Македония се тресе от скандал с незаконно подслушване. В продължение на повече от пет месеца лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) Зоран Заев се заканваше, че държи в ръцете си ”бомба” от компрометиращи материали за властта. В понеделник той най-накрая даде публичност на част от тях, като представи записи на незаконно подслушвани телефонни разговори.

Няколко дни преди Заев да хвърли „бомбата”, в специално обръщение към македонските граждани, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната - Никола Груевски, обвини опозиционния лидер, че на няколко срещи между тях се опитвал да го рекетира. Условието било Груевски да подаде оставка, ако не иска да бъде омаскарен пред обществото.

Извън македонската екзотиката, която подобен скандал обикновено събужда, рамката на цялата история си е чисто политическа. Никола Груевски е лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната от 2006 година насам. Той спечели последователни девет изборни победи срещу основния си противник - опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), в това число и местните вотове в този период. През всички тези години обаче му се „губи” една община, която се превърна в истинска крепост на социалдемократите. На последните избори за местна власт от по-големите центрове извън оранжевата боя (цветът на ВМРО-ДПМНЕ) останаха само Куманово и Струмица. Там, в Струмица, вече трети или четвърти мандат кмет е тъкмо Зоран Заев. Заев има достатъчни кривици, за които може да бъде критикуван, но така или иначе „не се дава” на Груевски. На всичко отгоре след оттеглянето на бившия премиер и президент Бранко Цървенковски от лидерството на СДСМ за негов наследник бе избран тъкмо Заев. Градската легенда в Скопие говори, че изборът на нисичкия и амбициозен струмичанец е бил предопределен от факта, че той е сред основните спонсори на партията и че без неговите финансови инжекции СДСМ е изправена пред колапс. Иначе как да се обясни, че за първи път в своята история СДСМ издига за свой лидер човек от провинцията, а не от Скопие.

Зоран Заев се превърна в основния личен политически противник на премиера Груевски, едно камъче в неговата обувка, което непрекъснато го убива и му създава обществен и имиджов дискомфорт, който дори контролираните от него медии не успяват да скрият.

В заканата на Зоран Заев от септември миналата година се знае, че държи в ръцете си „бомба” с компромати за управлението на Груевски. Той обаче употреби информацията си за шантаж, а не за разкрития. Досега. Според неговите закани ако „бомбата” гръмне Груевски ще бъде затрит и затова той най-бързо трябва да се съгласи на нови извънпарламентарни избори, които да се организират от преходно „техническо” (разбирай-служебно!) правителство. Вместо да се уплаши, Груевски съзря исторически шанс да се разправи със политическия си опонент. На негова страна е цялата администрация, държавните институции, голяма част от медиите. На всичко отгоре една от най-близките му сътруднички и „партай-геносе” е вътрешната министърка Гордана Янкуловска. Да не говорим за първия му братовчед - Сашо Миялков. Той е син на първия вътрешен министър на независима Македония - Йордан Миялков, загинал при все още неизяснени обстоятелства в Сърбия на път за Белград.

Миялков-джуниър е шеф на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване на Македония и освен близък роднина, казват край Вардар, е и основен бизнес партньор на братовчеда си Груевски. Премиерът получи и друго предимство - Заев „игра” плахо, като все отлагаше хвърлянето на „бомбата” и като някак плахо се опитваше да се спазари с Груевски. За какво му беше тази пауза на Заев? Може би да се запознае по-добре с компроматите от незаконните записи, или пък да създаде нужната митология около тяхното съдържание (”записите са такива, че Груевски ще падне само за три дни”!)?

Във всеки случай Груевски го изпревари, обвини го в държавна измяна и подготовка за преврат, за шпионаж в чужда полза. Изобщо залепи му най-тежките обвинения, които един политик може да получи и му уреди среща с правосъдната система в Македония. Същата правосъдна система, за която във всички доклади на Брюксел за Македония като кандидат-член за ЕС се казва, че е „партизирана”, „раздаваща селективна правда”, „контролирана от изпълнителната власт”.

Изглежда Груевски се успокои за кратко и точно тогава Заев хвърли бомбата. Той пусна единадесет от записите, които притежава. Заяви, че през последните четири години в Македония незаконно са подслушвани над 20 000 македонски граждани от всички сфери. Уточни, че записите са му дадени от „патриоти” от македонските тайни служби. В по-късни интервюта поясни, че е получил първите записи още в деня на извънредните парламентарни избори от април миналата година и обеща, че обществото трябва да се готви за нови серии записи. Поясни единствено, че ще публикува разкрития предимно за далаверите на властта. Хитър ход, показващ, че всъщност става дума не за лична разправия между премиера и него, а за политическа игра, в която залогът е Македония, а не компрометирането на кръга „Груевски”.

Скандалът, който раздуха Заев, е всъщност част от арсенала на младия политик. Той е агресивен към политическите си опоненти от самото му избиране за председател на СДСМ. Щом стъпи в длъжност, първата му и основна работа бе да разчисти с хората на „папата” Бранко Цървенковски в нея. Най-много от тази чистка пострадаха старите социалдемократически влъхви от Скопие, където се намира основният контингент номенклатурни югокадри и някогашни партийни активисти на Съюза на комунистите на Македония, чийто наследник е СДСМ. На тяхно място Заев издигна млади и неизвестни до този момент хора от провинцията, което си намирисва на чист балкански провинциализъм. Дай да им разкажем играта на онези в Скопие, да изчистим от партията всеки спомен за Бранко - това беше девизът на Заев. Добре бе, ама защо сега използваш похватите на същия този Цървенковски в политическата си битка с ВМРО-ДПМНЕ и Груевски?

През 2001 година, в разгара на конфликта в Македония, тъкмо Цървенковски като лидер на СДСМ тогава обвини вътрешната министърка, покойната вече Доста Димовска, в организиране на незаконно подслушване на опозицията. Записите, правени от тайните служби, му били предоставени от „инсайдери” в МВР, които били честни и несъгласни с подобна практика. Димовска се оттегли, срещу нея бе повдигнато обвинение, та се наложи президентът Борис Трайковски през 2003 година да използва правото си на аболиция и да свали това обвинение. Но скандалът, изваден на бял свят от Цървенковски тогава, му разчисти пътя на него и неговият СДСМ за голямата изборна победа през септември 2002 година, когато на редовни парламентарни избори нанесоха съкрушителна победа над ВМРО-ДПМНЕ и на нейния лидер и премиер Любчо Георгиевски.

Казват, че Груевски имал и друга цел с атаката срещу Заев - скандалът да прикрие някои остри проблеми на управлението. Като студентските протести от три месеца насам, финализирани с окупацията на Скопския университет преди броени дни. Но това е тема за друг разговор, още повече, че в студентския проблем в Македония има и индиректно българско участие.