Обама и конспирацията на века

Вместо да разследват реални заплахи, службите в САЩ фабрикуваха измислени врагове

Разкритията са унищожителни за легитимността на цяла една политическа епоха на доминация на Демократическата партия на САЩ

Историята има навика да прикрива дълго престъпленията на силните на деня, когато те са облечени във власт и се усмихват пред камерите. Но идва ден, в който завесата пада. В Съединените щати този ден настъпи.

Случаят „Russiagate” – онзи глобално тиражиран мит за „руската намеса в изборите“ и „агента Тръмп“ – бе разобличен като най-мащабната политико-разузнавателна конспирация в съвременната американска история. А нейните автори се оказаха не в Кремъл на Путин, а в Белия дом на Барак Обама и в „командната зала” на дълбоката държава. Разкритията, които направи Тулси Габард – директорът на националното разузнаване в администрацията на Доналд Тръмп – са не просто смущаващи. Те са унищожителни за легитимността на цяла една политическа епоха на доминация на Демократическата партия на САЩ.

Декласифицираните документи, предадени официално на федералното Министерство на правосъдието, разкриват системна, съзнателна и целенасочена операция, организирана от администрацията на президента Барак Обама, с цел да се делегитимира кандидатурата на Доналд Тръмп за президент и впоследствие – да се подкопае с лъжи и клевети неговото управление. Разкритията свидетелстват за своеобразен опит за преврат. Не с оръжие, а с документи. Не от военни хунти, а от костюмирани клики, скрити зад паравана на институциите. Безпрецедентна операция срещу легитимната власт и демократичната воля на гражданите.

От разсекретените документи става ясно, че разузнавателната общност – ЦРУ, ФБР, НСА и Офисът на директора на националното разузнаване – е получила нареждания да пренапише и фалшифицира оценки за имагинерна „руска намеса“ в изборите през 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп. Въпреки всички съмнения и експертни предупреждения, че няма данни Русия да фаворизира кандидат в американските избори и че действията на руснаците по принцип са насочени към общо подкопаване на доверието в демокрацията, а т.нар. „досие Стийли“, което съдържа твърдения за „руска намеса“, е недостоверно и манипулирано – върху тази фалшива основа се изгражда цяла паралелна фалшива реалност. Реалност, в която Тръмп е представен чрез институционална и медийна пропагандна кампания като „марионетка на Кремъл“, „заплаха за сигурността“, „предател“.

Цялата тази престъпна операция е насочена към Доналд Тръмп, защото той беше първият сериозен пробив в доминацията на неолибералния глобализъм. Той не прие езика на корпоративната дипломация, нито лицемерното морализаторстване на вашингтонските клики и котерии. А от включването си в изборната кампания през юни 2015 г., когато слезе от „златния“ ескалатор в Тръмп тауър на Пето авеню в Манхатън, той говори езика на обикновените хора. На онези, които бяха канселирани от публичното пространство, които години наред бяха принуждавани да мълчат под диктата на фашизоидната политическа коректност и под ботуша на глобализма.

Именно затова срещу Тръмп бе задействан целият арсенал на дълбоката държава. Службите за сигурност се превърнаха в оръжие за вътрешнополитическа разправа. Вместо да разследват реални заплахи, те фабрикуваха измислени врагове. Вместо да защитават конституцията, те я обезсилваха. Използваха се съдилища по закона FISA, за да се подслушват сътрудници на предизборния щаб на Тръмп. Манипулативно пускаха фрагменти от секретни материали в либералните фабрики за фалшиви новини. Организираше се медийна истерия, подгрявана от експерти на заплата в соросови НПО-та и фондации, свързани с глобалния капитал.

Но преди всичко, това беше схема, ръководена от политическо лицемерие. Барак Обама, същият този „нов Месия“ на неолибералния елит, който през 2009 г. организира театралната си акция „рестарт с Русия“, представяйки се за миротворец, се оказа архитект на най-дълбоката политическа измама в историята на САЩ. С едната ръка подаваше копчето за „reset“, а с другата вече подготвяше структурите за интервенция срещу политическия плурализъм.

Този така наречен „рестарт“ беше всъщност стратегическа капитулация. В името на илюзорна „гъвкавост“, Обама замрази противоракетната отбрана в Полша и Чехия, игнорира инвазията в Грузия, в Сирия легитимира руското присъствие чрез бездействие, премълча позорно руската окупация на Крим. Но когато Тръмп – човекът, който реално искаше да се ангажира с диалог с Москва от позицията на сила и суверенитет – се появи на сцената, Обама и неговите марионетки решиха, че Русия трябва да стане демонизиран образ. За да бъде атакуван чрез нея истинският им враг: американският народ и неговият избор.

И така кланът Обама-Клинтън роди „Russiagate” – политическа операция с естетиката на посредствен холивудски трилър, но със съдържанието на болшевишка разправа. Основата: въпросното „досие Стийли“. Една съчинена тетрадка от фалшиви „източници“ с неясен произход, пълна с компромати, платена от щаба на Хилари Клинтън. Използвана от ФБР и ЦРУ. Одобрена от Обама. Превърната в „доказателство“, в което никой не вярва, но всички използват.

И когато Тръмп встъпи в длъжност, тази лъжа се легитимира чрез институциите. Назначи се специален прокурор. Разпитваха се свидетели. Арестуваха се хора. Медии като CNN и MSNBC бяха съучастниците в цялата операция. Всеки ден – нова „бомба“. Всеки месец – нова „следа“. И в края на тригодишната мъгла: нула доказателства. Но пораженията бяха колосални. Институциите се компрометираха. Доверието в изборите се срина. Обществото се раздели.

Днес, когато Тулси Габард публично оповести всички тези данни и препоръча на Министерството на правосъдието криминално разследване на Барак Обама, Джон Бренън, Джеймс Коми, Джеймс Клапър и други – не става дума за реванш. Става дума за правосъдие. Става дума за възстановяване на реда. За това, че в една демокрация, дори бившите президенти, не са над закона. Че имунитетът не е лиценз за злоупотреба, а отговорност пред историята.

Днес мнозина от обичайните говорители на неолибералния ред повтарят като ехо: „опасен прецедент“, „реваншизъм“, „атакуване на институциите“. Но какво беше „Russiagate”, ако не точно това? Къде бяха тези защитници на демокрацията, когато целият държавен апарат на САЩ беше впрегнат срещу политическия опонент Тръмп? Къде беше загрижеността им за закона, когато се нарушаваха процедури, фабрикуваха се „оценки“ и се лансираха откровени фалшификации?

Истината е, че днес Тръмп стои на барикадата между суверенната демокрация и глобалисткия корпоративен технократизъм. Той не е идеален. Но той е автентичен. И затова е опасен за системата. Защото в негово лице се възражда политическата идентичност на консервативната Америка - тази, която вярва в Бог, в границите, в правото на нацията да се самоуправлява, а не да бъде управлявана и направлявана от неизбрани от никого бюрократи, фондации, медии и рейтингови агенции.

Битката е много по-голяма от един процес. Тя е битка за душата на Америка и на Западната цивилизация. Или ще се върнем към правов ред, основан на истина, закон и народен суверенитет, или ще останем пленници на дигиталната утопия, в която гражданите са данни, държавите – аксесоари, а истината – престъпление.

Америка днес стои на исторически кръстопът. Но този път има шанс. Защото лъжата започва да бъде изобличавана. Документите са пред нас. Отговорните властници – също. Въпросът вече не е „имало ли е конспирация“, а дали ще има отговорност.

А възмездието – трябва да започне с онези, които превърнаха лъжата в институция, а медийната пропаганда – в инструмент за управление на държавата. Защото без истина, няма свобода.