След провала на идентичността и езика в доклада за напредъка, от Скопие искат отново да ги върнат в Европарламента
Няма етика в това да направиш предложение, за което си сигурен, че ще бъде отхвърлено
Тия в Скопие май наистина ни смятат нас, българите, за пълни баламурници. Или пък те се самооценяват като страхотни тарикати и хитреци, които могат да излъжат във всеки един момент и по най-лесния начин управляващите в София. А може би и двете заедно. Във всеки случай определено може да се каже, че последната им идея съдържа достатъчно количество наглост.
На 9 юли, чрез гласуване с голямо мнозинство, в Европарламента бе отхвърлена идеята в доклада за напредъка на Северна Македония на две места да бъдат вписани македонската идентичност и език. Докладчикът — австриецът Томас Вайц — ги бе допълнил по внушение на властите в Скопие, в резултат на повече от тридесетте негови визити край Вардар. Онази вечер, в интервю за скопския ТВ Канал 5, премиерът Християн Мицкоски се похвали, че това включване в доклада е станало по негово искане и настояване.
Съобщението бе направено с патетика, която най-малкото трябваше да бъде последвана от оглушителни аплодисменти от ошашавената електорална публика, на която той, премиерът, в отговор сърдечно и мило да помаха с ръка. Нямаше как да е иначе, защото — извинете за това, че се повтарям — но разгласяването трябваше да стане ефективна част от стратегията на Мицкоски неговите лични политически и управленски провали да бъдат представени като важна победа на международния терен.
Да, Мицкоски призна публично един факт, за който вече знаехме. Още преди докладът да бъде внесен в пленарната зала на Европарламента — дори още преди това — самият Мицкоски, в нарушение на всички етични правила, съобщи, че в текста има запис за македонската идентичност и език.
Самохвалството му обаче стана повод българските евродепутати да се раздвижат, медиите да подхванат темата, политиците у нас да се ангажират и в крайна сметка да се стигне до решението от 9 юли на Европарламента въпросните текстове да бъдат заличени от доклада.
Цялата тази история се превърна в един деликатен, но ясен урок за управляващите в Скопие. Както за премиера Мицкоски, така и за неговото обкръжение, което му помага активно в замазването на последиците от гафа, който той направи с характерното му самочувствие на човек, който знае всичко и може всичко. Да беше друг на негово място, вероятно щеше да намери начин да даде знак, че е приел посланието, излъчено от европарламентаристите. Така, както се прави в нормалната политика и дипломация. Но очевидно съобразяването с добрите практики в международното общуване не е в арсенала от дипломатически инструменти, които премиерът на Северна Македония ползва. Като е решил да търси победа на терена на „вековната македонска идентичност и език“, с която да „удари в земята“ България и да натрупа личен и партиен рейтинг с оглед на октомврийските местни избори — май нищо не може да го спре.
Ето го отново — Мицкоски предлага София и Скопие да подпишат двустранна декларация, която да внесат за одобрение в Европейския парламент, в която двете страни да се съгласят относно съществуването на отделна македонска идентичност и език. Такова съгласие от България щяло да означава потвърждение на думите на родните ни политици, че страната ни няма допълнителни условия за старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС — освен, разбира се, промените в конституцията и вписването на българите в нея. Така де, щом това е единственото условие, значи не би трябвало да има пречки пред решаването на други проблеми, които стоят пред двустранните отношения на България и Северна Македония. В този смисъл подписването на подобна декларация, която да се превърне по-късно в резолюция на Европейския парламент, би трябвало да се разглежда като един вид контраусловие на условието от Преговорната рамка и европейския консенсус — българите да бъдат внесени в основния документ на Северна Македония.
Да се разберем — стига сме създавали представата, че щом българите бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, по автоматизъм Скопие започва преговори за членство. Това е условие, но не е единствено, защото Преговорната рамка е по-широка. Какво ще стане с езика на омразата, с промените на съдържанието на учебниците, с работата на Съвместната комисия, с реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия режим в Титова Югославия, с ангажимента, че нищо от конституцията на Северна Македония не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония, и така нататък.
Хитрец си ти, Андрешко — бе възкликнал един от героите на големия Елин Пелин. Малкото кочияшче от разказа е от българския шоплук, докато Мицкоски има самочувствието, а и високомерието, да се хвали, че е истински скопиец. Хитрец си, Християне — може би трябва да възкликнем в случая, и в същото време да съжалим, че имаме срещу себе си един прозрачен, типичен балкански тарикат с елементарни похвати на продавач от прословутия в Скопие Кванташки пазар на едро в края на града.
Впрочем, искам да отворя скоба — преди години, по молба на колегата Синиша Станкович, написах текст за изданието в Скопие, в което той работеше. Звънна ми да ме попита какво означава думата „тарикатлък“, не я знаел. Бях я употребил в контекста на приемането на България като член на ЕС, което тогава бе възприето от политическия елит край Вардар не като изпълнение на всички критерии, а като един вид „политически тарикатлък“ от родните ни държавници, които били излъгали Брюксел. Та, смятаха оттатък, ако Република Македония иска да последва примера на България, не трябва да се фокусира върху работа по реформи и спазване на правила, а да гледа да излъчи такива свои политици, които да преметнат Европа. Българските си били свършили работата добре на терена на „тарикатлъка“. Е, обясних му...
Хайде сега да видим защо смятам идеята на Мицкоски и хората около него за прозрачна, наивна и вредна. Първо, след като са ти ударили шамар в Европейския парламент, да искаш отново да върнеш там проблема с идентичността и езика, е най-малкото знак, че не си научил нищо от урока, който ти бе даден. Да, знам — лично на теб и на доста хора край Вардар не са достатъчни вербалните уверения от страна на София и политиците тук, че щом искате да наричате идентичността си македонска и езика си македонски — правете го. Никой не ви спира. Но, откакто се занимавам с днешна Република Северна Македония, по-точно откакто първи я признахме, все някой настоява заедно с това да се признае официално и отделната ѝ идентичност и „посебния“ ѝ език. Вербалното не стига — нужни са документи, официално заверени, записани и задължително подпечатани от някоя европейска или световна институция. Първо смятах, че това е опит да се омаловажи значението на признаването от наша страна на суверенната и независима нова държава, но днес си мисля, че това се е превърнало във фикс идея, която преследва управляващите в Скопие — независимо от кой цвят са те.
Второ, не знам колко пъти от Брюксел казаха и продължават да казват, че с приемането на така нареченото „френско предложение“, което днес определяме като европейски консенсус, спорът вече не е двустранен, а е между Скопие и Брюксел. Какво пак са се запънали да търсят решение със София?
И трето, в дипломацията го има този номер — да направиш предложение, за което си сигурен, че ще бъде отхвърлено. Това ще ти даде възможност да хвърлиш вината върху другата страна, която не го е приела. Да, подобно поведение не е много етично — напротив — но го има в „играта“, въпреки че чрез него се излъчва послание за недоброто състояние на двустранните отношения. И понеже в Скопие знаят, че това, което предлагат Мицкоски и компания, няма как да бъде прието, вече потриват ръце за новата възможност да обвинят България в поредния грях.
Та се питам — коренът на този Мицкоски да не е някъде в българския шоплук?