Легендата на “Вердер“ Тим Вийзе даде ексклузивно интервю за „Труд“. Когато пазеше вратата на „бременските музиканти“, те не излизаха от групите на Шампионската лига. Натрупа 194 мача за „Вердер“, но имаше нещастието в националния тим да е в сянката на Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. След края на кариерата си Вийзе смени спорта и стана кечист.

- Хер Вийзе, често играете за Германия в мачове за ветерани. Как се чувствате пак като футболист?

- Чувствам се прекрасно. Не съм загубил форма. Почти всяка седмица участвам в подобни благотворителни турнири. В първия за годината дори спечелихме първо място в залата в Олденборг. После играх на неофициалното световно първенство в Ароза, после и на турнира на легендите в Москва. Приятно е да се виждаме, макар и поостарели.

- От 3 години се занимавате с нов вид спорт, който не е популярен в Европа. Говорим за кеча. Защо решихте да се захванете с него?

- Убедиха ме. Още от дете ми е интересно да се бия. Дълго продължи размисълът, защото ме караха още, докато имах договор като футболист на „Хофенхайм“. Затова трябваше да отложа. Но започнах и в кеча. Вече имах един бой в Мюнхен. Атмосферата беше уникална. Победих. Сега американците искат да прелетя океана и да се бия при тях. Все още не е ясно кога ще подпишем договора, но натам вървят нещата.

- Кой ви убеди, че ставате за кеч?

- Американците. Дойдоха няколко души при мен и казаха, че съм идеалният тип за тези боеве. Отвърнах им: „Окей, аз доста често съм гледал кеч по телевизията.“ Така че за мен това си е като сбъдната мечта. От дете съм голям фен на този спорт и сега имам възможност да го практикувам.

- Имате ли идол в кеча?

- Гробаря. Обожавам го.

- Има ли много болка в тези боеве или е повече шоу?

- Тренировките са изключително тежки. Не можете да си представите дори. По шест часа на ден тренирам. Така изискват и американците. Не можеш да се скатаваш. В кеча трябва да работиш много повече върху кондицията. И при вратарството не е лесно. Плонжираш, скачаш, горе, долу... Но е значително по-кратко, отколкото сегашните ми тренировки.

- Тежък ли беше първият ви бой?

- Не, изобщо не! Беше ми много лесно и приятно. Спечелих срещу Узус, но едва ли го познавате. Добър боец е.

- Вече си имате прякор. Наричат ви Машината. Кой го измисли?

- Американците. Харесва ми. Винаги съм искал да съм машина.

- Нека да се върнем към футбола. Вие бяхте един от най-добрите вратари на Германия в последните години, но имате прекалено малко мачове в националния отбор.

- Съгласен съм. На световното първенство в ЮАР през 2010 година аз трябваше да съм титулярят. Треньорът обаче каза, че Мануел Нойер ще пази. За съжаление при нас, вратарите, е по-трудно. Само един може да е на терена. Не станах полеви играч, за да може да ме сменят или аз да сменям някого. Германия винаги е имала най-добрите вратари в света.

- Кой е най-добрият ви мач?

- О, толкова много силни мачове имам, че няма да ни стигне времето.

- А поне за националния отбор?

- Срещу Англия. Дебютът ми. Загубихме с 1:2, но пазих страхотно. Имаше едно положение, което бе на практика неспасяемо. Само че... аз го спасих. Намерете го в интернет и го гледайте. Показно е. Не помня кой точно бе срещу мен. Тичаше към вратата и стреля. Направих невероятен скок и с лявата ръка избих топката точно пред ъгъла.

- Какво промени за вас тази нощ в Берлин, когато се изправихте срещу Англия?

- Дебютът винаги остава паметен. От дете съм мечтал да облека фланелката на Германия. Цял живот тренирах за този ден. Бях благодарен на съдбата, че ми подари тази нощ. Най-голямата гордост за един футболист е да играе в националния отбор.

- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?

- Имало е много. Но да избера някои. Например Рууд ван Нистелрой, Раул, Златан Ибрахимович... Но това са само трима от многото хищници на терена.

- Германия разгроми Англия и Аржентина, вкарвайки по 4 гола на световното в ЮАР. Накрая обаче не станахте шампион. Защо?

- И аз не мога да си го обясня. Бяхме най-добрите. В полуфинала срещу Испания в 80-ата минута Карлес Пуйол ни вкара с глава. Най-нормалното нещо в това първенство беше Германия да стане световен шампион. Никой не бе по-добър от нас. На следващия голям шампионат – Евро 2012, срещу нас Марио Балотели изигра мача на живота си. Вкара ни два гола на полуфинала, а ние отново бяхме най-силни. Съдбата ни го върна със световната титла две години по-късно. Бил съм на големи турнири и винаги е хубаво. Опитът, атмосферата, мачовете – всичко е страхотно. Съдбата ми даде възможност да го видя с очите си.

- Вие сте жива легенда на „Вердер“.

- Осемте години във Вердер са най-доброто време за мен. Винаги играехме или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Веднъж дойдохме и до София. Атмосферата беше супер. Признавам ви го. Феновете бяха на ниво. София е красив град. Какво време само! Играехме всяка седмица срещу най-добрите в Европа.

- Говорите за мача „Левски“ - „Вердер“. Вратарят Михайлов направи обаче и фатална грешка...

- Да, помня. Нали бе син на президента на футболния съюз?

- Точно така.

- Много мъчно ми стана за това момче. Във футбола се случват такива неща. И аз направих една огромна грешка срещу „Ювентус“ в Торино в осминафинал на Шампионската лига, която ни струваше отпадането. Има го в картите. В този бизнес вратарят няма право да бърка, но се случва.

- Най-големият ви успех с „Вердер“ е купата на Германия.

- Да, срещу „Байер“. Играхме пред 70 000 зрители в Берлин. Три пъти съм участвал във финал за купата на Германия. За съжаление имам само един трофей. Но всяка купа ти вдига самочувствието. Радвам се, че я имам. За съжаление в първенството все оставахме втори, защото „Байерн“ бе първи. Но така е във футбола – който има най-много пари, има и най-добрия отбор.

- Проблем ли е за Бундеслигата, че „Байерн“ толкова често става шампион?

- От една страна – да. Но от друга трябва да признаем, че „Байерн“ от десетилетия работи много точно. Инвестира се много правилно като в селекцията почти няма грешки. Автоматично с това идват и големите успехи, при това не само в Бундеслигата.

- Какво трябва да направят другите клубове, за да могат поне малко да намалят дистанцията от „Байерн“?

- Видяхме наскоро, че „Борусия „(Дортмунд) може да свали „Байерн“ от върха. Два пъти поред стана шампион. Но тази мисия е адски трудна срещу най-добрия и най-богатия отбор.

- Защо германските отбори се представиха толкова слабо в евротурнирите този сезон?

- Не мога да отговаря. Вероятно заради липса и на класа, и липса на късмет. Тази година определено не е добра за отборите от Бундеслигата. Надявам се, че поне „Байерн“ може да стигне далече.

- А какво се случва с „Вердер“? Всяка година се бори за оцеляване.

- „Вердер“ е катастрофа. Доскоро всяка година участвахме в Шампионската лига. Но вече няма пари, няма и добри играчи. Сега виждате къде е отборът. Наистина всяка година се бори до последно да не изпадне. А някой ден тази трагедия може и да се случи.

- Толкова ли Бундеслигата стана по-слаба от Висшата лига например?

- Бундеслигата е най-доброто първенство. Вижте публиката. Вижте стадионите. Във Висшата лига има само много инвестиции. В Германия е в сила задължителното правило за собственост на клуб, което му казваме „50 процента плюс един“. Никой не може да дойде и да обяви: „От днес аз съм шефът!“ В Англия идват китайци, араби. Хвърлят си парите, уж купуват най-добрите футболисти.

- Добра ли е тази политика?

- След като имат толкова пари, нека ги инвестират.

- „Манчестър Сити“ купи вратаря Едерсон за 40 милиона евро и го направи най-скъпият страж в историята. Той ли е и най-добрият?

- В никакъв случай. Има много по-добри вратари. За мен най-класните са Тибо Куртоа и Мануел Нойер. Но не и този.

- Може ли един вратар да струва все пак 40 милиона?

- Абсолютно ненормална история. Особено за вратар.

- През годините конкуренти в националния отбор са ви били великани като Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. Какви са отношенията ви с тях?

- Оливер е много добро момче. Имаме се. Като бях млад вратар Оли ми беше идол. С другите нямам работа!

- Германия тръгва за световното първенство като шампион и фаворит. Кой трябва да е вратарят – Нойер или Марк-Андре тер Щеген?

- Тер Щеген, разбира се! Нойер въобще не е здрав.

- Как виждате шансовете на Бундестима на световното?

- Германия е турнирен отбор. Винаги стига далече. Затова смятам, че е фаворит №1 за титлата.

- А кои са големите конкуренти?

- Бразилия, Аржентина – все познати съперници. Уругвай също е добър.

- Германия победи Бразилия със 7:1 на миналия мондиал. Това ли е мач №1 в историята на световните първенства?

- Да. При всички положения. Да биеш Бразилия на тяхна земя със 7:1 е нещо невероятно.

- Какво мислите за Йоаким Льов като треньор?

- Много добър специалист. Щом си станал световен шампион, автоматично се нареждаш в графата на най-големите. Освен това той е и добър човек.

- Вярно ли е, че той е абониран за национален отбор, но не става за клубен?

- Не е така. Много треньори са ту в национален, ту в клубен отбор. Льов дълго време запази поста си в Бундестима, защото има успехи. Повече от 10 години върши отлична работа. Мисля, че ще остане още доста време.

- Германия спечели Купата на конфедерациите с резервен отбор.

- Купата на конфедерациите не е световно първенство. Там конкуренцията реално не е голяма. Ще видим колко силни сме наистина това лято.

- Идва и решителната фаза в Шампионската лига. Как виждате фаворитите?

- На първо място слагам отново „Реал“, „Байерн“ и „Манчестър Сити“. Трите са най-добри. Да не забравя и „Барселона“.

- Мислите ли, че ПСЖ може да си купи Шампионската лига благодарение на селекцията, която направи?

- Не, не може. Вижте английските отбори. И те хвърлят пари като луди, но отдавна са далече от първото място. Последно „Челси“ стана европейски шампион през 2012 година.

- Играл сте в кариерата си срещу българи. Вече стана дума за мача срещу Левски. Какви други спомени имате от нашия футбол?

- Само срещу „Левски“ съм играл.

- А срещу българи?

- Срещу Димитър Бербатов. Той беше много силен нападател. Играе ли още той?

- Да, в Индия.

- Уоу, Индия! Окей. Беше силен нападател. Голям, техничен.

- Вкарвал ли ви е гол?

- Може би, да. Нека помисля... Да, вкарвал ми е.

- Кои български играчи най-много харесвате?

- Христо Стоичков ми беше идол. Гледал съм му много мачове в Барселона. Днес кой ви е най-добрият? Помогнете ми. Не мога да се сетя. Преди България имаше много голям отбор.

- Къде гледахте мача Германия – България на световното в Щатите през 1994 година?

- Мисля, че беше у нас. Много хубав мач беше. Трябва да признаем, че България по това време не беше по-слаба от Германия. Днес обаче не е така.

- Известен сте със страстта си да карате спортни коли. И понякога имате проблеми с полицията. От къде идва пристрастието ви за такива автомобили?

- От малък съм така. Обожавам „Ламборгини“. Полицаите ми завиждат и затова ме спират. Последния път пътувах за Хамбург. Спряха ме и извикаха журналистите, за да ме снимат. Така е в Германия.

- С каква скорост карахте?

- Не е заради скоростта. Бях пуснал много силно музиката. Но това е „Ламборгини“. Тези коли винаги са шумни.

- Какви други спортни коли имате?

- „Ламборгини“, БМВ, „Мерцедес“ и „Шевролет Камаро“ с 1000 конски сили.

- Колко най-бързо сте карал?

- Мразя да карам бързо. Страх ме е. Не вдигам повече от 200-210 км/ч.

- С тези коли на писта не сте ли ходил?

- Не. Нали знаете, че в Германия няма ограничение на скоростта. Не ми е нужно да отивам на писта. Ние сме единствената такава страна в света.

- Кой е най-важният трофей в живота ви?

- Раждането на дъщеря ми. Вече е на 11 години.