Кристалина Георгиева има шанс да оглави Международния валутен фонд след оставката на Кристин Лагард

Български ало измамник завлече с 20 000 евро грък

Марешки превръща Пощенската палата във Варна в хотел

Заловиха младежи, крали гориво от пътно-строителна машина Злосторниците признали за деянието

Прибраха в психиатрия агресивен мъж Софиянецът буйствал в жилище и срещу полицаи в Свищов

Галина Георгиева е избрана за член на СЕМ от квотата на Народното събрание

Росен Бъчваров: Пробойната в системата на НАП вече е запушена

Гордън Рамзи отслабнал с 25 кг, след като спрял млечните продукти

Боил Банов: Ремонтът на Ларгото ще струва около 10 000 лева

Валери Симеонов: От НФСБ сме против машинното и електронното гласуване

Гладен човек с пет букви?

Музеят в Търново отбелязва 182 години от рождението на Васил Левски Показват изложба с документи и вещи на Апостола

Убиецът Полфрийман иска предсрочно освобождаване

Урсула фон дер Лайен: Впечатленията ми от българите са перфектни

Явор Колев, ГДБОП: Има задържан за хакерските атаки срещу НАП Заподозреният не е руски гражданин, обясни шефът на отдел „Киберпрестъпност”

48 години след Витиня…

Има една неостаряваща мисъл, че гордите хора пазят мъката в себе си. Всеки от нас го е правил, разлиствайки страниците от своето битие. Има обаче мигове, които биват споделяни от хиляди. Има чувства, които обединяват и които не си отиват, колкото и безмилостен фактор да е времето. То понякога просто не може да отмие онези, на които им е предопределено безсмъртие. Не може да заличи величините, които обединяват поради непреходния си смисъл. Гунди и Котето бяха необикновени и гениални футболисти, но за всички преди нас и след нас те ще останат символ на едно необикновено и романтично време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим.

Георги Аспарухов и Никола Котков бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха толкова обичани. Днес, 48 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма.

Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и обществена памет със своят чар и елегантност.

За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.

А за нас… За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, за да можем поне малко да се докоснем до величието им!

Ръководството, футболистите и служителите на ПФК „Левски“ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.