Основните приходи за клубовете са правата за излъчване

Приходите на най-големия отбор надхвърлят 676 млн. евро

При другите първенства цената пада до 2 - 3 млн. евро средно на мач

Днешната ми статия ще бъде посветена на финансовите аспекти на футбола. Конкуренцията между футболните клубове изисква от тях да бъдат професионално управлявани, като се опитват да максимизират печалбата си, както всички други пазарни участници. Това означава привличането не само на отлични футболисти и треньори, но и мениджъри, специалисти в областта на финансите, маркетинга, логистиката и т.н.

За големите клубове е характерно, че инвестират активно в своето бъдеще чрез тренирането на футболисти в собствени детско-юношески школи. По този начин клубът има възможност да привлича таланти още в ранна възраст, които след това да се окажат ключови за развитието му. Пример за това са Барселона и Лионел Меси. От друга страна целенасочената политика във Франция и Испания по отношение на детския футбол дава видими резултати.

Най-богатите клубове

Основните източници на приходи за футболните клубове са от права за излъчване на мачовете по телевизия, радио, интернет и други канали, от спонсори и реклама, от продажба на артикули с марката на отбора, от продажба на билети, от трансфери на футболисти.

Продажбата на правата за излъчване на мачовете е един от най-важните източници на приходи за футболните клубове през последните десетилетия. Развитието на технологиите промени медийния пейзаж и допринесе за нарастваща конкуренция сред различните канали, които са склонни да наддават все повече за изключителни права за излъчване.

Въпреки доминирането на испанските клубове в евротурнирите през последните 10 години (те са спечелили 7 пъти Шампионската лига и 6 пъти Лига Европа), най-високо оцененият клуб е английски, а най-високите приходи от ТВ права са за отборите, участващи във Висшата лига на Англия.

Причината за това е огромната разлика в цената на правата за излъчване по телевизията на отделните лиги. Така според данни на KPMG Research за петте най-големи първенства показва, че цената на един мач от английската Висша лига е средно 14 млн. евро, докато при останалите тя е между 2 и 3 млн. евро средно на мач. Нещо повече – разликата все повече се увеличава, тъй като Висшата лига успява да реализира най-бърз растеж на правата средно на мач.

Германия е с най-голямо население и с най-високи доходи на човек от населението сред разглежданите страни. Въпреки това първенството є, Бундеслигата, не успява да се възползва ефективно от предимствата на този пазар. Според предходния договор, който е бил в сила до началото на текущия шампионат, цената за излъчване средно на мач е едва 2,1 млн. евро. Някои от факторите за това са ниската популярност на формата “плати, за да гледаш” в сравнение с останалите страни, както и липсата на конкуренция сред медийните компании. Това се съчетава с избора на единствен купувач, което не се прилага за останалите големи национални първенства.

При испанската лига вече се прилага колективно договаряне, като според актуалния договор средната цена на 1 мач е 2,9 млн. евро. За италианската Серия А тази цена е 2,5 млн. евро. Показателите при френската Лига 1 са по-ниски – средната цена на мач е 2 млн. евро, въпреки по-голямото население и по-високия стандарт от Италия и Испания.

При настоящите темпове на растеж правата за излъчване засилват ролята си на най-значимия източник на приходи за футболните отбори на повечето пазари. Те осигуряват добра основа за клубовете от тези пет първенства. Големите са конкурентоспособни на международния пазар, а малките имат възможност бързо да подобрят финансовото си състояние. Въпреки бързото развитие на цените на правата за излъчване в европейските страни, разликата между английското и останалите водещи първенства се разширява. По принцип качеството на Висшата лига се счита за много високо, но нито то, нито останалите икономически фактори могат да обяснят напълно споменатата разлика.

По-традиционните източници, какъвто е продажбата на билети, са също така с по-ограничени възможности за растеж на приходите. Капацитетът на стадионите е краен, а цените на билетите при домакинските мачове на големите клубове дори в най-развитите икономики са твърде високи за немалка част от привържениците. Освен това качественото изграждане и поддържане на терена и останалите спортни съоръжения е скъпо. Освен това са налице множество изисквания – за сигурност, за транспорт и паркиране до стадиона, за пълно или частично покритие с козирка, което увеличава размера на инвестициите.

Трите най-големи клуба, според размера на приходите, са Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Барселона. Приходите на Юнайтед надхвърлят 676 млн. евро, като от 225,9 млн. евро са от продажбата на права за излъчване, 325,2 млн. евро са от търговия на продукти с емблемата на клуба и от спонсори, а 125,2 млн. евро - от продажби на билети. Реал се нарежда непосредствено след Манчестър, като общите му приходи са почти 675 млн. евро. Над 301 млн. евро са с източник спонсори и търговска дейност, 237 млн. евро са от права за излъчване и 136,4 млн. евро - от продажба на билети. Барселона се нарежда на трето място по приходи с 648 млн. евро, от които 296 млн. евро са от спонсори и мърчандайзинг, 215 млн. евро - от права за излъчване и 137,2 млн. евро - от продажба на билети. Пазарната оценка за стойността и на трите клуба е приблизително 3 млрд. евро, с което те са значително по-високо оценени от следващите - Байерн и Манчестър Сити.

Големите трансфери

Въпреки че липсва съвсем точна информация за цената на придобиване на състезателните права на футболистите, няколко сделки привлякоха голямо внимание през последните години. Безспорно най-голям интерес предизвика трансферът на Неймар от Барселона в Пари Сен Жермен, оценен на 222 млн. евро, следван от този на Килиън Мбапе на обща стойност 180 млн. евро и преминал също в ПСЖ. На трето място се нарежда привличането на Фелипе Коутиньо в Барселона за 120 млн. евро.

Разбира се, дори за разполагащите с най-големи бюджети клубове е трудно да изплатят суми с подобни размери наведнъж. Плащанията се извършват на траншове и понякога клубовете попадат в ситуацията да плащат години наред за играчи, които отдавна не са при тях. Това обикновено се получава, когато привличането на футболиста е било несполучливо. Понякога играчът не може да се приспособи към различния стил на клуба или първенството, където отива да играе, понякога контузии могат да му попречат да бъде в оптимална форма или да не бъде изчакан достатъчно време да намери мястото си в отбора. Това може да бъде причина за нов трансфер, обикновено за по-ниска сума, с цел да се минимизират загубите за клуба.

Пазарната оценка на състезателните права на футболистите, както при всеки друг продукт, зависи от търсенето и предлагането. Всеки футболист е уникален, а понякога е възможно футболист с иначе по-скромни възможности да пасне по-добре на играта на отбора, отколкото някоя суперзвезда. Търсенето и съответно възнаграждението на футболиста би трябвало да се определя на базата на очакваните резултати за клуба през периода на договора. Ако тези резултати са достатъчни, за да генерират приходи, които превишават допълнителните разходи, тогава от финансова гледна точка трансферът е успешен. Друг фактор са очакванията относно продажната цена на футболиста преди изтичането на договора. Ако се очаква тя да е висока, това увеличава и текущата цена.

Не трябва да се забравя обаче и фактът, че изтичането на договора означава, че настоящият клуб няма да получи никаква сума при преминаването на играча в следващ отбор. Ако играчът няма интерес към удължаването на договора, тогава той може да бъде трансфериран поне година преди датата на изтичане, като по този начин се защитават интересите и на клуба, и на футболиста. От друга страна привличането на свободни агенти е изгодно за клубовете, които могат да си позволят да платят по-голям бонус при подписване на договора с играча за сметка на трансферната сума към предишен клуб.

Трансферите на т.нар. суперзвезди предизвикват голям интерес сред феновете на новия им клуб, които си купуват повече продукти с неговата емблема. Така привличането на Кристиано Роналдо в Ювентус предизвика продажбата на 520 хил. фланелки с неговото име още преди той да започне да играе за отбора. В случая не е публично известно каква част от приходите (52 млн. евро) е за клуба и каква за производителя на екипировката, но все пак това е значим непряк ефект.

Въпреки сериозните приходи дори при някои от най-големите клубове финансовата устойчивост е под сериозно съмнение. По тази причина са приети правилата за финансов феърплей. Въпреки че клубовете по принцип са търговски дружества и работят за печалба, собствениците на някои от тях се опитват да осъществят своите желания за създаването на доминиращи отбори чрез инвестирането на огромни суми за покупката на играчи. Подобна политика рядко е успешна, но силно въздейства както върху трансферните суми и така и върху заплатите на футболистите. В крайна сметка за феновете на футбола е важно да гледат атрактивни мачове, но и да има интрига в тях, която е налице при по-равностойни отбори.