Пеню Костадинов е задържан в зрелищна акция в сърцето на Манхатън

Пеню Костадинов (75 г.) е pоден в карнобатското село Кликач. Завършва езиковата гимназия в Ловеч, а после Института по хранителна промишленост в Москва - машинен инженер. През 1970 г. го привличат кьм Научно-техническото разузнаване. Той е единственият български разузнавач, лежал в затвор в САЩ. Обвиненцето срещу него е шпионаж. На 23 септември 1983 г. 41-годишният тогава Костадинов е арестуван в Ню Йорк в зрелищна акция на ФБР сьс „свръхсекретни документи на американското правителство по въпроса за ядрената енергия“, обвинен е в конспирацця с ядрени оръжия. След две години в затвора на 11 юни 1985 г. на прочутця мост „Глинеке“, намиращ се на река Хавел мечу Потсдам и Западен Берлин, се случва най-важната размяна на шпиони в историята на Студената война - cpeд тях е и Пеню Костадинов.

През 1970 г. Пеню става щатен служител в отдел „Научно-техническо разузнаване" (НТР) към Първо главно управлание на ДС. Преминава през вътрешна школа, а по-късно изкарва и едногодишно обучение в КГБ в Москва. През 1972 г. малко скоростно Пеню Костадинов е изпратен в търговското представителство към българското посолство в Ню Йорк, където работи под прикритието на сътрудник, но всъщност се занимачва с промишлен шпионаж.

След установяването му в Ню Йорк първата информация по искане на министерството на земеделието, която той изпраща в България, е за капковото напояване. Изкарал три години в Ню Йорк и се върнал в България.

В капан

През 1979 г. Костадинов заминал за втори път за Ню Йорк. С него са съпругата му и двамата му невръстни синове. Една вечер покрай свой познат - български специализант, Костадинов се запознава с американски студент. След размяна на визитки и няколко срещи българинът дал списък на студента да му осигури общодостъпни материали и публикации, за да го тества. Американецът се съгпасил, тъй като за услугата щял да вземе пари.

На 23 септември 1983 г. американецът поканил българина да се видят в тих и уютен ресторант на последния етаж на сграда в самия център на Манхатън. Заведението тогава се оказало пълно с хора, а около масата непрекъснато сновели сервитьорки. Докато отпивали от питиетата, студентът извадил дебела книга. Впоследствие ще се окаже, че това е „Доклад за инспекцията на Невада", с информация за ядрени орьжия.

Към 19, 15 ч. двамата се разделили. В този момент на излизане от сградата Костадинов чува: „На колене, ръцете горе.” Още преди да се усети, той е обграден от агенти на ФБР. По-кьсно ще разбере, че целият ресторант е бил под контрола на тайните служби, всички присъстващи били специални агенти, дори сервитьорките. Всьщност той е арестуван от 20 сътрудници на бюрото, като повечето са жени, а обслежващият персонал целият е подменен с хора на ФБР. Навсякъде са гоставени подслушвателни устройства и камери. Когато арестуват мъж, от ФБР изпращат жени - така е по-ефектно.

Първите дни той изкарал в предварителния арест, който представлявал транзитен пункт. Макар и зад решетките, той успява да се сприятели в затвора с интересни хора. Най-интересната група арестанти била от ирландската групировка ИРА. Сближава се с Майкъл О’Рурк и Джозеф Дохърти. Друга забележителна група, с която общувал, били италианците_ Сред тях е легендарният сицилианец Микеле Синдона, който бил член на Коза ностра, банкер на известната фамилия Гамбино. Прякорът му е Банкера на папата, защото бил свързан с прочутата банка „Амброзиано”. Пеню си взел учебник по италиански от библиотеката в затвора и изкарал при него кратък езиков курс. В онези години България е обвинявана за атентата срещу Иоан Павел II и Синдона му споделил, че е убеден, че България няма нищо общо с това. Думите му били: „Да се стреля по папата от българин, винаги съм казвал, това не е вярно.“ Когато нашите идват на свиждане при Пеню, той веднага им го казал.

Размяната

Едва към средата на 1985 г. при едно свиждане нашият консул подсказал на Костадинов, че се готви размяна. Фактически преговорите за това се водили две години от немския адвокат д-р Волфганг Фогел. Първоначално се преговаря за Костадинов, за поляка Мариан Захарски и за германския физик проф. Алфред Цее. След месец обаче американците искат професорът да бъде изваден от групата - бил пожелал убежище в САЩ, но после се отказал. Освен това американците правят и неуспешен опит за вербовка на Захарски, който незабавно протестирал срещу това. След няколко совалки и срещи от двете страни се стига до размяната - към тримата е прибавена и 68-годишната гражданка на ГДР Алис Майкълсон - куриер на руското контраразузнаване. Решението е: размяна на четирима агенти от Изтока за 25 от Запада.

Сутринта на 11 юни 1985 г. надзирателят влиза в килията на българина и му казва: „Ставай и се обличай.” Отвели го при непознатите за него Захарски и Цее. Сложили им белезници и вериги през кръста и всеки с отделна кола се отправя за военната база в Ню Джърси. Качват се в самолета, а към тях се присъединява и Алис. В самолета Пеню отказал храна и дори да ходи до тоалетната. Веригите и белезниците са на него. Първо кацнали във военна база в Мюнхен. Оттам - за Западен Берлин с друг самолет, а до източната част на Берлин - с бусче.

Посрещнали ги местните и адвокат Фогел, било пълно и с фотографи. Западните шпиони, които трябвало да бьдат разменени с агентите от Изток, били германски дисиденти - хора, които са искали да избягат и са ги хванали. Сравнението четирима на 25 не бива да се смята, че е равносилно. Вътрешният министър на ГДР Ерих Милке казал тогава, че би разменил Пеню Костадинов и за 100 американски шпиони.

Самата размяна минала без помпозност и фанфари. Пеню Костадинов е облечен с костюма, с който е арестуван през 1983-та. Тръгват по моста „Глинеке”, а от другата страна ги очакват. Промяната за бьлгарина била толкова кардинална, че той не знаел къде е - не можел да отреагира като хората. Отишли в зала, където има кратко посрещане. От българска страна е зам.-вътрешният министър Иван Горинов. Семейството му - съпругата и двамата синове, още живеели в САЩ, Идват си в България няколко дни след размяната.