Две от тях идват от Тръмп - данъчните промени и решението да прекрати участието на САЩ в Парижкото споразумение за климата

Продължавам темата за Най-значимите икономически събития в света през 2017 г. Капитал и пазари 06:00 08.01.2018 Както в предходната ми статия, отново редът на представяне не е според значимостта им.

Реформите на президента Макрон във Франция

Трудовият пазар на Франция се характеризира като силно негъвкав, като много работници, особено по-млади, биват наемани не на постоянен договор, а чрез краткосрочни договори. Причината за това е, че работодателите се опасяват, че няма да могат да ги освободят при неблагоприятно развитие на икономиката.

През септември Еманюел Макрон подписа пет указа, с които предприе реформи на трудовия пазар във Франция. Те са насочени към улесняването на наемането и освобождаването на работници, към опростяването на преговорите между работодателите и работниците и към намаляване на влиянието на колективното договаряне на национално равнище. Освен това през следващите години той ще се опита да намали заетостта в публичния сектор с около 120 хил. работни места и ще замрази част от заплатите, за да ограничи държавните разходи до 57% от брутния вътрешен продукт. Понастоящем държавните служители във Франция са около 20% от работната сила.

Регулациите на трудовия пазар действително представляват пречка пред развитието, като нормата на безработица в страната към този момент е 9,5%. По този начин безработицата във Франция е по-висока от средната в Еврозоната (8,9%) и в Европейския съюз (7,5%), като тя значително изостава по този показател от Германия (3,6%). От друга страна заетостта сред населението между 20 и 64 годишна възраст през 2016 г. е 70% при поставена стратегическа цел от 75%. Това също е признак за изоставане спрямо Германия, където този показател е 78,6% при поставена цел от 77%.

Скорошно проучване на авторитетното издание FinancialTimes сред 34 икономисти показва очаквания за ускоряване на икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността и доверието във френската икономика в резултат от реформите на президента Макрон. Те обхващат и понижаване на данъчните ставки. От друга страна обаче те предизвикаха недоволството на синдикатите и политическите опоненти на Макрон, които организираха протести.

Следващите стъпки на президента са по отношение на обезщетенията при безработица. Те предвиждат, че ако работник откаже последователно две работни места, за които е квалифициран, той ще губи право на обезщетение или ще трябва да премине през преобучение. Тези мерки засилват допълнително активността на синдикатите, тъй като това са областите, които им осигуряват голяма част от финансирането, но отново са стъпки в правилната посока.

Данъчната реформа в Съединените щати

В края на 2017 г. президентът Тръмп предприе реформи в областта на данъчното облагане и здравеопазването. Той понижи ставката по данъка върху печалбата от 35% на 21%, докато най-високата ставка по личния данък се понижи от 39,6% на 37%. Освен понижаването на ставките почти се удвоява стандартното намаление на данъчната основа (от 6350 на 12 000 долара) и се премахват някои облекчения. Докато при корпоративния данък промените са постоянни, при личния те ще важат до 2025 г.

Очакваните резултати са намаляване на ефективната данъчна ставка чрез използването на стандартното намаление за сметка, например, на намалението заради плащане на лихви по ипотеки. Част от многодетните семейства е възможно да плащат по-високи данъци поради премахването на персоналното облекчение от 4150 долара на член от семейството. Освен това може да се използва намаление на данъчната основа по щатските и местните данъци в размер на 10 000 долара, като е дадена възможност да се избира между данъците върху собствеността, дохода или продажбите (в САЩ няма данък върху добавената стойност).

Чрез тези промени се отменя реформата на президента Обама в областта на здравеопазването от 2019 г. Тя изисква от здравните фондове да извършват превенцията на заболяванията безплатно. В резултат от това се очаква броят на осигурените лица да се намали с 13 млн. човека, а държавата да спести общо 338 млрд. долара за техните осигуровки. За сравнение, разходите за здравеопазване през 2017 г. се оценяват на над 3,5 трилиона долара, като се равняват на 18,3% от БВП на САЩ. От друга страна се очаква повишаване на разходите на домакинствата за здравеопазване поради по-висока заболеваемост.

Това е най-мащабната данъчна реформа в САЩ за повече от 30 години. Тя ще допринесе за ускоряване на икономическия растеж в Съединените щати чрез опростяване на данъчната система, увеличаване на разполагаемите доходи и създаване на нови работни места. По-ниската ставка върху печалбата ще насърчи местните инвестиции и ще привлече чуждестранни капитали. Очакваният ефект е повишаване на дохода с между 4000 и 4400 долара средно на домакинство в дългосрочен период. Някои големи американски компании вече обявиха, че отпускат допълнителни бонуси на служителите си или предвиждат извършването на големи инвестиции, като по този начин ще използват свободните ресурси в резултат от реформата.

Преизбирането на Си Цзинпин за главен секретар на Китайската комунистическа партия

По време на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия за нов 5-годишен мандат беше преизбран Си Цзинпин. Според неговото изказване на конгреса страната трябва да се трансформира в могъща сила, която да е водеща в областта на политиката, икономиката, военните и екологичните въпроси. Той се очертава като един от най-доминиращите управляващи в Китай след основателя на комунистическата държава Мао Цзедун.

През януари той стана първия китайски лидер, който участва в Икономическия форум в Давос. Там той обяви подкрепа за свободната световна търговия и за либералния икономически ред. Според него, въпреки че глобализацията поставя предизвикателства, ползите и възможностите от нея са значително по-големи. Освен това международните правила трябва да се спазват, след като веднъж са приети. С това Си Цзинпин визира намеренията на САЩ да се оттеглят от Парижкото споразумение за климата, докато Китай препотвърди ангажимента си.

Той има амбицията Китай да изравни и дори да надмине САЩ като световна суперсила. Във връзка с това той предприе множество инициативи, сред които е MadeinChina 2025. Тя предвижда страната да стане глобален лидер в областта на роботиката, изкуствения интелект, автомобилите със самостоятелно управление. Най-грандиозният проект е „Новият път на коприната”. Това е инфраструктурен проект, оценен на около 900 млрд. долара, който до момента обхваща Централна Азия, Кавказкия регион и Балканския полуостров. Китай вече е инвестирал почти 7 млрд. долара в Гърция, като е собственик на пристанището в Пирея, което се разглежда като врата към Европейския съюз и се стреми да изгради свързващата транспортна инфраструктура. През 2017 г. в Сърбия беше обявено финансирането на магистрала между Белград и границата с Черна гора на стойност 2,7 млрд. долара, а вече започна изграждането на железопътна линия между столицата и Будапеща, чиято обща стойност се очаква да достигне 3,2 млрд. евро, като ще бъде част от пътя от Пирея. От китайска страна е проявен интерес за строежа на автомагистрали и модернизацията на железниците и в България. Реализираните до момента китайски инвестиции в сръбската икономика достигат почти 5 млрд. долара и значително превишават тези в България, които са под 0,5 млрд. долара.

Излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата

Президентът Тръмп взе още едно особено важно решение през 2017 г. Той прекрати участието на Съединените щати в Парижкото споразумение за климата. По този начин САЩ станаха единствената страна от Г20, която не участва в споразумението, докато останалите членове на групата на най-развитите икономики потвърдиха своя ангажимент.

Парижкото споразумение има за цел да предотврати повишаването на глобалните температури с 2°C спрямо прединдустриалния период, като ограничи емисиите на парникови газове. Първоначално то е подписано от 195 държави, включително и САЩ, като всяка държава самостоятелно определи целите си за емисиите на въглероден диоксид (CO2). Все още липсват убедителни доказателства, че емисиите на този газ, причинени от човешката дейност, водят до глобално затопляне. Също така според повечето прогнози изпълнението на предвидените мерки няма да доведе до желания резултат.

Тръмп заяви, че Парижкото споразумение не е изгодна сделка нито за Съединените щати, нито за околната среда. Според него САЩ биха участвали отново, когато от това ще има ползи за американските бизнеси, работници и данъкоплатци. Лидерите на най-развитите държави, сред които тези на Германия и Франция, обаче твърдо се противопоставят на възможността за предоговаряне на поетите ангажименти.

Последствията от това решение са свързани с намаляване на доверието в споразумението и възможността други държави също да излязат от него. Някои американски компании, щати и градове се обявиха против това решение, като изявиха намерения да продължават да намаляват емисиите си. Други компании, предимно от енергетиката, подкрепиха решението. Същевременно емисиите на парникови газове в Съединените щати се очаква да продължават да се понижават, тъй като евтиният газ от шисти замества въглищата, а разходите за производство на енергия от възобновяеми източници (слънце и вятър) намаляват.

Други събития, които заслужават внимание и могат да повлияят на икономическата конюнктура през 2018 г., са изборите в Германия и преговорите за създаването на коалиционно правителство, референдумът в Каталуния, задълбочаването на интеграцията в Европейския съюз чрез създаването на нови общи институции, запазването на разхлабената парична политика от Европейската централна банка, продължаването на санкциите срещу Русия.