Изобретиха народен сеизмограф – замазки в пукнатините мерят дали къщите се рушат

Усетено е от софиянци във високите блокове и във Витошката яка

Земетресение от 3,6 по скалата на Рихтер разбуди перничани в 4,53 ч призори вчера. Местните хора, които още живеят напукани къщи, а някои и във фургони, си припомниха за кошмарния трус от май 2012 г.

Епицентърът е край пернишкото село Мещица, на около 15 км от миньорския град. Трусът е бил еднократен и усетен най-силно в кварталите „Рудничар” и „Батановци”. Софиянци от високите блокове, както и от кварталите във Витошката яка също се събудили от разлюляването.

„Чу се тътен и звъняха стъклата. Но земетресението не беше силно като предишното, защото аз тогава направо паднах от леглото. Погледнах лампата, тя не се клатеше, но водата в легена се люлеше”, разказа Иван Павлов от с. Мещица. По думите му на празниика Кръстовден Бог се смилил и е запазил хората от страдания.

Неговият съселянин Георги Митрев ни заведе при старата си къща в двора. Тя цялата е напукана, а Митрев още преди 5 години замазал по няколко сантиметра от главните цепнатини с гипс.

„Това са моите бележки, по които следя дали стените продължават да се рушат. След снощното земетресение почти не се виждат отклонения, значи не е било силно”, смята Митрев и пояснява, че с подобен народен сеизмограф мерят повечето от съседите му.

Къщата му от 2012 г. е необитаема. Семейството му е получило 10 000 лв. обезщетение и добавило още 8 000 с които платило за нова сглобяема къща. „Сега живеем в нея и събираме пари за пълен ремонт на старата”, говори още стопанинът.

Митрев показва и фургона в двора до напуканата къща на комшийката баба Траянка. Но 80-годишната жена я няма – излязла е с козите. „От 5 години живее във фургона. Идваха да й го искат за наводненията в Мизия, но тя отказа да го даде и го оставиха”, пояснява съседът.

 

Вяра Церовска, кмет на Перник:

„Събудих се от труса и само след няколко минути се обадих на дежурния в общината. Той вече бе приел около 20 обаждания, но Слава Богу, нямаше нито едно за жертви и разрушения и обстановката не е тревожна, - разказа вчера пред „Труд” кмета Перник Вяра Церовска.- По-късно стана ясно, че земетресението не е силно, но знаете, че хората от нашия край са много чувствителни, някои с години ремонтират своите домове, други вадят дела срещу размера на обзщетенията”, добави г-жа Церовска.

 

Шест сеизмични зони в България

Кресненското дефиле най-застрашено от бедствие

Според проф. Ботев сградите, строени след 1987 година са напълно обезопасени

“Земетресението в Перник е било с максимален магнитуд от 3,5 по скалата на Рихтер, което го причислява към групата на много слабите и не може да се квалифицира като опасност за живота. Трусове от този тип се срещат често в последните 15-20 години на територията на България”, заяви пред “Труд” проф. Емил Ботев, директор сектор “Сеизмология” към Геофизичния институт към БАН.

Той обясни, че се очакват микро трусове със сила 2-3 по скалата на Рихтер, дори и по-слаби и те няма да бъдат усетени от населението. Сеизмологът посочи, че земетресения със сила между 3-5 по Рихтер се причисляват към групата на слаби; 5-6 като умерени, които също не представляват заплаха, а над 6 земетресенията са силни и представляват опасност.

“Най-сеизмичните райони у нас в Югозападния район на България в частност - Кресненско дефиле. Южната част на Кресна е най-опасният район от цялата страна. Преди век там са се отчитали земетресения от 7 до 8 по Рихтер. Останалите силно сеизмични зони са Софийската, Маришката, Великотърновската, Горнооряховската и Шабленската.

“Изследвания извършени около Пловдив, както и до Симитли в района на Благоевград, установяват възможност за земетресение с магнитуд 7,8. Но напрежения с такава сила на територията на страната се натрупват изключително бавно. За сравнение в Южна Гърция, например, плочите се движат една спрямо друга със скорост 35 мм годишно. При нас отделните блокови структури на земната кора се движат с 1 мм годишно. В Югозападна България се движат по-бързо, с около 3-4 мм на година”, обясни сеизмологът.

Той отбеляза, че в началото на миналия век у нас са отчетени 6 земетресения с магнитудна сила от 7 по Рихтер. Това се е получило от разтоварването на натрупаното от векове сеизмично напрежение.

Проф. Ботев припомни, че земетресението във Вранча през 1977 година дава старт на ново сеизмично райониране. От тогава изискванията за строителство са увеличени. Според проф. Ботев сградите, строени след 1987 година са напълно обезопасени.

“Новото строителство е с променени правилници за сигурност, които включват по-ефективни средства за контрол на безопасността. Предполага се защита от земетресения с магнитуд до 7 по скалата по Рихтер”, смята сеизмологът.

 

Хронология

20 земетресения над 4 по Рихтер за 50 години

През последните 50 години в България са регистрирани 20 земни труса със сила над 4 по Рихтер, чиито епицентър е бил на територията на страната.

Най-силните са през ноември 1977 г във Велинград (5.3), през февруари 1986 г. в Стражица (5,1), през декември същата година в Попово (5.6) и в Перник на 22 май 2012 година, когато трусът бе усетен със сила 5,8 по данни на БАН.

Последваха вторични трусове с магнитуд 4,7 и няколко от 4,5 по скалата на Рихтер, а по-слабите вторични земетресения продължиха с месеци. Щети бяха нанесени по близо 18 000 жилища в района, близо 50 сгради бяха съборени, а десетки жители, останали без дом бяха настанени във фургони. Няколко човека бяха ранени, а двама получиха инсулт.

За пет години Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет е предоставила 26,5 млн. лв. за възстановяване на щетите от земетресението. Средствата са около 55 на сто от поисканите около 47 500 000 лв.

Все още се чака финансиране за читалищата в селата Кралев дол, Кладница, Рударци, гр. Батановци и пернишкия квартал "Бела вода"; спортната база в с. Дивотино; физкултурния салон на VI СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Перник, които са в лошо състояние.

Неизползваема е сградата на Професионалната гимназия по облекло и туризъм в Перник.

 

Практически съвети

Най-опасни са стълбищата и външните стени

От „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ съветват, ако сте в закрито помещение по време на трус да не напускате сградата, ако не това не може да стане за 10 секунди. От там предупреждават, че по време на земетресение най-опасни са балконите, външните стени, стълбищата и асансьорите.

По възможност заемете най-безопасното място в помещението, в което сте – под рамката на вратата, близо до вътрешна стена, колона, под стабилна маса или легло. Ако сте на улицата, застанете далеч от сгради и далекопроводи. Ако земетресението ви завари зад волана, спрете на открито безопасно място и изчакайте.

След затихване на труса напуснете по най-бързия начин сградата, като преди това изключите тока, газта и водата.