Трус разлюля Скопие, човешки жертви няма

Местният вот в Македония оправда очакванията да бъде преломен, резултатите от него обаче родиха „един триумф и една трагедия“

Това „един триумф и една трагедия”, признавам си, заимствах от текста на моя приятел и колега от Скопие Люпчо Поповски. В коментар за изборния ден, предназначен за македонската редакция на „Дойче веле“, опитният журналист, един от основателите на вече угасналия ежедневник „Утрински весник”, определя победата на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и лично на неговия лидер, премиера Зоран Заев, като „триумф”, докато тежкото поражение на доскорошния премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски за Поповски е „трагедия”.

Трагедия, трагедия, колко да е трагедия, след като в нощта след изборите, когато стана „безпощадно ясно”, че ВМРО-ДПМНЕ губи всичко, просто защото беше поставила всичко на картата „победа”, и то убедителна, Груевски с треперещ глас отново не видя вина в себе си за първото след единадесет години поражение. Били виновни нередностите в изборния ден, които властта, начело със Зоран Заев, не успяла да предотврати, или пък преднамерено позволила, или пък нарочно си затворила очите, което представлявало манипулация и фалшификация на изборния ден. В партията щели да направят анализ, за да открият къде са сгрешили, за да понесат такава загуба. Въпросният анализ щял да бъде направен след втория кръг на изборите на 29 октомври, което било с цел изводите да не навредят на кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ в балотажа. Пък аз си мисля тъкмо обратното. Убеден съм, че ако Груевски все пак бе подал оставка, щеше да направи голяма услуга на партийните кандидати и щеше да им даде нов, допълнителен шанс сред избирателите, които се въздържаха или пуснаха невалидна бюлетина, тъй като не можеха да приемат това „единство” – Груевски и ВМРО-ДПМНЕ. Макар че най-острите и радикални критици на неговия режим от страна на македонската левица трябва да бъдат доволни, че имаха за обект тъкмо него, Никола Груевски. Защото той бе идеалната фигура, чрез атаката на която се опитваха да атакуват не само ВМРО-ДПМНЕ, а и „онова“ историческо ВМРО до степен да го изчегъртат от историята на днешна Македония.

Няма какво да се лъжем – местните избори в Македония на 15 октомври бяха въпрос на политически живот или смърт за Никола Груевски. За него единствената опция да излезе от изкуствено поддържаната политическа кома от две години насам, бе убедителна победа във вота. Такава, каквато бе преди четири години, когато неговата партия взе 56 населени места плюс още две на коалиционните партньори, докато социалдемократите спечелиха само четири. Всички големи градове на страната, включително столицата Скопие, бяха ВМРО-вски, само Куманово отиде в ръцете на социалдемократите. Битоля, Прилеп, Охрид, да не говорим за малките общини, където влиянието на Груевски беше определено силно, най-вече заради помощите, които правителството раздаваше системно на селските стопани – всичко беше под контрола на ВМРО-ДПМНЕ. Вероятно това даваше основание на Груевски в предизборните дебати да настоява, че за победител след вота ще бъде определена онази партия, която има най-голям брой общини. Заев и екипът му имаха друг критерий – който спечели Скопие, печели цялата страна. Просто защото малкото анкети, които сондираха общественото мнение, сочеха, че кандидатът на СДСМ Петре Шилегов има шанс, макар и на кантар, да победи изкаралия два мандата като кмет на Скопие Коце Траяновски от ВМРО-ДПМНЕ. То пък стана така, че Шилегов спечели още в неделя, при това с голяма разлика пред Траяновски, правейки пробив в традиционно ВМРО-вските общини, като Карпош, Бутел, Гази Баба (това пък никой не очакваше), дори, представете си – в населената предимно с роми община Шуто Оризари, където мандат след мандат се печелеше от коалиционния партньор на Груевски Амди Байрам, за когото лидерът на ВМРО-ДПМНЕ си знаеше, че при всеки изборен цикъл започва „мача” с един гол преднина – гласовете на дисциплинираните и държани изкъсо роми от Шутка.

Хайде, да речем, причината може да е в търговския усет на Амдито, който да е усетил накъде духа вятърът и да се опитва да върви с новите победители, едно поведение, което той никога не е криел. Ромска му работа. Но Кратово, този истински феод в 21 век, собственост на Любисав Иванов-Дзинго, лидер на Социалистическата партия на Македония, несменяем депутат в парламента през всичките години на независимост на страната. Дзинго притежава предприятието „Силекс”, в което плащаше на работниците не с пари, а с купони за пазаруване само в неговите магазини, частния ТВ канал „Сител”, най-верния медиен защитник на режима на Груевски, и какво ли още не. Да биеш човека на Дзинго на собствения му терен в Кратово е май че най-голямата изненада, която вотът на 15-и поднесе.

Арачиново също беше взето от СДСМ. Там историята е друга –селото, за което някои казват, че е истински малък град със своите 12-13 000 жители, е близо до Скопие, населено е предимно с албанци. На парламентарните избори през декември за първи път македонска партия –СДСМ спечели в Арачиново. Сега Заев лансира там млада етническа албанка, която взе кметския стол още на първия тур. Другата жена, която вероятно ще стане кмет на Тетово на втори тур на 29 октомври, също албанка, е Теута Арифи – емблематично име в борбата на жените албанки за повече права. Тя е човек на Али Ахмети от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), вече изкара един мандат като кмет и има всички шансове да повтори. За първи път Битоля ще има кмет жена и тя е кандидат на социалдемократите.

Извън тази изборна екзотика, СДСМ наистина взе всички големи градове в Македония, в това число и някои, считани за крепости на ВМРО-ДПМНЕ, с изключение на Щип, където ще има втори тур. Сегашният кмет Илчо Захариев от ВМРО-ДПМНЕ има предимство от само 36 гласа пред кандидата на СДСМ, така че битката ще бъде остра и неизвестна до края. 45 общини от общо 80, които вече ще имат кметове след първия кръг, 37 са за Зоран Заев, докато Груевски печели сам три. Петима са представителите на етническите партии в страната, а на втори тур отиват 35 двойки.

През 2003 г. тогавашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски подаде оставка с думите: „Достигнах тавана от 380 000 гласа за партията. Повече очевидно не мога да спечеля. Нека на моето място дойде друг, който да го направи“. Смени го Никола Груевски, който като на шега прехвърляше границата от 400 000 гласа за ВМРО-ДПМНЕ. За единадесет години, от 2006 г. досега, СДСМ получаваше някъде около триста хиляди. Въпреки ниската активност – 58,2%, но достатъчна да легитимира избраните, този път Заев взе 415 000, а Груевски слезе на 335 000 гласа. Достатъчно силни факти, които очевидно очертават тенденция, която може да изкуши премиера и лидер на СДСМ да предизвика предсрочен парламентарен вот напролет. Изборната подкрепа е възходяща, а парламентарното му коалиционно мнозинство е крехко, чупливо и нестабилно. Допълнителен аргумент е, че ако Заев иска да прави нужните реформи, му трябва парламентарна стабилност. А тя се постига с по-голям брой собствени депутати.

За финал едно наблюдение – на всички избори в Македония от 1991 г., когато младата република се откъсна от Югославия, до днес антибългарската тема присъстваше постоянно, макар с различна интензивност, в предизборната риторика на социалдемократите. За първи път от 26 години насам темата бе артикулирана от ВМРО-ДПМНЕ и лично и най-активно, разбира се, от Никола Груевски. Е, той загуби, при това тежко, което може да му струва политическата кариера занапред. Тогава, какъв е изводът: говориш ли против България, против Договора – ще си имаш сериозни неприятности. Нова реалност, май.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи