България е сред първите страни в света със своя подводна историческа наука

Военноморският музей във Варна прави мащабна изложба, посветена на годишнината

Отбелязваме изключително знаменателния факт, че преди 60 години през далечната 1959 г. България става една от първите държави в света, които започват да развиват специфичен клон на историческата наука- подводната археология. Думите са на д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей във Варна, при откриване на мащабната изложба „Истории от морското дъно. 60 години подводна археология в България 1959-2019“. С ентусиазма и на първите български водолази по това време се поставя началото в разгадаване на тайните и артефактите, които крие морското дъно. Подводната археология не е от най-популярните занимания на историците, но е от най-вълнуващите и атрактивните, дори отстрани погледнато, каза д-р Мариана Кръстева.

Първата българска експедиция, за научен ръководител на която е поканен проф. Иван Гълъбов, си поставя задача да открие следи от водената при нос Калиакра през 1791 г. морска битка между флота на Русия, начело с адмирал Фьодор Ушаков, и турския военен флот. Макар и да не са открити никакви находки, още тогава са приложени основни за подводната археология способи, включително и нанасянето на проучените участъци на карта, връща лентата в далечното минало д-р Кръстева. За тези първи стъпки, а и досега, специалната благодарност е към Военноморските сили на България,защото още тогава се включват активно със свой кораб и хора. Изложбата, инициирана от Военноморския музей и организирана със съдействието на Института по океанология при БАН, Центъра по подводна археология-Созопол и водолаза Владимир Живков, включва експонати от фондовете на музея-домакин, на Регионален исторически музей-Варна, Исторически музей - Приморско, Исторически музей - Каварна. Поканили сме институции и музеи, които са се обърнали към морето с достатъчно отговорност и любопитство, казва шефката на Военноморския музей.

Изложбата проследява поредицата от подводни проучвания и успехите на водолазното дело, посветено на тях. Вече в обсега на научния интерес е цялото българско крайбрежие -от границата с Румъния на север до границата с Турция на юг. През 1961 г. в подводните проучвания се включва Регионалният исторически музей във Варна и под ръководството на Горанка Тончева се изследва акваторията пред нос Чиракман. Открити са също ценни находки от наколните праисторически жилища във Варненското езеро, което е много интересен терен за изследване- намeрени са останки от доста отдалечен период -керамична фигурка, сечива и съдове за ежедневна употреба.

В периода 1969-1989 г. работи групата за подводни изследвания „Космос“, в която са привлечени студенти и учени от СУ „Св. Кл. Охридски“. Нейните усилия са насочени предимно към Южното Черноморие- Китен, Царево, Ахтопол. През 1973 и 1974 г. Научно експедиционният клуб (НЕК) - София, организира и провежда първата за българската подводна археология експедиция на чужд терен. Това е проучването на град Картаген по проект на ЮНЕСКО за спасяването на този исторически град. Работи се с участието на специалисти по археология, архитектура, геодезия, изкуствознание, водолази, фотографи. Освен познатите методи, се прилага и подводната магнитометрия.

През 90-те години директорът на Историческия музей в Каварна Асен Салкин организира поредица от подводни археологически проучвания във водите между нос Чиракман и нос Шабла. По Северното Добруджанско крайбрежие са открити интересни находки, сред които бивник от морж, който е свидетелство за търговски контакти, вносен товар на кораб или депо, което вече се е озовало под водата- има и такава версия, обясни д-р Кръстева. Интересен предмет е полиметален слитък с форма на волска кожа от Новото царство на Египет, като аналогия се определя от времето на фараон Аменхотеп IV от 14 в. пр. Хр. и е също свидетелство за много търговски сделки. Има запазено едно писмо, което показва събирането на информация от местни източници- най-вече рибари. Те са били съпричастни и сега са съпричастни, но за съжаление между тях има и много такива, които пласират находки на иманяри, или ги дават за цветни и черни метали. Ние сме склонни да ги откупуваме, но някои предпочитат неофициалните действия, посочва шефката на Военноморския музей.

Някои от най-интересните проучвания под вода, организирани от ВММ, се случват от 2010 г., когато са открити останките от ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин“, потопен през Първата световна война в българско минно заграждение в южната част на Варненския залив срещу нос Иланджик. Същата година са открити останки от подводница тип УБ-I. Въпреки че все още не се знае дали е УБ-18 или еднотипната подводница от същата серия УБ-17, но която и от двете да се окаже, това е изключителна находка за българската военноморска история, казва д-р Мариана Кръстева. Още през 1963 г. проучвания, инициирани от ВММ и под ръководството на Иван Казаков, се извършват при останките от руската яхта „Колхида“, която е потънала край нашето крайбрежие с емигранти след Гражданската война. През 1977 г. изследванията на „Колхида“, продължава Георги Антонов, тъй като интересът към нея е много голям. Показано е едно от носовите украшения на яхтата, което е изключително красиво. В изложбата има запазени куршуми от торпедоносеца „Летящи“, потънал през 1919 г. На лично място е работният дневник на една от експедициите, в които участва инж.Траян Траянов, написал една от най-увлекателните книги за древни кораби и пристанища по българското крайбрежие, разказвайки и легендите, и митовете за тях.

През 2011 г. в рамките на експедиция на Националния исторически музей са изследвани раннобронзови селища при Созопол и Китен, а така също са проучени крайбрежен античен обект в Бургаския залив и ранновизантийска крепост.

През 2014 г. по време на експедиция при устието на р. Батова е обследван и идентифициран българският влекач „Варна“, потопен през Първата световна война.

Едни от най-новите сведения за подводни археологически дейности идват от участниците в проекта „HERAS“, като по него през 2014 и 2015 г. работи екип от учени от Института по океанология-Варна и от Румъния. В рамките на проекта са обследвани десетки подводни обекти във водите на Черно море между Констанца в Румъния и нос Калиакра в България. Крайната цел на проекта е да се определят тези от обектите - потънали кораби или следи от селища, които могат да станат достъпни за туристическа дейност.

Най-мащабното проучване за българската подводна археология изобщо е морският археологически проект „Черно море“, проведен в периода 2015-2017 г. съвместно с Центъра по подводна археология в Созопол и Центъра за морска археология към Университета на Саутхемптън, Великобритания, при сътрудничество от страна на Националния археологически институт с музей при БАН, Университета на Кънектикът, САЩ и др. Изследвани са над 2 кв. км от морското дъно и са открити над 65 кораба, датирани от Античността до Османския период, като голяма част от тях лежат на стотици метри под водата. При проучването им са използвани най-съвременни апаратура и методи - роботизирано лазерно сканиране, фотограметрия и др.

През 2003 г. България е първата страна в Европа и втората в света (след Панама), която ратифицира обнародваната през 2001 г. Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство.