Всеки четвърти наш студент ще учи в чужд университет от топ 100

12,6% повече българи искат да завършат висше в Нидерландия

Чужди университети и елитни колежи избират за средното и висшето си образование все повече българи. Интересът към придобиване на диплома от чужд университет е нараснал с 21% спрямо 2021 г., а 38% повече българи са заминали за елитни колежи в Европа спрямо миналия сезон. Това показват данни на проект "Световно образование", съобщават организаторите от "Интеграл".

Все повече български ученици заминават да учат в елитни училища в Европа, като броят им за 2021 г. връща към нивото от 2019-а преди пандемията. Традиционно Великобритания продължава да е предпочитаната дестинация за кандидатите, Брекзит не се отразява на интереса към нея. Интересно е, че има сериозно повишение на интереса към Швейцария – най-висок брой заминали там ученици за последните 10 години. Топ 3 на дестинациите се допълва от Испания.

„Имаме повече записани за средно образование в чужбина - виждаме, че родителите биха инвестирали, за да могат децата да има по-голям шанс да учат след това в добър университет в чужбина", обясни Николай Христанов, старши консултант и мениджър „Висше образование“.

„Това образование дава качество, децата се справят по-добре. Избират си модулите, които им трябват за кандидатстването за университет след това. Много често самите училища им помагат в процеса, като дават насоки, напътствия. Казват им, ако си избереш дадени предмети, в кои университети ще можеш да се реализираш“, посочи той.

При висшето образование с 13% повече са записаните студенти, които стартират своето обучение в чуждестранни университети от тази есен, като близо 20% от тях ще се обучават в университет от топ 100 на международната класация QS World University Rankings за своята специалност.

„Кандидатите търсят преориентиране. Нидерландия се налага като най-желаната дестинация, над 63% от регистриралите се. Таксите са от 2209 евро на година, като първата година държавата намалява тази на първокурсниците на 1105 евро. За следващата година – септември 2023, очакваме потвърждение на таксата, но се очертава да се увеличи с около 100 евро, с индексът на инфлация се увеличава горе-долу таксата“, разясни Христанов.

По думите му Нидерландия привлича освен заради ниските такси, но и заради това, че предлага много програми в различни и търсени сфери на английски език – икономика, бизнес, компютърни науки, политика, европейско и международно право, психология, архитектура, дори медицина, но третата година и след това продължават на холандски кандидатите, биомедицина, химия, инженерни специалности. Плюс е и предлагането на академични и университети с практическа насоченост.

„Това, разбира се, създава и някои казуси. Проблемът с липсата на места при настаняването тази година се открои много повече, въпреки че стартира от миналата година. Има настанени студенти, не е проблем за всички. Общият брой на студентите ни за 2021 се е увеличил там от 4097 на 4600 – около 12,6% повече са българите. Тенденцията е от всички националности от ЕС, което води до проблем с настаняването. Правителството е предприело мерки да започнат да строят повече сгради за студентите, които да се дават за общежития. Но тъй като това отнема време, вероятно ще се усети ефектът в следващите 1-2 години. Дотогава все още решението е ранно кандидстване“, уточни Христанов.

По думите му това е причината и много българи да кандидатстват на повече места, така че да си гарантират старт на академичното образование зад граница.

Затова еквивалент на Нидерландия донякъде се явява Белгия, поне що се отнася до предлагането на програми на английски език по бизнес/икономика и социални науки. Плюс са и по-ниските такси - по 980 евро на година, както и по-достъпните квартири с наполовина по-нисък наем отколкото в Нидерландия - 350 евро на месец, в сравнение с 700 евро на месец.

Всъщност двойно е нарастване на желанието за следване в Белгия, като същата е тенденцията и за Италия. И в двете държави предлагането на специалности, свързани с компютърни науки е по-ограничено в сравнение с Нидерландия. Освен актуалната напоследък специалност Дизайн на компютърни игри (Gaming Design), все повече кандидати студенти търсят компютърни специалности в областта на изкуствения интелект (Artificial Intelligence).

И все пак, след Брекзит второто и трето място в интереса на бъдещите студенти трайно се заемат от Германия (49%) и Австрия (45%), а Великобритания остава на четвърто място (42%).

Ако не успеят да влязат в чужд университет или имат проблем с настаняването, българите се обръщат към възможността за чуждестранна диплома в България. 35% от хората, които искат да учат зад граница, обмислят и този вариант.