Човек живее и си създава спомени. Освен това като част от обществото, той получава или му създават представи, идеи и цели, с които да стане част от цялото. В тях съществено място имат фактите, събитията и процесите, обвързани с дати, месеци и години. Оказва се, че числата в този контекст имат съществено значение както за личностната, така и за обществената история. Всеки народ има своите значими дати, които трасират и изпълват със съдържание неговата памет. Те са част от идентичността, гарантираща националната гордост, но и осъзнатото бъдеще. Този процес е достатъчно устойчив през вековете, независимо от променящия се географски обхват, политическа система или финансово-икономическа конфигурация.

Развитието както на отделната личност, така и на управляващия елит, винаги е подчинено на триъгълника начало-развитие-край. За индивида и за държавата са важни датата на раждане, резултатите от развитието и краят, който за човека е неизбежен, докато за властта вариантите за продължителност са многобройни.

Колкото по-близо до съвременността е датата - ориентир за дадено събитие, толкова повече тя е изпълнена с емоции, които са далече от реалността, но са винаги близо до утвърдената или променящата се под влияние на политиката, оценка. В този смисъл може да се интерпретира и датата 7 ноември 1917 г., която е своеобразен водораздел между старата и новата епоха. Формално тя е свързана със свалянето от власт на правителството на Александър Керенски от болшевишката партия, начело с Владимир Илич Ленин и Лев Троцки. Това е част не само от историята на Русия, която предопределя по-нататъшното u развитие, но и разнообразните оценки, които с времето изкристализират в двата полюса на отрицанието и възхвалата.

Какви са оценъчните варианти? На тази дата се поставя началото на Великата октомврийска социалистическа революция; началото на съветския експеримент или началото на империята на злото. Също така обаче се поставя началото и на качествено нов процес - превръщането на Русия в глобален субект, който независимо от политическите и финансово-икономически поврати продължава да бъде непреодолим фактор и днес.

7 ноември концентрира в себе си не само историческите събития, чието начало формално започна със свалянето на монархията през февруари 1917 г., но е и ориентир за световните промени през следващите десетилетия. Факт е, че 20-и век е по-различен от предишните столетия.

Аксиома, гарантираща устойчивостта и продължителността на всяка власт, е тази, свързана с идея, която има висока морална стойност и възвишеност, ориентирана към добруването на обществото. До 20-и век основният инструмент, чрез който се осъществява контрола над населението, са религията, а след това етносът. През миналия век обаче това беше изместено от идеологията, която в глобален план консолидира и конфронтира държавите и народите. Актуално вече беше не дали си католик или православен, французин или англичанин, а комунист или антикомунист. До разпадането на социалистическата система това беше официалният критерий за позициониране в личностен, обществен и държавно-политически план.

През 2020 г. в една динамична взаимозависимост се обединяват трите компонента на политическия инструментариум, чрез които през вековете са контролирани държавното и общественото развитие на света. Етнос, религия и идеология в различна конфигурация са мотив за политическа, икономическа или военно-стратегическа промяна. Светът, в който живеем, превръща в достатъчно ефективен инструмент и историята, чиито дати и събития през последните години са постоянен обект на съзнателно насаждана омраза и отрицание. Постоянна цел на негативна пропаганда са периоди и факти от историята на Съветския съюз. Продължават да се оспорват и съзнателно да се елиминират неоспорими факти, доказващи решаващата роля на СССР в разгрома на хитлерофашизма по време на Втората световна война. Битката обаче се води не толкова в политическото, колкото в образователното пространство. Съзнателно насажданата идея за разрушителя и окупатора в лицето на Москва предопределя до голяма степен опитите да се пренапише отново, в нужното направление историята.

Подобен е подходът и към датата 7 ноември 1917 г. По времето на Съветския съюз октомврийската революция беше в основата на политическото утвърждаване и един от базовите мотиви за създаването на единен съветски народ. Генезисът на съветската държава по неоспорим начин се включваше в идеологическото утвърждаване на СССР като супер сила през втората половина на 20-и век. Подобно на всяка друга велика сила Москва утвърждаваше своята политическа власт, икономически просперитет и военна сигурност.

Разпадането на Източния блок и продължаващия преход към демокрация създадоха условия за преиначаване, което се оказва един от най-сигурните политически инструменти за забрава.

Без съмнение датата 7 ноември 1917 г. е обект на активна защита и нападки в постсъветска Русия. Това е времето, когато се прави опит чрез политически проекти и стари идеи да се запълни създалият се идеологически вакуум. Документалната фактология, но най-вече резултатите от съветското управление, бяха или отричани, или използвани за назидание какво не трябва да се прави. Демонизацията на миналото беше част от промяната в Руската федерация, което даде възможност да се включи западната пропагандна машина, чиито действия стабилно работят и до днес в посока на принципа „една лъжа повторена сто пъти се превръща в истина“.

Факт е обаче, че в променящия се свят дати, факти и събития са предмет на целенасочен политически и образователно-организационен натиск. От друга страна дистанцията на времето дава възможност датата, свързана с генезиса на такава държава като Русия, да бъде дискутирана и оценявана не толкова през наложените идеологически постулати, колкото през призмата на историческото време и неговите закони, определящи специфичния характер на процесите.

Обществото, подобно на отделната личност, живее, за да си създава спомени. Проблемът обаче е в това, че неговото съществуване изцяло е подчинено на разнообразните форми на властови контрол. В съвременния свят, ориентиран към все още неуспешните опити за унифициране и обезличаване на населението, продължава да бъде актуален въпросът къде започва и дали ще има край политическата игра с истинската история?