Сватбата мина, те в Скопие тъпани бият

Първата стъпка в Северна Македония срещу Договора за добросъседство и приятелство е направена

Вторият протокол от Преговорната рамка дразни онези, които са против истината за престъпленията срещу българите край Вардар

Изкушавам се да се провикна самохвално: казах ли ви? Но няма да го направя.

Само ще припомня, че преди седмица на това място в „Труд news“ предупредих, че и двата протокола, подписани между министрите на външните работи на България и на Северна Македония, са част от Преговорната рамка за членство на Скопие в ЕС и че записаните в тях договорености трябва да се спазват така, както и условието за вписване на българите в конституцията на страната. И че всичко това е едно цяло, на което се гради европейският консенсус, който ние работно и за по-голяма яснота наричаме „френско предложение“, прието и ратифицирано от парламентите на двете държави. 

Всъщност исках и да предупредя онези български политици, които в увлечението си да изглеждат конструктивни и да дадат шанс на Северна Македония да започне старт на преговорния процес за членство в ЕС само с изпълнение на едно единствено условие, да не забравят, че има и други договорености. Не би трябвало да се създава впечатлението, че щом това единствено условие бъде изпълнено, по автоматизъм преговорният процес стартира и продължава без да бъдат изпълнени вече записани двустранни задължения, особено във Втория протокол като неотменима част от Преговорната рамка. Какво ще стане с езика на омразата, с промените на съдържанието на учебниците, с работата на Съвместната комисия, със съвместните чествания на герои и събития от общата ни история, с реабилитацията на жертвите на репресии на комунистически режим в Титова Югославия, с ангажимента, че нищо от конституцията на Северна Македония не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония, попитах? И продължавам да го правя.

Не знам, може би нашите хора попаднаха в клопката, която Скопие поставя с непрекъснатите обвинения към България, че няма никаква сигурност за Северна Македония, че щом българите бъдат вписани в основния закон, в хода на преговорите страната ни щяла да  постави и други условия, които отново да блокират пътя на съседите към европейското семейство. Такава била тактиката на България, такъв бил нейният „негаторски“ подход, израз на коварството ни да отричаме по всякакъв начин вековната македонска идентичност, език, история и култура.

Но каквото и да има да се случи, то вече е факт. През изминалата седмица откъм Вардар долетяха няколко удара, насочени конкретно към Втория протокол от Преговорната рамка. Тъкмо към този, който съдържа вече описаните по-горе, а и още някои други задължения, които двете страни трябва да спазват. Започна се с предложение на бившия депутат, основател и лидер на партията ДОМ Лиляна Поповска. Тя се похвали, че е внесла в Конституционния съд на Северна Македония инициатива, с която предлага Протоколът от второто заседание на Междуправителствената комисия на България със Северна Македония от 17 юли 2022 г. да бъде обявен за нищожен. Дамата, по-популярна като дъщеря на вече покойния и небеизвестен академик Блаже Ристовски, дори е формулира седем причини, поради които това нейно искане трябва да бъде изпълнено. Ден-два по-късно в интервю за всекидневника „Вечер“ някогашният посланик на Република Македония в Тирана Ристо Никовски заяви, че „страната трябва да откаже Втория протокол с България, за да излезе от безизходицата, защото договореностите или се изпълняват, или се отхвърлят. Това значи, че спешно трябва да се отхвърли Вторият протокол“.
Но ако това бяха частни мнения на една бивша депутатка и бивша партийна лидерка, както и на един дипломат в пенсия, същата позиция бе официализирана от министъра на външните работи Тимчо Муцунски. „Това е един от най-вредните документи в нашата история“, каза той, имайки предвид Протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия. По повод внесената инициатива на Поповска Муцунски заяви, че „тя ще потвърди дали конституционните промени са единствената пречка България да деблокира процеса ни на европейска интеграция“.

Може и да има и други мнения по въпроса, които да съм пропуснал. Но и така се създава ясното впечатление за координирана пропагандна акция, която да постави под съмнение законността на всичко, което е договорено от България и Северна Македония и което днес е Преговорната рамка за членство в ЕС. За онези, които отблизо се занимаваме с проблемите на двустранните ни отношения със Скопие, имената на Поповска и на Никовски са добре известни. Не бих желал да се впускам в повече подробности, но си имам лични „срещи от третия вид“ и с двамата. Бих могъл да разкажа и доста любопитни факти от тяхното лично, политическо и професионално битие. Но няма смисъл. От друга страна  си мисля, че ако при съседите има две публични личности, които със своя вопъл и загриженост за македонската идентичност са готови да се поставят в услуга на властите и да поставят началото на подобна и други такива „инициативи“, това са тъкмо те - Лиляна Поповска и Ристо Никовски.

Един от бившите председатели на парламента в Скопие Трайко Веляновски веднага реагира на своята стена в социалните мрежи така: „Чета, че бивша депутатка, дошла на себе си и иска Конституционния съд да обяви за невалиден Втория протокол, сключен между Македония и България. Само да обърна внимание - за да има Втори протокол, сключен на 17 юли 2022 г. от Буяр Османи и Теодора Генчовска, трябва да има Първи протокол, подписан от Никола Димитров и Екатерина Захариева на 10 юни 2019 г. А за да има протоколи, трябва да има Договор, за съжаление, от 1 август 2017 г. сключен в първите сто дни на новото правителство на Зоран Заев и Бойко Борисов - Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България. Само да припомня - тогавашната депутатка гласува за Договора, както и за много други договори и актове, предложени от правителството на Заран Заев“. А аз само да допълня, че Веляновски като председател на парламента по времето на премиера Никола Груевски през 2021 г. получи присъда от 6,5 години затвор заради участие в кървавите безредици в Събранието в нощта на 27 април 2017 г., известна като „нощта на кървавите глави“.

Вече се появиха мнения, които аргументирано доказват, че обявяването на Втория протокол от Преговорната рамка за невалиден и нищожен е невъзможно. Сигурен съм, че разкриването на несъстоятелността на подобно искане ще бъде доказана и занапред. На първо четене обаче цялата преднамерена шумотевица показва желанието на управляващите в Скопие да свалят вината от себе си за блокирането на преговорния процес за членство в ЕС. И заедно с това да  я прехвърлят на България. Ако има нещо логично в цялата история е, то е в „тайминга“ на кампанията. Моето обяснение накратко е следното: първо, Муцунски беше в Атина, където неговият гръцки колега Георгиос Герапетритис категорично и много ясно му каза: в Скопие изобщо да не им минава през ума да пипат Преспанския договор. Там дебат, преговори или пробив не може да има.

Второ, подписалият Втория протокол в качеството си на външен министър Буяр Османи се кандидатира за кмет от опозиционния ДСИ на важната община Чаир в Скопие за местните избори през октомври. Оценяват неговите шансове за победа като добри. Тече медийна и политическа кампания за неговото дискретидиране, в това число и преди всичко като бивш външен министър.

Трето, премиерът на Албания Еди Рама съобщи тези дни, че в началото на септември Тирана ще отвори всички глави от преговорния процес за членство в ЕС. Страната му върви напред с отлично темпо. А България не я спирала заради признаването на българско малцинство в Албания, както блокира Северна Македония. Значи, и тук ние сме виновни.

Нали казвам - сватбата свърши, а те тъпаните бият.