В хазната влязоха 684 хил. лв. от данъка върху лихвите по депозити в 10 страни и територии

Върху сумите са платени налози

Спестяванията на българи в Швейцария и Австрия са на стойност около 500 млн. лв. Това показват изчисления на вестник „Труд” на база информацията за данъка върху лихвите, който се удържа върху спестяванията в тези две страни и се превежда в бюджета на България.

Всяка година Националната агенция за приходи получава информация от всички страни от ЕС, както и от редица други държави и офшорни зони, за доходите от лихви, които са изплатени на български граждани. НАП пък изпраща на приходните агенции на тези страни данни за доходите на техните граждани, които са получени в България. Целта на тази обмяна на информация е по-ефективна борба с укриването на данъци и прането на пари.

По отношение на спестяванията на българи в Швейцария, Австрия, Андора, Монако, Лихтенщайн, Люксембург, Джърси, Сан Марино, Гърнси и остров Ман през 2016 г. е удържан данък върху доходите от лихви и по сметките на НАП са постъпили общо 684 086 лв. Това е посочено в отчета на НАП за дейността на приходната агенция през 2017 г.

Най-големи са сумите, постъпили в държавната хазна от Швейцария и Австрия - съответно 285 340 лв. и 380 992 лв. Удържаният и внесен в бюджета на страната данък от Андора е само 45 лв., а от Монако в хазната са постъпили 17 708 лв. От Лихтенщайн, Люксембург, Джърси, Сан Марино, Гърнси и остров Ман в НАП не са постъпили пари от данък върху лихвите.

Общата сума на удържания данък, който е постъпил в сметката на НАП, за пари на българи в Швейцария и Австрия е 666 хил. лв. Данъкът върху лихвите в тези две страни за спестявания на граждани от Европейския съюз е 35%. Но само 75% от удържания данък се превежда по сметка на НАП, а останалите 25% се задържат от страната, където са спестяванията, като целта е така да се покрият разходите на местните приходни администрации за събирането на налози, които влизат в нашия бюджет. В банките в Швейцария и Австрия може да бъдат договорени лихви по депозитите в широки граници. Но ако се приеме, че през 2016 г. средната лихва е била около 0,5%, се оказва че спестяванията на българи в тези две страни са около 500 млн. лв., или 250 млн. евро. Разбира се сумата може да е и по-голяма, ако лихвите по средствата на сънародниците ни са по-ниски. Например в момента лихвите по спестявания в най-голямата швейцарска банка UBS са 0,25% годишно за суми под 100 хил. швейцарски франка. За по-големи суми лихвата е минимална - само 0,01%. Лихвата по депозити на младежи до 20 години е 0,5%, а за спестявания, които се влагат в инвестиционен фонд лихвата става 1%.

Преобладаващата част от парите на българи в чужбина са с легален произход и с платени данъци. Още преди 3-4 години, когато НАП започна да получава информация за доходите на българи от лихви за пари в чужбина, бяха направени проверки на титулярите на задграничните сметки и техните семейства. Като не бяха открити сериозни данъчни нарушения.

Според данните на БНБ

Нов милионер на всеки 9 дни

826 са влоговете с по над 1 млн. лв.

Депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. нарастват с 10 броя през второто тримесечие на годината и в края на юни са 826 броя, сочат данните на БНБ. Така се оказва, че на всеки 9 дни се появява по един нов влог на милионер. В рамките на година депозитите на милионери се увеличават с 83 броя. А общата сума в тези най-големи влогове е малко над 2 млрд. лв.

Прави впечатление, че най-голям ръст има при спестяванията на заможните българи.

Парите в банките на хората с по-малки финансови възможности също нарастват, но с доста по-бавни темпове. А броят на най-малките депозити със суми под 1000 лв. дори намалява. Спестените средства във всички депозити със суми над 100 хил. лв. в рамките на година нарастват с над 10%. Но най-голям ръст има в натрупаните средства във влогове със суми между 200 хил. и 500 хил. лв. Парите във тези депозити нарастват със 17,7%, или с 368 млн. лв. и в края на юни достигат 2,453 млрд. лв. Средствата във влогове със суми между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. се увеличават с 16,4% и вече доближават 1 млрд. лв. На трето място по ръст са средствата в най-големите влогове на граждани със суми над 1 млн. лв. - в рамките на година те се увеличават с 13%.

Натрупаните средства във влогове със суми между 30 хил. и 100 хил. лв. нарастват за година с 8-9%, сочат данните на БНБ. При влоговете със суми между 20 хил. и 30 хил. лв. ръстът на спестените средства е 6,7%. И колкото по-малки са влоговете, толкова по-малък е ръстът на спестяванията. Средствата във депозитите между 1000 лв. и 2500 лв. нарастват само с 0,8%. А броят депозитите със суми под 1000 лв. за година дори намалява с 389 хил. Така в края на юни техният брой вече е 6,145 млн., сочат данните на БНБ. Общата сума в тези най-малки влогове също намалява. Оказва се, че колкото по-богат е един човек, толкова по-бързо нарастват спестяванията му в банките. А хората с най-малко средства дори се налага да закриват депозити за да вържат семейния бюджет. Така разликата между бедни и богати се увеличава. Тази тенденция продължава и през второто тримесечие на настоящата година. От април до юни най-голям ръст от 5,1% има при спестените средства в депозитите с над 1 млн. лв. На второ място с увеличение от 4,9% са влоговете със суми между 500 хил. и 1 млн. лв. А при броя на депозитите със суми под 5 хил. лв. има спад.

Информация

Получават данни за имоти и заплати

В Националната агенция за приходи постъпва информация от всички страни от ЕС за доходите на българи от лихви, за получените трудови възнаграждения, дивиденти, изплатени суми от застрахователи и пенсионни фондове, както и за притежаваните от сънародниците ни имоти. Постепенно се увеличава и кръгът на офшорните зони, които подават тази информация по силата на международни споразумения. Така парите, които държат българите зад граница, все по-трудно може да бъдат скрити. НАП осъществява автоматичен обмен на информация за финансови сметки и със САЩ на основание на споразумението FATCA, което вече ефективно се прилага.

Компании

Средствата на големия бизнес растат най-бързо

Спестяванията на бизнеса в банките нарастват с 15,6% за година и в края на юни достигат 22,6 млрд. лв. Това представлява увеличение с малко над 3 млрд. лв. И при бизнеса, както и при гражданите, най-голям ръст на спестените средства има при големите депозити. Оказва се, че и големият бизнес трупа пари с доста по-бързи темпове от малките фирми.

Най-голям ръст има на средствата в депозити на фирми със суми между 500 хил. и 1 млн. лв. - с над 20% за година, или с близо 400 млн. лв. до 2,38 млрд. лв. Средствата във влогове със суми между 250 хил. и 500 хил. лв., както и в най-големите депозити със суми над 1 млн. лв., нарастват в рамките на година с 18,9%. При по-малките влогове увеличението е значително по-малко, като например при тези със суми до 1000 лв. ръстът е само с 1,4%.

Резултати

Печалбата на 59 фирми се увеличи с над 10 млн. лв.

Приходите в държавната хазна от корпоративен данък на 59 дружества са нараснали с над 1 млн. лв. през 2017 г. спрямо предходната година. Тъй като корпоративният данък е 10%, се оказва че печалбата на тези компании се увеличава с над 10 млн. лв. Общият размер на нетните приходи в хазната от тези дружества през 2017 г. е със 177,3 млн. лв. повече спрямо 2016 г., пише в годишния отчет на НАП за дейността й през миналата година. Ръстът на внесения корпоративен данък от тези компании идва от декларирана по-висока печалба по годишната данъчна декларация, както и на увеличени авансови вноски. Общата сума на внесения в хазната корпоративен данък през 2017 г. е 2,2 млрд. лв., което е ръст с 11,8%.