Народното събрание притежава институционален, юридически и политически монопол върху решаващата компетенция за привеждане в действие на пряката демокрация в нейната национална форма – националния референдум.
Не съществува нито автоматизъм, нито „обвързана компетентност“, нито „задължение“ за разглеждане на постъпили предложения за национален референдум от оправомощените по закон субекти с едно-единствено изключение.
Това изключение е подписката, подкрепена от най-малко 400 000 граждани.
Съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание е длъжно да включи предложението, направено с такава подписка в дневния ред и да го обсъди. Няма обаче задължение да го приеме, когато то противоречи на конституционните и законови рестрикции на пряката демокрация. Това е така, защото правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 5 от Конституцията не може да бъде обусловено или ограничено със закон.
По отношение на останалите субекти, които могат да предлагат национален референдум, сред които са президентът и Министерският съвет, внасянето на предложението не предполага задължително включване в дневния ред и произнасяне.
Както внасянето на един законопроект от субектите, които имат законодателна инициатива, не задължава Парламента да го разгледа.
Внасят се например стотици законопроекти, но значителна част от тях изобщо не се разглеждат, т.е. не се включват в дневния ред на комисиите и пленарната зала, или се включват значително по-късно от момента на постъпването им.
По принцип преценката дали да бъдат включени в дневния ред и разгледани постъпили проекти и предложения от всякакво естество – включително законопроекти или, както е в случая, предложения за национален референдум (с посоченото по-горе изключение) – принадлежи изцяло на Народното събрание.
Сроковете в парламентарния правилник имат инструктивен характер. Причината е, че Народното събрание не е административен орган, а висша политическа институция – представителното политическо учреждение на нацията. Неговият дневен ред не се определя по административни правила, а според политическите приоритети на законодателната власт, задавани от парламентарното мнозинство, получило доверие на избори.
Административните правила в случая само обслужват политическите решения. Висши държавни и обществени интереси могат да наложат едно предложение за референдум или законопроект да не се включат в дневния ред или включването им да бъде отложено.
В Закона за прякото участие е предвиден специален процедурен ред единствено за подписките.
Всичко това не бива да се бърка с нарушението, което допусна Наталия Киселова и правилно беше констатирано от Конституционния съд - че еднолично се произнесе по допустимостта на предложението на президента.
Нямаше да има нарушение, ако с подкрепата на председателския съвет и на парламентарното мнозинство просто го беше оставила "на трупчета" без да го включи в дневния ред.
Повече по темата – в най-новата монография в областта на конституционното право, с научен редактор проф. д.н. Георги Близнашки, „Пряка демокрация. Проблеми и рестрикции“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025 г., с. 183–188.
Труд
