Как се справят финансовите органи с "капаните" в бюджета

НАП и Агенция "Митници" едва ли ще са в състояние да осигурят заложения огромен ръст на приходите

Не е изключена актуализация на бюджета през есента

Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) към 31.05.2025 г. са в размер на 31 518,6  млн. лв. или 34,9% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3 262,3 млн. лв. (11,5%) спрямо отчетените за първите пет месеца на 2024 г. Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към май 2025 г. възлизат на 34 125,0 млн. лв., което е 35,3% от годишните разчети. За сравнение. Разходите по КФП за първите пет месеца на 2024 г. бяха в размер на 28 109,4 млн. лв. Не е изключена актуализация на бюджета през есента, в което няма нищо лошо, ако се допълнителните средства се разходват за инвестиции, иновации, наука и образование. Известен резерв е налице в разходите за капитални вложения и най-вероятно те да бъдат „орязани“, за да се „запушат други дупки“ в разходната част на бюджета.

На НАП бе възложена една не особено присъща дейност, която се свежда да се „бори“ със спекулата и със стремглавото увеличаване на цените на някои стоки и услуги. Налице са споразумения на НАП с КЗК и КЗП. Засега трите контролни органа само констатират къде и с колко са се увеличили цените, но няма сведения за затворени търговски обекти или за налагане на крупни санкции на магазини и търговски вериги, допуснали неимоверно увеличение без съществена причина на цените на някои стоки и услуги. В тези конкретни случаи се осъществява рязко увеличаване на цените на някои стоки без необходимата обосновка и то няма нищо общо с предстоящото въвеждане на еврото от 01.01.2026 г. Основанието за налагане на санкции от страна конкретно на НАП в повечето случаи е в известна степен спорно и при обжалване през съда от страна на потърпевшите лица, то в доста случаи се отменя.

По отношение на движението на цените у нас в посока нагоре за кратко време през месец юни отражение имаше в незначителна степен военните действия за около 2 седмици между Израел и Иран, както и последвалата краткотрайна намеса на САЩ. Налице бе неизпълненото решение на парламента на Иран за затваряне на Ормузкия пролив, през който преминава около 25 % от петрола в света. Засега военните действия са прекратени и се очаква успокояване на борсовите цени на петрола и този фактор за нарастване на цените у нас е временно париран. Не е изключено при евентуална нова ескалация на размяната на военни удари между визираните страни, както и на конфликта в ивицата Газа отново да нараснат цените на горивата, което да даде отражение и на цените на основни стоки у нас. 

 Много спорове има по отношение на бъдещето на пенсионната система у нас. Най-дискутирания въпрос е за евентуално вдигане на пенсионната възраст. Министърът на труда и социалната политика направи изявление, че той не предвижда такова увеличение. Някои политически сили и свързани с тях икономисти, както и работодателски и браншови организации поддържат тезата за повишаване на възрастта за пенсиониране. У нас вноската към НОИ от държавния бюджет е сравнително голяма -около 45 % и това е основния им довод. Същевременно около 24 млрд. лв. са натрупаните вноски за т.нар. втора пенсия на родените след 1960 г. във втория стълб на пенсионната ни система. Част от тази сума не се управлява достатъчно ефективно, депозира се в нискодоходни ДЦК от пенсионните фондове, тъй като нормативната ни уредба им забранява да правят по-рискови инвестиции. Ето защо тази нормативна уредба следва да се промени по начин, който осигурява по-висока доходност за осигурените. Това следва да се осъществи още преди да се промени законодателството ни, което да регламентира мултифондовете. За тяхното прилагане засега няма достатъчно изследвания и актюерски разчети у нас, а също не са анализирани предимствата и недостатъците им от функционирането им в чужбина. Докато това не стане е по-добре те да не се лицензират. (такива фондове има в Хърватска, прибалтийските държави и др.). Априори те не трябва тотално да се игнорират, но на този етап България не е съвсем готова за започването на тяхната дейност.

По отношение възрастта за излизане в пенсия е необходимо да се обмисли по-гъвкав подход. Следва да остане възрастта от 65 години, както за мъжете, така и за жените, но същевременно законово да се регламентира и възможността за по-късно пенсиониране на тези работници и служители, които желаят да продължат да се работят до 70 години. Понастоящем всички, които са навършили 65 години особено в държавната и в общинската администрации, принудително се пенсионират, което води до сериозна загуба на административен капацитет на съответната държавна и общинска структура. Прави се изключение и те се отнасят за лекари, акушерки и медицински сестри и помощник възпитатели в детски градини и ясли. На тях им е позволено да работят и след навършване на 65 г., поради големия недостиг на медицински кадри.

Във висшите училища, колежите, университетите и в някои средни училища заплатите на асистентите изостанаха по размер дори от възнагражденията на учителите и кандидати за повечето такива позиции – няма или много трудно се намират. След като се пенсионира хабилитиран преподавател, поради липса на квалифицирани млади преподаватели по съответната дисциплина, която пенсионирания доцент или професор я е водил, то тя най-често се закрива и студентите са лишени от познания по важни за образованието им предмети. Това става, когато поради твърде ниския хонорар, току що пенсионирания преподавател откаже да води тази дисциплина като външен лектор. Предвид посочените обстоятелства, то възможността за по-късно пенсиониране на 70 години единствено е налице. В тази връзка е необходимо да се посочи, че носителят на Нобелова награда по икономика Милтън Фридмън, който доживя до 94 години, е преподавал на над 3000 студенти в препълнена аудитория в университета в Чикаго до 92-годишна възраст.

Смятам, че е необходимо съкращаването на официалните ни празници поне с няколко дни. У нас тези празнични дни са най-много сред страните от ЕС и нарушават трудовия ритъм на заетите в икономиката ни, а много често работниците си вземат отпуска, а нерядко и болничен лист, без да са действително болни и така те получават  седем, а понякога дори десетдневна допълнителна отпуска. Това е често срещано явление, което особено в производствената сфера се отразява отрицателно на изпълнението на поръчки от чужбина, което води до тяхното забавяне и плащане от страна на собственика на неустойки. Ето защо е необходимо сериозно да се обмисли дали 6-ти май, който е Ден на храбростта да се празнува точно на тази дата или този празник да не се премести на друга дата, т.е. на друг официален празник и двата празника съвместно да се честват. Съкращаването с един ден на официалните празници и преместването му например на 06 септември (Денят на Съединението), с нищо няма да накърни честа и достойнството на храбрия български войник, който в годините на войните за национално обединение е постигнал големи успехи и не е позволил пленяването на българско бойно знаме. Сериозно трябва да се обмисли дали 26 декември (Св. Йосиф), който е втория ден на Коледа и т.нар. Разпети петък преди Великден, както и вторият ден на Великден да бъдат официални празници? (Бъдни вечер - 24 декември, Коледа и Великден следва да се празнуват). Предложените промени следва да бъдат съгласувани със Светия синод на Българската православна църква и да се изложат пред патриарха и архиереите солидни доводи. У нас производителността на труда е твърде ниска, а конкурентоспособността на българската индустрия е сред последните в страните от ЕС. Една от съществените причини за това е по-малкото работни дни, през които българският работник е зает с трудова дейност, в сравнение с работниците от другите европейски страни. Увеличаването на времето за работа с още няколко дни у нас е сигурен способ за произвеждане у нас на по-висока добавена стойност и за попълване на държавния ни бюджет с няколкостотин милиона лева, които понастоящем се губят заради многобройните празнични дни.