Корупцията като неприемливо и „приемливо“ зло

Да помним, че в реалния живот духовните ценности все още не са по-важни от хляба и маслото

„Приемлива“ е корупцията, която обществото приема за норма, тя води до безотговорност

Корупцията винаги е съпътствала обществения живот. Поне откакто се е появила държавата и институциите в нея. Може би оттогава се поставя и въпросът за борбата с това зло. Заради причинените от него често значителните вреди, понякога дори фатални за човешкия живот.

Корупцията се сочи за една от причините за краха на Древния Рим. Силно се разраства през късната Република и дава тласък за установяването на империята. Присъединени са нови територии, данъкоплатци и чиновници. Голям брой нуждаещи се от закрилата на елита - патрициите. Благодатна за корупция среда, силно напомняща днешната кадрова политика.

Назначените по всевъзможни начини заплащали за осигуряваните им постове и политическа подкрепа. В Рим към I в. пр. н. е. станала обществена язва, именно там се заражда борбата с корупцията. Юлий Цезар идва на власт с обещания да я пребори.

Но заклинанията и уверенията, че ще бъде изкоренена, звучат фалшиво, особено ако ги изричат официални лица. Припомняме си за онова тефтерче на един нашенски шеф, вероятно също така подбран, в което прилежно бяха записани ясни указания спрямо кого как да се действа.

Постоянно актуален е проблемът у нас, напоследък се изостри покрай някои арести на лица от местната власт. Изостри се и в ЕС. По обвинения в корупция беше поискана оставката на цялата Европейската комисия и на нейния председател Урсула фон дер Лайен.

Възникват трудни въпроси. Може ли корупцията да бъде ограничена до „приемлива“ форма, с която можем да живеем? А как да се определи кои нейни варианти и в какъв обем са допустими, и кои - не са? Да се търси такава граница звучи провокативно, скандално, но това не е цинизъм, а реализъм. Макар тя да е с по-тежък морално-психологически акцент, отколкото юридически.

В българските условия понятието е обхванато в Закона за противодействие на корупцията, който се отнася до лицата, заемащи публични длъжности. Корупция е всичко в диапазона от длъжностно присвояване, безстопанственост и неизгодна сделка до подкуп и всякаква злоупотреба със служебно положение с цел неоснователно обогатяване - плюс други престъпления, свързани с тях.

Ако изкореняване на този вид престъпност е невъзможно, то следва да се насочим към намаляването ѝ. По-здравословно е от безразличното наблюдение на злото със скръстени ръце. Ако приемем, че тоталната липса на корупция не е реалистична цел, да опитаме да изясним какво наричаме приемлива корупция. Не намираме отговор в закона, свободни сме да импровизираме.

Критериите биват различни. Често се използва процентен показател - колко корумпирани са в определена сфера, какъв процент от заемащите дадена длъжност са уязвими и т. н. Приложим е и друг подход - според възможните последствия.

Повечето граждани биха могли да понесат властова корист, когато пред заведение са поставили 12 маси, а мястото позволява само 8. Но не биха могли да се примирят някой срещу пари да разреши опасна сграда да бъде обявена за безопасна. И в двата случая е корупция, но разликата е в потенциалната вреда. Както според причинно-следствения анализ, така и според жизнения опит.

В Индекса за възприятие на корупцията на държавите-членки на ЕС за 2023 г. България с 45 точки е твърдо в дъното на класацията. През 2024 г. влошава резултата си до 43 точки. Уж своевременно вече са били въведени нужните европейски норми и препоръчаните законодателни промени.

Да посочим като неприемлива онази корупционна практика, която пряко или косвено може да доведе до блокиране на правосъдието, до срив на доверието в държавата, до системна бедност, сериозни телесни наранявания, трайни психически страдания или пряко застрашаване на човешки живот.

Щрихира се разграничителната линия между онова, с което можем да живеем, и другото, с което сме длъжни решително да се борим. Две злини - по-малкото зло и по-голямото. И двете са осъдителни, подлежат на противодействие, но по различни начини. Както е при кражбите - голям брой под дадена сума не подлежат на разследване. И с някои дребни дългове е така.

Неприемлива е корупцията, която може да убива. Вниманието следва да е насочено към практики с вероятни фатални последствия. Да споменем някои. Свързаните с инфраструктурата - смъртоносни аварии след измамни ремонти на пътища. В различни звена на съдебната система, в резултат на които се съсипват животи. В здравеопазването - липса на животоспасяващи лекарства.

„Приемливата“ корупция включва мръсния прагматизъм на днешния обществен живот и реалната политика. Тук са мекият протекционизъм, който не води до монопол или изкривяване на пазара, „политическа търговия“ в рамките на коалиционна култура, доколкото не засяга закони в полза на частни интереси.

Също и дребните административни услуги, получени с „връзки“, без привилегированият да отнеме ресурс от друг. Не става дума властите да толерират тази корупция, а да приоритизират задачите. Да водят битките предимно там, където държавата и обществото са най-наранени.

Слагаме „приемлива“ в кавички, защотото е проблем и за него не трябва си затваряме очите. Обществото я приема за норма, което съдейства за нормализирането на престъпността и води до ерозия на доверието. После идва безотговорността на управленците с липсата на санкции за прегрешенията, безнаказаността става правило.

В крайна сметка, за мнозина подкупът е просто „благодарност“, получаването на разрешение - „услуга“, а последствията остават в зоната „не е моя работа“. Сърцевината на безотговорността е вземането на решения без ясно разбиране на тяхната тежест и въздействие върху живота на другите. И под паравана на „някой каза, някой даде“ се узаконяват фалшивото или опасното.

Дан Ариели, американски професор по психология и поведенческа икономика чрез експерименти е изучавал природата на нечестността. Фактори за поява на недобросъвестност са: конфликт на интереси; наблюдаване нечестността на други лица; собствен непочтен опит; живеене в култура, даваща примери за нечестност; възможност другите да се възползват от твоята нечестност.

Корупцията не е само някъде във високите кабинети и далечните етажи. Тя е и тук, около нас, във всяко допуснато мълчание, във всяка примирена физиономия, във всяка незабелязана нередност, защото „не е моя работа“. Истинската борба срещу нея не се изчерпва със съд и присъда, нужно е и масово съзнание, заявяващо: „До тук.“

И готовност да се поеме отговорност, дори когато е неудобно. Законите могат да предвидят наказания, но не могат да формират съвест. Проблемът не е само в това, че има корумпиращи и корумпирани, а че обществото често не иска да знае, за да не се налага да действа. Истинската борба с корупцията започва в семейството, в училището, в публичния разговор.

Трябва да се изграждат навици за разпознаване на рискове и последствия, да се култивира чувствителност към дългосрочния ефект от всяко управленско решение. Ключова роля играе практически насоченото обучение, което възпитава способности за аналитично мислене, за морално разграничаване, съзнание за отговорност.

Особено важно е да се придвижат на ключови позиции хора с доказан опит и знание, хора, които могат и искат да мислят и вземат решения в полза на обществото. Като не забравяме, че в реалния живот духовните ценности все още не са по-важни от хляба и маслото. Не е лесно, не е бързо, но изглежда е единственият път, по който има смисъл да се забързаме.

* Авторът е доктор по наказателен процес