Разпределено по дните в активния сезон, всеки ден се е губил по един човешки живот

Сред загиналите са и малки деца, оставени без надзор

Рекорден брой водни инциденти през това лято са завършили фатално, отчита УМБАЛ Бургас. Записаните смъртни случаи вследствие на удавяне са 48, показва отчетът на Отделението по съдебна медицина. “Това е с десет души повече, отколкото през лятото на 2023 г. и предишни години. Ако данните се разделят на броя на дните в активния сезон - юли и август, това означава по един загубен човешки живот на ден. Почти толкова са и случаите на пациенти, спасени след удавяне и преминали през Спешно отделение”, съобщиха от болницата. Данните са само за Южното Черноморие. Статистиката отчита и почти равен брой инциденти с българи и чужденци. “За съжаление както сред загиналите, така и сред спасените, има малки деца, оставени без надзор край хотелски басейни и на плажа”, отчитат още от лечебното заведение в Бургас.

За тревожното явление това лято алармираха пред репортер на “Труд news” водни спасители по Южното Черноморие. Като причина изтъкваха основно мъртвото вълнение. Повод е и неглижирането на предупрежденията за опасност, които водните гардове показват с флагове.

Традиционно най-много удавници взима бреговата линия на Несебър, Равда и Слънчев бряг. Повечето нещастия се случват на неохраняеми плажове, отчитат още спасителите.

Преди четири години държавата намали броя им и пунктовете, които концесионерите са длъжни да осигурят. Те от своя страна допускат на два съседни поста да има по един човек. На прага на сезон 2024 право да обучават водни спасители получиха и други фирми, различни от БЧК. Финалният изпит за получаване на сертификат обаче се полага пред комисия, която включва представители на БЧК. В становище на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) проблемът с недостига на спасители по плажовете в страната се обяснява със слабия интерес към професията, заради ниските заплати. По данни на социологически агенции, средната възраст на активните спасители е около 50 г., което показва тенденция на застаряване, се посочва още в становището на НСОРБ.

Във Варна много спасени, малко удавници

Във Варна не са допуснати фатални инциденти на охраняемите ивици в работното време на спасителите.

По-малко са и случаите на спасени от морето

Даниела Фархи

В края на летния сезон фаталните инциденти в морето във Варненско се броят на пръстите на едната ръка. За разлика от Бургас, на север те са пет. Първият бе на самия старт на сезона. В последния ден на май на буните в града изплува тялото на жена на средна възраст. Аутопсията установи, че тя се е удавила, като по тялото є не бяха открити следи от насилие. В края на юни загина 83-годишен пенсионер, който призори влязъл да се къпе в района на централния плаж. През август край Бяла се удави 53-годишна украинка, чието тяло бе извадено с катер. Две жертви взе морето в курорта Св. св. Константин и Елена.

През юли на брега бе открито тялото на 56-годишен летовник, решил да поплува рано сутринта, а в средата на септември бурни талази изхвърлиха на пясъка труп. Д-р Иван Иванов, управител на ДКЦ 1 “Св. Клементина”, което от години поддържа медицинската помощ на охраняемите ивици в града и курортите, отчете, че колегите му са оказвали помощ на нагълтали вода туристи, но са били по-малко от предишни години и фатален случай не е имало.

Жертвите на инциденти във водоеми са повече от тези на морето

Средно 80 човека годишно се давят в язовири и вирове

Съотношението е 70% към 30%

Загубените човешки животи по българското Черноморие миналата година са почти 50% от броя на загиналите в катастрофи в цялата страна, когато обикновено се говори за “война по пътищата”. За сравнение - жертвите на катастрофи от 1 юли до 31 август 2023 година са 117, а удавените са 51.

От Водноспасителната служба на БЧК са записали 2022 г. като годината с най-малко жертви на нашето море, откакто се води статистика от около 30 години. Тогава те са били 28.

Всяка година обаче съотношението на удавените във водоемите във вътрешността на страната и на морските плажове е 70% към 30%. Язовири, микроязовири, вирове са неохраняеми - именно там стават най-много инциденти. От 2019 г. насам около 80 души годишно губят живота си в такива водоеми, отчитат от БЧК.