Така нареченото Трето велико народно въстание не е нито народно, нито въстание, а още по-малко велико

Предлаганата ни алтернатива всъщност не е никаква алтернатива

Във вторник отбелязахме 112 години независимост. През 1908 г. княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват България за независимо Българско царство. Княз Фердинанд не случайно избира средновековната църква „Свети 40 мъченици“ - като символ на династията на Асеневци и желание да потърси приемственост с Второто българско царство. Така на 22 септември 1908 година България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар. Независимостта е символ на единството и обединението на целия български народ. За това говорят и думите на Фердинанд: „Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.“ 

На 22. 09. 2020 г. беше проведено и обявеното „Велико народно въстание“ 3. Наред с тържествата, протече и 76-ата вечер на протест в София. Часове по-рано държавният глава Румен Радев направи изказване, в което опорочи благородната цел, заложена в действията на Фердинанд и правителството ни преди 112 години, а именно обединението. Радев заяви, че: „Моята голяма признателност днес е за всички будни граждани, които вече над два месеца оспорват моралното падение и зависимостите на малцина да определят бъдещето на целия народ“, подчертавайки, че към този момент воденето на диалог за бъдещето е „лицемерие и компромис, който само изостря кризата“, позволявайки си да стигне още по-далеч, наричайки управлението нелегитимно.

Думите му сякаш дадоха криле на сочените за организатори на протеста - „Отровното трио“ и часове по-късно един от тях, Велислав Минеков, след близо три месеца общи и витиевати слова, най-накрая изплю камъчето, заявявайки: „Тук сме хората, които утре ще управляваме! Дълго време бяхме заспали, но вече сме будни“. Цел, която всъщност беше ясна от самото начало, а именно, че всеки подобен протест, събрал на едно място толкова различни хора, загърбили базовите си принципи, цели само едно - власт за организаторите и приближените им и по-лошото, разединение на народа. Разделяй, за да владееш!

Цел, която беше очевидна, още когато около микрофоните се обединиха Румен Радев, Мая Манолова, Копейкин, Божков, ДБ, Александър Томов, собственици на сайтове за фалшиви новини, адвокати, които от години се опитват да се позиционират на по-изгодни позиции, разни убийци и т. н. А призивите „да съборим мафията“, около които застанаха всички по-горе изброени, са особено умилителни, при положение, че и мафията е сред подстрекателите на същите тези протести.

От самото начало на протестите поведението на Румен Радев е откровено провокативно и опасно. Нееднократно той заявяваше, че действията на управляващото мнозинство провокират гражданския мир и задълбочават кризата, призоваваше да изхвърлим мутрите и мафията от изпълнителната власт и прокуратурата, да отвоюваме държавата от мафията. Въпреки че по Конституция не може да иска оставката нито на правителството, нито на главния прокурор, Радев не се поколеба да направи и това. На някои от протестите слизаше и при гражданите, като открито ги нахъсваше към действия, ескалирайки още повече напрежението. Поведението му отдавна е атестация, че протестът, обявен за граждански, отдавна е с ясен политически оттенък.

Още по-интересни бяха поривите за свикване на Велико народно събрание и нова Конституция, за които се бореше триото. Пориви, рязко охладнели, след като самият премиер Бойко Борисов предложи промени в Конституцията и свикване на ВНС. Приказките на отровната троица, че новата конституция е задължително условие, защото ще ни се наложи да съградим държавата и демокрацията отначало, бяха бързо забравени от самите тях. Много по-отдавна бяха забравени и същинските им цели: „Трябва да напишем нова Конституция, в която ясно да се дефинира брака, за да не се нарушават правата на различните“, а Църквата не трябва да влиза в държавни учреждения, при заклеване в парламента, да извършва нЕкви религиозни обреди и ритуали се едно сме хиляди години назад.“ Това са думи, изречени от Хаджигенов през не толкова далечната 2018 година.

След колениченето пред президента, молбите пред Доган и демонстрацията пред посолството на Германия с молба да заеме спешна позиция, свързана със случващото се в страната ни, неотдавна беше забодена и черешка на тортата, а именно внесеното от евродепутатите от коренно противоположни политически семейства Радан Кънев (ЕНП, ДБ) и Елена Йончева (ПЕС/БСП) искане за пленарен дебат в Европейския парламент във връзка с „институционалната криза и върховенството на закона в България“.

Всички тези действия задълбочават още повече пропастта между българите, като показват и грозната същност на позволилите си да се заиграват с народа, като определят себе си за негов говорител и представител. Затова не беше и никак учудващо, че след близо три месеца провокации, бесилки, ковчези, къртене на жълти павета, агресия срещу полицаите, последва и опорочаването на един от най-светлите ни празници, като заявиха желанието си да ни управляват, принизявайки още повече делото, извършено преди 112 години.

Наистина велико дело, за разлика от обявеното за такова трето поредно събиране. Не да обединяват, а да разделят, развявайки вечната мантра, че ще махнат лошите, за да дойдат добрите и честни хора. Вандализмът върху празната и вече бивша сграда на Народното събрание, която е архитектурен и художествен паметник на културата, навръх 22. 09., демонстрира още по-категорично, че никога не е ставало дума за така прокламираното от всички протестъри върховенство на закона и правото. Така нареченото Трето велико народно въстание не е нито народно, нито въстание, а още по-малко велико. Достатъчно е само да видите кои са организаторите му.

Сегашното управление допусна много грешки, а кредитът на доверие към него е намалял. Мандатът на ГЕРБ е към края си, равносметката предстои, изборите са съвсем скоро. Видна е необходимостта от сериозни промени, касаещи както ключови фигури, така и преосмислянето на някои позиции. Един от малкото разумни призиви дойде именно от премиера Бойко Борисов, който припомни, че преди 112 години всички партийни противоречия и лични амбиции са загърбени заради националния идеал и именно така целта е постигната, от което печели именно народът ни. Борисов подчерта, че успех се постига с диалог, а не с противопоставяне и разделението никога не е било успешната формула в политиката.

Опасността, буквално месеци по-рано да поемем по неясен и рискован път, е сериозна. Не трябва да забравяме, че тепърва предстоят месеци, през които вероятно ситуацията с коронавируса ще се влоши, вследствие и икономическото положение в страната. Цената на свалянето на едно управление никога не трябва и не може да е всяка, напротив.

Защото към този момент предлаганата ни алтернатива всъщност не е никаква алтернатива, а недобре написан сценарий, чиито автори не ни предлагат нищо по-добро. Протести, обявени за „велики“, а в действителност разделящи все повече гражданите, такива, на които един до друг застават неизвестни с нищо друго освен с присъствието си в социалните медии лица, отдавна опитващи се да се пришият към всеки, който може да им предложи някаква управленческа позиция, редом до лидерите и поддръжниците на партия, управлявала ни неведнъж и то как, до лидерите на бутикова партия, отдавна драпаща със зъби и нокти да се намести във властта, до разни безделници, и всичко това - с подкрепата на президента и под уханието на дубайски бриз, не може да са алтернатива.

Не може и не трябва, защото безотговорното им поведение, съпроводено от повтарянето до болка на едни и същи кухи фрази, нахъсването на тълпата, агресията срещу органите на реда, оскверняването на национални символи, изготвянето на „черни списъци“ ще доведе единствено до катастрофа, която ще ни върне назад в развитието, в мрачните времена на репресии, несигурност и страх.

*Авторката е изучавала телевизионна журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Стажувала е в спортната редакция на БНТ и е писала за печатни и електронни медии. Работи като специалист маркетинг и реклама във водеща българска компания.