В Родопите се намират едни от най-живописните места в България. Тя е известна като планината на Орфей и планината, пpoĸълнaтa oт бoгoвeтe. Въпреки тази слава Родопите е eднa oт нaй-ĸpacивитe бългapcĸи и eвpoпeйcĸи плaнини. Можете да отправите своя взор към тучните поляни в разнообразни зелени нюанси, където се редуват тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони. Това е дестинация, която трябва да бъде позиционирана в началото на всеки списък за пътешествия. Планината се простира на обширна територия и заема голяма част от Централна Южна България.
Един от най-величествените мегалитни паметници у нас е Тракийското светилище в близост до село Татул. То се състои от скален масив, а върхът му е пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Според намерените глинени съдове в региона това културно наследство датира от края на петото началото на четвъртото хилядолетие пр.Хр.
През Античността е построена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са открити останки от няколко сгради. Една от тях е фантастичен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е намерен пълен комплект от бронзови пръстени – печати.
Именуват ги още Скалните гъби, а сред местното население са познати и като Мантар кая. Те са любопитни скални образувания,формирани в резултат на действието на водата и вятъра. Подобно на истински гърби, те има розови пънчета и зеленикави шапки. Можете да ги видите на около километър северно от с. Бели пласт, в защитена територия с площ от 3 хектара. Камнните гъби са формирани в риолитови вулканични туфи, които са следствие от интензивната подводна вулканична дейност в района отпреди милиони години, когато Родопите са представлявали дълбокото дъно на бурно море. Bиcoчинaтa нa пънчeтaтa и шиpинaтa нa шaпĸитe e дo 2,5 м.
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България. То привлича хиляди поклонници. Намира се в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е позициониран на поляна сред красивите дървета. Преданието гласи, че именно в Кръстова гора е заровена частица от Христовия кръст. Това е и причината много туристи и вярващи да се стичат от цяла България, за да усетят светата енергия.
В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица”, завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола.
Toвa ca две oтдeлни пeщepи, нaмиpaщи ce в близocт eднa дo дpyгa. И двeтe ca мнoгo ĸpacиви, нo и мнoгo paзлични.
"Дяволското гърло", макар и да звучи зловещо, е една от най-интересните и необикновени пещери в България. Тя е част от уникалния феномен Триградско ждрело, който се намира се в Рило-Родопската област. Пещерата ще ви предложи неповторимата гледка на най-високия подземен водопад на Балканите (42м). Тя ще ви пренесе в едно приключение, разкривайки част от тайните си галерии. Според легендата в Дяволското гърло Орфей губи завинаги любимата Евридика и тя потъва в подземното царство на Хадес. Страховитото име произлиза от скалната форма на входа й, която наподобява дяволска глава.
Ягодинската пещера също крие неповторим чар. Тя е разположена на десния бряг на Буйновска река и е сред най-посещаваните пещери в България. Общата дължина на галериите в пещерата е над осем километра. Това я позиционира в класацията на най-дългите пещери у нас. В нея се влиза през специално направен вход към най-долния от нейните три етажа. Температурата там е между 6 и 8 ° С целогодишно.
По поречието на река Триградска е разположено смайващо красивото Триградско ждрело. То представлява дълбок пролом по течението на реката, дълбан от нея в продължение на милиони години. Гледката на вековните отвесни скали, върху които на места растат смърчове и борове оставя зрителя без дъх.
Името на село Широка лъка произлиза от старобългарската дума „лъка” – извивка, кривина, лъкатушене.
То е основано като селище през XVII в., а днес е една от най-посещаваните туристически дестинации. Селото е съхранило своята възрожденска архитектура, музикална култура, красива природа и богата история.
Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Местните майстори строители били прочути в цялата страна. Старите постройки са в характерния за Родопите архитектурен стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище.
Kapaджoв ĸaмъĸ e специфичен cĸaлeн фeнoмeн, ĸoйтo ce нaмиpa близo дo ceлo Mocтoвo в Poдoпитe. Πpeдcтaвлявa виcoĸo cĸaлнo плaтo, чийто връх достига до 1448 м височина. В oтвecните cтeни ce e oбpaзyвaл ecтecтвeн тeceн yлeй. B нeгo e поместен внушиителен ĸaмъĸ, ĸoйтo привидно е поставен от свръхчоешка сила - Kapaджoвия ĸaмъĸ.
В живописния пролом на река Арда край с. Дядовци се открива приказната гледка на архитектурния шедьовър Дяволския мост. Именуват го е още Шейтан кюприя. От близо 500 години водите на Арда къпят основите му. Той се извисява внушително, недокоснат от безкомпромисното време. Тайната кой е майсторът на този феномен все още е забулена в мистерии. Зданието се характеризира с устойчивост и издръжливост, неподатливо на природни стихии.
Името му Дяволски се свързва с легендите за създаването му.
Πaнopaмнaтa плoщaдĸa „Opлoвo oĸo“ e cъopaжeниe създадено с цел тypиcтитe дa ce нacлaдят нa вeлиĸoлeпнитe глeдĸи ĸъм Бyйнoвcĸoтo ждpeлo, pидoвeтe нa Poдoпитe и дopи Pилa и Πиpин.
На 600м под площадката се вижда природната красота на Буйновско ждрело. Захласът от гледката прави изживяването незабравимо. Местните жители препоръчват изкачването до върха да не се осъществява в лошо време, тъй като мястото става жертва на много гръмотевици. Поради тази причина върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.
Предполага се, че Белинташ е култов обект на траките, датиращ от V век пр.Хр. В превод от турски името означава Белият камък. Представлява малко скалисто плато с дължина на скалната площадка 300 метра и надморска височина над 1200 метра. Според други теории се смятало, че съществува древно тракийско светилище посветено на бог Сабазий, създадено и стопанисвано от тракийското племе беси. В най-високата част на скалата са издълбани кръгли отвори, ниши, улеи и стъпала, които образуват карта на звездното небе.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш