Какво губим, когато дадем на политиците още малко свобода

Свободата на словото в България е предупреждение, а не паника

Темата нашумя, но трябва да призная, че е много трудно в България да се говори за свободата на словото. Както културната война, миграцията или зеленясването, цензурата е един от казусите, които не се развиха толкова активно у нас.

Дори в Щатите, където са чувствителни на темата, нямаше отпор докато не стана въпрос за арести и брутални неща като дебанкиране. Когато някой като мен бие тревога аз го правя, защото активно виждам какво става по такива места, а не в България.

Същевременно е проблем и за нас. Дори това, че информация от източника за чужди въпроси често е ограничена. Като правя видеа за много въпроси просто няма как да намеря информация, защото не е...разрешена.

Миграцията например е чувствителен въпрос и не се пише много-много.

От друга страна пък и тя ни подмина и българите така или иначе не страдат от някакви илюзии по нея, та и това трудно се обяснява.

Повдигането на въпроса е изцяло превенция у нас. Много трудно е да обясниш защо трябва да се бориш с нещо, което още го няма, но всяка стъпка да се подготвиш днес се отплаща многократно в бъдеще.

Защото веднъж дадеш ли на политиците някаква своя свобода - късмет да си я върнеш. Данък върху дохода е наложен в САЩ за да се платят разходите по гражданската война. 163 години по-късно още го има.