Пари изтичат през дупки в бюджета

Някои търговци използват софтуер, чрез който не отчитат целия оборот, обясни министърът на финансите Теменужка Петкова.

Изнасят милиарди в чужбина без да бъде платен нито лев данък, заяви главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев

Отчитат всяка пета продажба, каза министърът на финансите Теменужка Петкова

Рисковите стоки в ЕС са 9900

Парите в държавния бюджет не са достатъчни, за да покрият всички необходими разходи, но същевременно през дупки изтичат огромни суми. Търговци използват софтуер, който не отчита всички приходи, а всяка пета продажба, заяви министърът на финансите Теменужка Петкова късно във вторник на заседание на бюджетната комисия към парламента, която прие на първо четене бюджета за 2026 г. Милиарди изтичат към чужбина без върху тях да бъде платен нито лев данък, обясни главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев.

С проекта на бюджет за 2026 г. от Министерство на финансите предлагат търговците да ползват само одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). Нищо драматично не се случва, коментира министър Петкова. И в момента в Закона за ДДС е записано, че производителите и разпространителите на софтуер могат по желание да го регистрират в НАП. А търговците, които ползват такъв софтуер, получават в по-кратък срок данъчния кредит по ДДС. В НАП са регистрирани 120 такива софтуера, които се ползват от над 5500 търговски обекта. Но същевременно има и търговци, които използват софтуер, който не отчита всички продажби, а всяка пета, обясни Теменужка Петкова. Когато софтуерът не е одобрен от НАП, системата за отчитане на продажбите може да бъде настроена така, че да генерира два отчета - първият с действителните продажби за собственика, и втори за пред НАП. Възможно е например отчитането на продажбите да бъде включвано и изключвано с натискането на един клавиш. Така при проверка от НАП изглежда, че системата работи и отчита всички продажби.

И в момента търговците, които използват софтуер за управление на продажбите, трябва за използват само такъв, който отговаря на Наредба Н-18 за отчитане на продажбите в търговските обекти. Тоест, ако софтуерът отговаря на изискванията, с предложените промени самите производители и разпространители на софтуер ще трябва да го регистрират в НАП, което няма да натовари бизнеса, обясни министърът на финансите Теменужка Петкова.

Представители на бизнеса се противопоставиха и на предложението на Министерство на финансите да бъде разширен кръгът от рискови за държавния бюджет стоки, защото това ще натовари фирмите да дават справки за превозите на тези стоки в страната. В ЕС са определени 9900 рискови за фиска стоки, а в момента в България в списъка са включени 590, каза министърът на финансите. Според бизнеса няма как чуждестранен превозвач да бъде принуден да ползва българско приложение, чрез което от НАП да следят в реално време движението на камионите в страната, които доставят суровини за български производители. Камионите над 3,5 тона имат GPS, чрез който може да бъдат следени. А ако нямат, шофьорът може да използва приложение на мобилния си телефон и само трябва да го включи, контрира министър Петкова.

Други действащи в момента законни варианти да не бъдат плащани данъци бяха обяснени от главния икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. Правителството предлага данъка върху дивидентите да бъде увеличен от 5 на 10 на сто, но остават редица нулеви ставки за доходи при източника, които позволяват от страната да бъдат изнесени милиарди без да бъде платен нито лев данък, обясни той.

През 2024 г. за дивиденти фирмите са раздали общо 28 млрд. лв. При сегашната ставка от 5% на данък дивидент би трябвало да бъдат внесени в бюджета над 1 млрд. лв., но това не е станало. Останалите милиарди изтичат някъде, заяви Атанас Кацарчев. Ако някой затваря някакви вратички на бюджета, трябва да помисли за тези нулеви ставки, допълни той.

В момента данъкът върху дивидентите, изплащани на български фирми и граждани, е 5%. Но за дивиденти, изплащани на компании в страните от ЕС ставката на данъка е 0% и няма официално предложение да бъде увеличена през 2026 г. Данъчната ставка за изплащани от български към чуждестранни фирми лихви, авторски и лицензионни възнаграждения също е 0%. Огромни суми изтичат към чужбина и върху тях не плащат данъци, обясни Атанас Кацарчев.

Платеният данък върху дивидентите през миналата година е 596 млн. лв. от физически лица и 20,2 млн. лв. от фирми. През 2023 г. платеният данък върху дивидентите е 658 млн. лв. от физически лица и 1,7 млн. лв. от фирми, каза министърът на финансите Теменужка Петкова.

Предлагат по-големи данъчни облекчения за деца

Поискаха вдигане на данък сгради

Има рискове пред бюджета

Повишаване на данъчните оценки на недвижимите имоти с приемането на бюджета за 2026 г., поискаха от Национално сдружение на общините (НСОРБ). При евентуално вдигане на данъчните оценки ще нарасне и плащаният от гражданите данък сгради. Данъчните оценки не са променяни от 2006 г. и сега пазарната среда е различна, мотивираха искането си общините. Повишаване на данъчните оценки ще осигури добри приходи на общините, ще увеличи и приходите от ДДС от сделки с имоти, заявиха от НСОРБ.

Няма решение по този въпрос, коментира председателят на бюджетната комисия Делян Добрев.

Не е добре, че се замразяват данъчните облекчения за деца и редица обезщетения с бюджета за следващата година, коментира главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев.

В проекта на бюджет за 2026 г. има рискове, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Планирано е увеличение на приходите от ДДС с 35%, при положение, че за 2025 г. беше планирано увеличение с 33%, но се вижда, че то няма да бъде изпълнено, обясни той. Увеличението на минималната заплата не е проинфлационно, каза още Любослав Костов.

Асен Василев, депутат от ППДБ:

Няма да има увеличение на заплатите

Прогнозира икономическа катастрофа

Ефектът от увеличението на осигуровките е, че вместо да увеличат заплатите, фирмите ще дадат парите на Министерство на финансите, каза Асен Василев, депутат от ППДБ. Няма да има увеличение на заплатите, а потреблението ще падне, продължи той. Има ръст на икономиката, защото доходите нарастват повече от инфлацията. А сега удряте потреблението и декапитализирате фирмите през данък дивидент, каза още Асен Василев.

Според него ефектът от удвояването на данък дивидент ще бъде, че хората сега ще изтеглят от фирмите си под формата на дивидент всичко, което могат. Затова няма да има ръст на инвестициите. Водите икономиката към катастрофа, подкопавате и двата стълба на икономическия растеж, заяви Асен Василев.

Той обясни, че планираното увеличение на пенсиите, на разходите за отбрана и на минималната заплата водят до 2 млрд. евро повече разходи в бюджета за 2026 г. А общият размер на планираните разходи в бюджета за следващата година е 8 млрд. евро. Три четвърти от ръста на разходите е избор на това правителство, коментира Асен Василев.

Румен Радев, председател на АИКБ:

Бизнесът е готов на протести, ако не променят бюджета

Разходите може да бъдат намалени

Бизнесът е готов на протести, ако не бъдат променени част от параметрите на проектобюджета. Председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев заяви, че работодателските организации остават с надежда за промени в параметрите на бюджета, но ако няма чуваемост, той не изключи възможността за национален работодателски протест. “Ние сме обсъждали възможностите за национален протест. Дали ще се пристъпи до него, все още се надяваме да имаме чуваемостта в Народното събрание и разбира се, при изчерпване на една стъпка, се преминава към следващата. Ние имаме предложения за заместващи разчети на всяко от потенциално отпадналите приходни пера”, коментира Радев.

Това, което най-много взриви нашата търпимост, е промяната на данъчно-осигурителния модел, няма аргументи за това, заяви председателят на АИКБ. Преди време премиерът каза, че данъчно-осигурителният модел ще се запази, а бяхме изненадани с увеличение с 2 процентни пункта на осигуровките и с увеличение на максималния осигурителен доход, заяви Румен Радев. От АИКБ представиха мерки, които могат да намалят разходите на бюджета и така вдигането на осигуровките и на данъка върху дивидентите, както и въвеждането на задължение за използване на одобрен от НАП софтуер няма да е необходимо. Например отмяна на автоматичните механизми за вдигане на заплати в администрацията ще спести 742 млн. евро; съкращаване на 5500 трайно незаети щатни бройки в администрацията и въвеждане на лимити на бонусите ще съкрати разходите със 138 млн. евро; задържане на разходите за издръжка на държавния апарат (текущите разходи, без тези за персонал) ще спести 480 млн. евро.

Йордан Цонев, зам.-председател на ПГ на ДПС-НН:

Трябва да растат доходите в публичната сфера

На второ място сме по най-нисък данък печалба

Парламентарната ни група ще подкрепи бюджета и го харесваме, заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС-НН Йордан Цонев. За нас той е добър бюджет, добави той. Йордан Цонев обясни, че искат силна държава, а тя се изгражда със силна администрация. “Трябва да растат доходите в публичната сфера, защото това са учители, лекари, полицаи, военни. Не бихме подкрепили бюджет, с който да има редукция на тези доходи. Защото става въпрос за доходи, дори това да е в колизия с икономическата теория и позицията на работодателите”, заяви той.

Второто нещо, върху което акцентира Йордан Цонев, са инвестициите в общините. И обясни, че инфраструктурата в общините трябва да се подобри, защото хората там живеят и работят, там са и предприятията. От тези две неща няма да отстъпим, заяви Йордан Цонев.

Той обясни, че европейски политици ни обвиняват, че сме данъчен рай на пъпа на Европа и даде примери какви са данъците в други държави от ЕС. Корпоративният данък е средно 20-25%. Най-висок е в Португалия - 30,5%, най-нисък е в Унгария - 9%, а ние сме на второ място с 10%. Данъкът върху дивидентите е най-висок в Белгия - 35%. В Швеция, Румъния и Латвия данъкът върху дивидентите е 0%. В Естония е 7%, а след увеличението от януари на 10% на следващото място в класацията ще бъде България с 10%. Осигуровките за пенсия сега са 19,8%, а с планираното увеличение ще станат 21,8%. Така ще бъдем на десето място сред страните от ЕС по най-ниски осигуровки. В 17 държави от ЕС осигуровките са по-високи.

Икономическият растеж в ЕС е 1%, а нашият е над 3% и се дължи на потреблението и на публичните разходи, каза Йордан Цонев. Като не може икономическият растеж да бъде на база инвестиции, го увеличаваме по друг начин, допълни той. И обясни, че и 5% данък върху дивидентите не е помогнал за увеличение на инвестициите в България.

Още от (Интервюта)

Най-четени