4 работни групи от местни хора ще партнират на властта за решение на казуса

Гробища, гори и пътища вкарали в „Калиакра“ „еколозите“

За имоти в "Комплекс Калиакра" Собственици дали 20 млн. лв. на държавата

Четири работни групи от представители на Балчик, Шабла и Каварна в секторите рибарство, туризъм, земеделие и енергетика ще си партнират с екипа на МОСВ за намирането на оптимално решение по казуса със защитената местност "Комплекс Калиакра".

Това стана ясно в началото на дълга и емоционална срещу между ощетени стопани от Крайморска Добруджа и министърът на околната среда Нено Димов в сградата на община Каварна. На срещата, за която дойдоха десетки жители на трите общини, присъства и кметът на Каварна Нина Ставрева.

Хората изложиха пред министъра серия от парадокси в картите, на базата на които е подготвен интергриран план за управление на защитената зона. След като стана ясно, че летище Балчик фигурира там като хабитат на птици, сега се разбра, че отредени за гробища и пътища терени са понто-сарматски степи. 20 млн. лв.са броили на държавата около 1200 собственици на имоти в засегнатата зона, за да сменят статута на земите си и да ги направят урегулирани.

И след като централната и местна власт са прибрали тези пари като такси, искат да вземат парцелите. Това е безумие, ако няма нужното обезщетение, коментира пред "Труд" един от участниците в срещата, който бе и сред инициаторите на протестите - Виктор Лучиянов. Хотелиерът и общински съветник в Балчик бе категоричен, че МОСВ трябва да постави ясни времеви граници за преговори със засегнатите страни и изработване на единна позиция по казуса, която да се защити и пред ЕК.

Един от добрите варианти е, където е възможно, частните имоти да се изключат от защитената зона в замяна на общински, тъй като трите кметства имат солиден фонд от земи по границите на зоната, предложи Лучиянов.

Заповедта на МОСВ за защитена зона „Комплекс Калиакра” засяга според Кадастралните карти към 2017г. около 30% частни имоти, картирани с местообитания на понто-сарматски степи.

Ограниченията ще важат за около 9000 декара частни земи, на около 2550 собственика на частни имоти.

От тях 4750 декара са земеделски земи (за земеделие), а урбанизирани са 4052 декара (за строителство). Характерът на придобиване на голяма част е закупуване от Общините Каварна, Шабла и Балчик, като платените пари са влезли в бюджета на общините. Другата част от имотите са реституирани.

Сред имотите има такива с Начин на трайно ползване: гори, ниви, овощни насаждения, инвестиционни имоти, пасища, имоти отредени за строителство и др. Останалата част са държавни или общински земи с различно предназначение.

Без конвенционално земеделие, само агроекология

В Интегрирания план за управление (ИПУ) картата на защитените зони е много по-голяма, а засегнатите хора са хиляди! На трите защитени зони се определят три целеви зони - (А – ядро на защитените зони; В – зона за природосъобразно ползване; С – екологосъобразна урбанизирана зона). От плана не става ясно по какъв начин са определени зоните за управление на целевата територия. Това не се обяснява на хората умишлено, за да може на тъмно и набързо да "натресат" на хората ограниченията за земеделие и човешка дейност!

От Гражданска инициатива “Да спасим Крайморска Добруджа” настояват мосв да предостави на всички заинтересовани собственици първичните данни от проведените теренни проучвания, за да могат да вземат информирано решение за собствената си съдба! А не тя да се решава на жълтите павета!

От сдружението са изпратили пълния списък със засегнатите имоти от Заповед за забрана за земеделие и строителство на МОСВ и картите на имотите с начина на трайно ползване и собственост в Кадастъра, картирани с местообитания на понто-сарматски степи.

Допълнително са изпратени и картите на имотите с Начина на трайно ползване (НТП) и собственост в Кадастъра за цялата територия на защитена зона "Комплекс Калиакра".

Ако окончателната заповед за обявяване бъде издадена, то тя е необжалваема! (Чл. 12, ал. 7 от ЗБР), казват от сдружението.

Затова ИБЕИ - БАН и Зелените НПО бързат да се приеме и заплашват с оставки и европейски глоби!допълват добруджанци и са сигурни, че боя и скандалите са заради опита насилствено и зад гърба на хората да проведат Обществените обсъждания на Интегрирания план за управление и да подпишат на всяка цена протоколите за провеждане!

В предоставените карти с конкретни имоти е посочено, че авторът на очертанията на зоната е ….. НПО Зелени Балкани, чиито Председател до 2016г. е Тома Белев! Питаме кой подготвя картния материал на МОСВ? Зелени Балкани, под диктата на Тома Белев ли определя кои имоти са степи и кои не?

Карти, пространствени данни и информация относно заповедта по чл. 19, ал. 1 от ЗБР за защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ може да видите в следния линк: https://drive.google.com/open?id=0B13BDjEHEvuOaXc4djZ4Vm5ES2M

Любима работа

Мониторинг на птици и тревици

Планът съдържа инструкции за мониторинг на целевите обекти – видове и природни местообитания, които не са съобразени с реалните потребности на територията, смятат още добруджанци. Заложеният мониторинг е изключително интензивен, без да е представена мотивация и аргументация как той ще бъде инкорпориран в националния мониторинг.

Хората дават и примери, сред които е мониторингът на преминаващите видове птици – ежегодно, в два периода – от 1 март до 15 май и от 1 август до 31 октомври – целодневно за целия период на мониторинг. Наблюденията се правят с невъоръжено око, бинокъл и зрителна тръба, като след това е предвиден дълъг процес на анализ на резултатите. Това превръща този вид мониторинг в ежедневно, непрекъснато занимание, за минимум 2-3 експерта.

Следващ е този за морските бозайници. За тях са предвидени проучвания от брега, със самолет и с кораб, като не е направена калкулация на необходимите ресурси. Не е предвидено и как получените данни ще бъдат обработвани с данни за останалата територия на Черно море.

Не по-малко интензивни са и останалите типове мониторинг на видовете и природните местообитания. Така Калиакра е превърната в научна база, в която десетки експерти трябва да работят целогодишно, за да броят, определят популации, изчисляват и проучват. Стойността на такъв мониторинг би струвала милиони левове, посочват хората.

Нови милиони за зелените

Само забрани, режими и рестрикции за собствениците

Планът не съдържа активни мерки, а единствено забрани, режими и ограничения, смятат добруджанци от Гражданска инициатива „Да спасим Крайморска Добруджа“. Изключение правели няколко проекта с косвен ефект, но със значително финансиране за над 15 500 000 лв. Сред тях е въвеждане на Интегрирана система за ранно оповестяване с цел предотвратяване на сблъсъци на птици с ВЕП в района на Калиакра. Бюджетът за този проект е повече от 2 100 000 лв., основно за външна експертиза.

Следва предложението за център, специализиран за консервационни дейности в тревни местообитания, в който за 3 години може да бъде назначен персонал от 20 човека. Годишният бюджет е от 700 000 до 1 250 000 лв. Съгласно описанието, само за този проект за 10-е години на действие на плана са необходими повече от 12 000 000 лв., без ясна гаранция за ефекта от работа на този център.

На следващо място идва проектът за дейности за опазване на зимуващите червеногуши гъски. Предвижда се 500 дка земеделска земя да бъде преобразувана в микрорезервати, с изкуствено задържане на сладка вода, чрез снегозадържащи огради и охрана, и мониторинг на гъските. Заложеният е ресурс от 1 400 000 лв.

И трите проекта са предвидени така, че изпълнители по тях да са институти на БАН и природозащитни организации, смятат добруджанци. С други думи тези организации са планирали собствените си приходи за следващите 10 години, още повече, че предвиденият експертен ресурс е изключително голям, казват хората. Заложени са и поредица от научни проекти – 6 на брой, с неопределен бюджет, както и процедура за избор на изпълнител за петгодишната оценка от изпълнението на плана, отново без яснота на бюджета.

Няма нито една мярка за работа със заинтересованите страни и планиране на съвместни действия, обучения, друга подкрепа. Не е извършена каквато и да е финансова оценка на останалите предложени дейности, в т.ч. и финансов анализ, какъв е необходимият финансов ресурс за предложеното закупуване на земя и за компенсиране на собствениците на частни земи.

Без летище Балчик

3700 декара са Публична държавна собственост с начин на трайно ползване урбанизирана територия, която представлява имота на летище Балчик. То влиза в територията и на Защитена Зона "Комплекс Калиакра" за местообитанията, и на територията на Защитена зона "Калиакра" за птиците. На него не са картирани местообитания на понто-сарматските степи, но при въвеждане на Заповедта за обявяване на Защитена зона Комплекс Калиакра на неговата територия ще трябва да се опазват местообитанията на диви птици, бозайници и влечуги. Това означава абсолютно "затриване" на летището в Балчик, защото самолетите ще смущават птиците в района.

Без гори и горска растителност

Над 5400 декара са очертани като понто-сарматски степи, но реално върху тях има гори, а на малко места има типичната за района висока храстова растителност. Начина им на трайно ползване е гора, от които частни гори са 1000 декара, а държавни гори са 4400 декара. Понятието за степ не означава ли, че тя трябва да е само с тревни съобщества на понто-сарматски степи, без дървета и друга растителност? Според Интегрирания план за управление, предложен от БАН и Зелени НПО, се предвижда като консервационна дейност да бъдат защитени степите, но как ще стане от гората - степ? Ще бъдат ли премахнати гори и храсти на териториите, които са гори? Изобщо възможно ли е да има степ в гора?!?! Тези гори предпазват бреговете и склоновете от свлачища и са предназначени да спрат характерните свлачищни процеси в района на Балчик, Белите скали, Бялата лагуна, Иканталъка и много други.

Без обществени проекти

Общо 1362 декара са засегнатите Общински или Държавни земи, които са предназначени за обществена дейност в полза на хората. Тези имоти са картирани като понто-сарматски степи. Сред тях е и имот, отреден за ГРОБИЩЕ - гробището на село Топола! Питаме еколозите и учените в БАН - как ще се погребват мъртвите добруджанци в понто-сарматските степи? Трябва ли степта да се опазва от покойници! Чие местообитание ще е гробището? Ще могат ли хората да прекопават гробовете на дедите си!

Предназначението на имотите е за: Гробищен парк; За местен път; За селскостопански, горски, ведомствен път; За археологически паметник на културата; Обществен селищен парк, градина; Депо за битови отпадъци (сметище); Водностопански, хидромелиоративни съоръжения; Овраг, промойна (дере).

Това означава, че в очертаните територии с понто-сарматски степи няма да може да се строят селскостопански пътища, гробища, ведомствени пътища, да прочиства дерета, да прочиства и прави разкопки на археологичните паметници на културата, не може да се строят местни пътища.

Общинските пътища към плаж Болата и Нос Калиакра са картирани с местообитания на понто-сарматски степи. Как хората ще стигат до тези обекти?