в разширения национален отбор, който представлява България на международните олимпиади по физика в Пекин и Осло. И макар и от двете си участия да донася „само“ един бронзов медал, негови експериментални резултати още тогава влизат в обзорните материали на една от олимпиадите.

След гимназия Попминчев остава верен на науката и завършва магистратура по лазерна физика във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Оттам следва защита на докторска титла в университета „Боулдър“, Колорадо, през 2010 г. - година по-късно дисертацията му е избрана от Американското физическо общество за една от 4-те най-добри в света, в областта на атомната, молекулярната и оптичната физика. Пак в Колорадския университет, под негово ръководство през 2014 г. е създаден първият ренгенов лазер със свръхкъси импулси. Портативното устройство разбива много съществуващи дотогава във физиката догми и използва технология, която тепърва започва да революционализира света на технологиите – от практически безвредни и светкавични ренгенови снимки, до свърхбързи и мощни чипове и компютри. От Колорадо Теньо Попминчев се прехвърля в Калифорнийския университет в Сан Диего, а паралелно провежда и зрелищни експерименти в Техническия университет на Виена. По-голямата част от постиженията си споделя с брат си Димитър, също физик, с когото работят заедно.

Отговорът на заглавието

*„Прогресор“ е термин от научната фантастика, измислен от братята руски фантасти Аркадий и Борис Стругацки, с който описват научно напреднала раса, която пътува през времето и пространството, за да помага на по-изостанали светове в развитието им. Думата се появява за първи път в романа „Трудно е да бъдеш Бог“, публикуван през 1963 г. и до ден днешен смятан за един от върховите шедьоври на руската научна фантастика. „Прогресорите“ имат и полу-митични опоненти във философията, наречени „странници“. За да сме съвсем изчерпателни.

За него

Изключително упорит

Експерименталната физика не е слабите по сърце. Една малка грешка – или струпване на много наведнъж – може да провали нормалното провеждане на всеки сложен експеримент. За щастие на всички ни, Теньо Попминчев има необходимата изключителна упоритост, за да се справи.

Александра Витце, журналист от американското списание Science News

Никога не се тревожи

Изключително съсредоточен е, когато се хвърля напред. И (б.р. - Теньо Попминчев) никога не се тревожи, дали нещо може да се провали, когато провежда експеримент.

Хенри Каптейн, преподавател по физика и ментор на Попминчев в Университета „Боулдър“

Отвори очите на света

Благодарение на това постижение можем да „надникнем“ и в най-бързите природни процеси в атома, в полза на биологичните, физичните и други научни изследвания. Постижението на проф. Попминчев реализира мечтата на много физици, работещи в най-реномираните научни институти в целия свят. Доверявайки се на своята интуиция и на основата на теоретичните си изчисления, той успява да построи експериментален прототип, който няма аналог в световната практика.

Президентът Росен Плевнелиев при награждаването на проф. Попминчев с почетния знак на държавния глава през 2016 г.

Няма конфликт между Бог и наука

Има Бог и няма никакъв конфликт между науката и Него. Арогантността на онзи, който е сигурен, че няма Бог, е съпоставим само с арогантността на мравката с фасетъчно зрение, която не вижда човеците и смята, че не може да има нищо извън нея и няма творец на света, в който тя лази.

Теодосий Теодосиев, наставник на Попминчев като ученик в Казанлък