Една българска и две чуждестранни кантори защитават България от исковете в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове

33 923 309 лв. са разходите във връзка с организирането на защитата на България по образуваните международни арбитражни дела. Това сочи отчетът за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на финансите за 2017 г. Става дума за исковете срещу държавата на трите ЕРП и на Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман заради КТБ в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (МЦРИС/ICSID) във Вашингтон.

В това число влизат и разходи по защита от претенциите на „Финанциария Интернационале Реал Естейт“ С.р.л, „Калиакра Уинд Пауър“ АД, Magnesium.com Inc. и във връзка с преговорите с „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД и „Ей И Ес 3-С Марица Изток I” ЕООД.

През 2016 г. същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо - 35 979 208 лв., сумата е сходна и за 2015 г.

В доклада за 2017-а са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН - над 850 млн. евро, на „Енерго-Про“ - над 150 млн. евро, на Султаната Оман - над 145 млн. евро, на „Финанциариа Интернационале“ и други акционери и/или представляващи „Индустриален парк София“ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро.

За заведеното през юли 2016 г. дело на ЧЕЗ за пореден път в отчета пише, че е в начален етап и ищецът все още не е определил размера на претендираното обезщетение, „но то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро“.

Претенциите на другите две ЕРП набъбват – през 2016 г. са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „Енерго-Про“.

„Размерът на средствата, необходими за организиране на защитата на държавния интерес по международни дела, се определя въз основа на размера на възнагражденията на арбитрите, които вземат участие при разрешаване на спора, както и размера на адвокатските хонорари за осигуряване на процесуалната защита и другите разноски, свързани с нея“, обясняват от МФ.

По данни на Вашингтонския трибунал тръгването на едно дело там обикновено започва с около 100-150 хил. долара авансово плащане от всяка от страните. Продължава в зависимост от сложността и броя на проведените процедури, като основната част от разходите е надницата от 3000 долара на ден, в който са ангажирани със случая, за всеки от тримата арбитри.

„Във връзка с даване на правни съвети и водене на международни арбитражни дела Министерство на финансите има сключени рамкови договори с международни правни кантори, имащи висока репутация в световен мащаб, по които заплаща сравними цени с цените по подобен род международни дела, като за част от сключените договори плаща дори под пазарните нива“, уверяват от МФ, без да дават никакви подробности.

Министерството ползва услугите на адвокатското дружество „Томов и Томов“ по всичките три приключени и четири дела в развитие във Вашингтон, по едно още няма определени адвокати. Българската кантора работи заедно с американската White & Case по първите пет казуса и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по спора с Оманския фонд и с ЧЕЗ.

Със заповед от 21 февруари министър Владислав Горанов е открил процедура за сключване на рамкови споразумения с предмет „Процесуално представителство и правни съвети по международни арбитражни дела и дела пред чуждестранни юрисдикции, както и предоставяне на правни съвети и представителство в преговори и медиация, свързани с разрешаването на правни спорове“. Срокът на настоящите споразумения е изтекъл в края на 2017 г. Изискването е всеки един от съдружниците да е участвал като водещ адвокат в най-малко четири успешно завършили инвестиционни дела, като в едно от тези дела трябва да е представлявал държава.

С решение на 38-ото НС

Признаваме трибунала от 2001 г.

България признава търговския трибунал във Вашингон по силата на решение на 38-ото Народно събрание от 4 октомври 2000 г., влязло в сила от 13 май 2001 г., с което се ратифицира Конвенцията на МЦРИС. Общо 153 държави до момента са ратифицирали т. нар. Вашингтонска конвенция от 1966 г.

Трибуналът е автономна институция от Групата на Световната банка, която действа независимо от националните правни системи. Исковете там се завеждат на базата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, каквито България има със 64 държави от цял свят по данни на МЦРИС.

Представител на страната ни в ръководството на арбитража е подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“ Димитър Костов, който беше определен от Министерския съвет за заместник-управител в организациите от Групата на Световната банка.

С 35 дела от цял свят

Българин е един от най-опитните арбитри

Проф. Станимир Александров, преподавател в университета „Джордж Вашингтон“, адвокат със собствена кантора във Вашингтон, е сред най-опитните арбитри в МЦРИС, сочи регистър на организацията. Той работи в САЩ от 1995 г., преди това у нас е бил зам.-министър на външните работи. Проф. Александров е ангажиран по 35 търговски спора от цял свят.

Още четирима българи - юристите Ангел Калайджиев, Георги Спасов, Лазар Томов и Силвия Тонова, бяха включени в списъците за арбитри и помирители към МЦРИС с решение на Министерския съвет от февруари 2016 г. по предложение на министър Владислав Горанов.

От трите приключили

Нямаме загубено дело

През 2008 г. България печели заведеното през 2003 г. първо дело във Вашингтон от „Плама Консорциум Лимитид“. Арбитражът отхвърля изцяло исковете на собственика на фалиралата рафинерия и според съобщение на финансовото министерство осъжда дружеството да заплати „значителна част от разноските по делото“.

Заведеният в началото на 2011 г. иск от „Аксесън Ийстърн Юръп Капитал“ АБ и „Мезанин Мениджмънт Суидън“ АБ е за прекратяването от Столична община на концесионните договори за почистване. 18 месеца ищците не предприемат никакви процесуални действия и делото е прекратено.

От 2012 до 2015 г. се води делото, заведено от „Новера“ заради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма официална информация какво е било решението, според неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до минимум.