Брюксел превръща ЕС в плячка

Сделки като тази в голф клуба на Тръмп оформят глобалното възприемане на Европа

Мегасделка постигнаха Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп. От негова гледна точка. Това, че мероприятието е проведено именно в неговия голф клуб в Търнбъри в Шотландия, е тъкмо в негов стил. Като съществена част от унижението, което е спретнал за преговарящите от ЕС. И на което съзнателно ги е замъкнала Фон дер Лайен. За да изглеждат по-зле и от васали – като капитуланти.

Както наскоро той се изрази за едни други преговарящи с него по повод митата: „Казвам ви, тези страни ни се обаждат и ми целуват задника. Умират да сключат сделка. Моля ви, моля ви, господине, ще направя всичко, ще направя всичко, сър!“

Видя се, че вместо партньорство между ЕС и САЩ налице е подчинение. Вместо поне автономия поне в икономически и политически аспект, наложена е тежка зависимост. ЕС даде документален знак, че е изгубил себе си. Замислен някога основно като икономически съюз на независими нации днес е политически и военен слугинаж, безмилостно изстискван икономически.

Брюксел постепенно превръща EС и страните в него в плячка. Европейците очакваха търговска сделка във вид на прагматичен компромис - видяха диктат на Вашингтон и продажничество на европейски интереси от Брюксел. За каква „стабилност и предсказуемост“ говори Фон дер Лайен, щом износът на ЕС ще бъде обложен с 15% мита, а вносът от САЩ ще бъде почти или напълно освободен от тарифи?

Допълнително ЕС се задължава да купува американска енергия на стойност 750 милиарда долара. Вместо значително по-евтината от Русия. Неизбежно ще се вдигнат много цени, някои с много. Има ангажимент да се инвестират други 600 милиарда в САЩ за покупки на „огромни количества“ оръжия, оборудване и боеприпаси. Вместо да се произвеждат от европейската индустрия.

Затова не е уместно да се говори за симетрично партньорство, а за икономическа капитулация. Тръмп откровено сподели, че целта е да се увеличи производството в САЩ и да се разшири достъпът до европейския пазар за американските износители. Доволен, радостен е президентът, напряга се в интерес на страната си, постига отлични резултати. Отсреща го цункат надлежно.

Силно недоволни са индустриалните лобита в Западна Европа, най-остро реагират в Германия. Не иде реч за гласове на изолирани недоволни, а за сигнали от ядрото на европейската икономика. Според тях споразумението е „катастрофално послание към тясно свързаните икономики от двете страни на Океана“. Знаци, че Брюксел прави отстъпки, които вредят на целия съюз.

Какъв смисъл имат уверенията, че се гради „европейски модел“, щом ЕС безмълвно зяпа как ЕК явно го руши? Загуба след загуба за Европа, провал след провал, ускорена маргинализация се наблюдава. Ще обявят капитулацията поне за малка победа, но еврото ще слабее, без да се подобрява икономическата ситуация. И това на фона на вече набелязаната миграционна криза.

Не само Вашингтон разглежда ЕС като полагаща му се плячка. Трети страни – в Латинска Америка, Африка и особено в Азия с присвити очи – наблюдават внимателно. Правят си изводи и кроят планове. Сделки като тази в голф клуба на Тръмп оформят глобалното възприемане на Европа. Не като геополитически значим играч, а като лесно податлива на натиск мътна структура. От плячка в джунглата или саваната не само един хищник опитва при случай да откъсне парче плът. В Пекин вече не крият пренебрежителното си отношение, наскоро посещението на делегация от Брюксел демонстративно е съкратено от два на един ден.

Така се постъпва с придатък на чужда външна политика и оръжеен клиент. Автономията, за която от години твърдят в Брюксел, се изпари, щом дойде момент за реални решения. За Европа е добре да бъде активен партньор на САЩ, но не и плячка. Ще продължи ли ЕС да приема асиметрични условия в името на „трансатлантически мир“ или ще изгради истинска стратегическа независимост? Много е трудно днес да се открият основания за оптимизъм.