От движението твърдят, че има опънат чадър над бизнесмена

ДПС обяви пред премиера, че данните срещу олигарха са събирани с антикорупционната търсачка Гугъл

Девет дебели папки със сигнали срещу Иво Прокопиев връчиха от ДПС на премиера Кирил Петков.

“Г-н премиер, попитах ви за сигналите, които отправихте към главния прокурор - 19 според вас, връчени на 20-ия. Помолих ви да връчите сигнал и за 21-вия.” Така се обърна към Кирил Петков зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев по време на блиц контрола в Народното събрание. Цонев припомни и отговора, който получи тогава (на 11 февруари) от премиера: “Ако имате явни, ясни сигнали за което и да е лице, включително и за Иво Прокопиев, ще се радвам да ми ги предадете и наистина ви казвам - оттук нататък всички под един аршин. България е държава, в която ще следваме законодателството и всички ще бъдем под един аршин”, цитира Цонев думите на Петков от стенограмата на пленарното заседание на 11 февруари.

“И сега за единия аршин - аз и нашата парламентарна група си изпълняваме обещанието. Ето това са сигналите, които сме събрали от антикорупционната търсачка “Гугъл”. Те касаят лицето Иво Прокопиев, който, както знаят всички, е медиен монополист, олигарх, енергиен олигарх”, заяви Йордан Цонев.

Кирил Петков благодари за сигнала и увери: “Няма да има сигнал, който ще бъде игнориран по никакъв начин от българското правителство”. “Единственото, което аз се чудя, е защо този сигнал не отива директно в прокуратурата. Ние ще го предадем. Ако и вие нямате доверие на българската прокуратура, тук имаме общ проблем, който трябва да решим”, заяви Петков.

“Подаваме сигнала към вас по две причини. Първо - за доверието в българската прокуратура. ДПС има доверие във всички институции, включително и в Министерски съвет и в прокуратурата. Но по отношение на лицето Иво Прокопиев ние нямаме доверие в прокуратурата. Защото подозираме, че има опънат чадър над него години наред, включително и последните 2-3. Оправдателната му присъда на втора инстанция не бе протестирана от прокуратурата, което не е практика на българската прокуратура. Тя трябва да отговори”, каза Йордан Цонев.

Той каза, че втората причина да подадат сигнала през Кирил Петков е, че институциите, които разследват данните, са под негов контрол. “И е добре вие да упражните, и аз съм убеден, че ще го направите, по-сериозен контрол”, заяви още Цонев.

Излизайки от пленарната зала, Кирил Петков не взе папките със сигналите на ДПС. Народните представители от движението го подсетиха, но премиерът се измъкна с оправданието, че по-късно ще ги вземе.

Какво показа проверката на прокуратурата

Службите нямат данни за 8 от 19-те от списъка „Петков“

Двама не са престъпници и за “Гугъл”

Кирил Петков даде папка с 588 страници.

Служителите на МВР, агентите на ДАНС, инспекторите от КПКОНПИ и ревизорите от НАП не са предали никаква информация за 8 души от списъка с 19 “корумпирани” лица, който Кирил Петков занесе в прокуратурата. За двама от тези осем няма дори и вестникарски изрезки, нито разпечатки от “Гугъл”, за някакво тяхно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Това стана ясно днес от съобщение на Върховната касационна прокуратура (ВКП), която съвсем сериозно извършва проверка на нелепостите на българския премиер и пиар екипа му.

Както писа “Труд”, ВКП изиска от спецслужбите и получи по няколко странички от тях, които бяха добавени към 588-те страници с материали от Петков.

“За останалите 11 от лицата са изпратени материали, които евентуално биха били съотносими с изложеното в предоставените от министър-председателя медийни публикации”, пишат от ВКП.

Прокурорите са направили допълнителни справки за 19 всички лица дали срещу тях има приключени или водени досъдебни производства. Цялата информация ще бъде окомплектована и изпращана на съответните компетентни прокуратури с оглед извършване на преценка налице ли са данни за евентуално извършени престъпления от общ характер. Още днес - на 8 март, събраните материали, които се отнасят до Николай Павлов - бивш изпълнителен директор на “Булгаргаз”, заедно с журналистическите статии на папката на Кирил Петков, са изпратени в Софийска градска прокуратура. Там Павлов е разпитван като свидетел по досъдебно производство със сходен предмет на този в предоставените изрезки и разпечатки.

От прокуратурата напомниха, че съгласно конституционните разпоредби, изключителна компетентност на органите на изпълнителната власт e разкриването на престъпления, основно задължение на Прокуратурата на Република България е повдигане на обвинения след своевременното ѝ уведомяване за събрани достатъчно данни за извършено престъпление, така също и поддържане на обвинителната теза в съда.

Докъде е разследването срещу един от 19-те 

МВР без доказателства срещу бившия шеф на „Булгаргаз“

Софийска градска прокуратура е получила от Върховна касационна прокуратура изрезките на Кирил Петков и материали от МВР, ДАНС, КПКОНПИ и НАП, свързани с бившия шеф на “Булгаргаз” Николай Павлов. Затова от СГП припомниха, че работят от 28 януари по дело, образувано от разследващ полицай от МВР за действия и бездействия срещу длъжностни лица от “Булгаргаз” и КЕВР и евентуално настъпили щети.

На 7 февруари Павлов е разпитан като свидетел. Преценката на екипа от прокурори е, че към настоящия момент не са събрани и предоставени от МВР достатъчно доказателства за привличане към наказателна отговорност на конкретно лице за престъпленията, за които е образувано досъдебното производство.

Декларация

19 спецсъдии на бунт срещу проектозакон

“Категорично и твърдо се противопоставяме на начина на регламентиране на статута на магистратите във внесения законопроект за закриване на специализираното правосъдие. Предлагат се едни не само противоконституционни промени в Закона за съдебната власт, но и дискриминационни, репресивни, грубо нарушаващи магистратската независимост”. Това обявиха днес в декларация 19 съдии от Специализирания наказателен съд.

Бунтът на магистратите е по повод проекта на бившата секретарка на Христо Иванов и настояща правосъдна министърка Надежда Йорданова за закриване на спецправосъдието.

Той бе приет от Министерския съвет и внесен на 2 март в Народното събрание. Спецсъдиите сега виждат в него нов текст в преходните и заключителни разпоредби за статута им, различен от предлаганите за обществено обсъждане.

Създава се ред за явяване на конкурси, който е различен от този за другите съдии, дискриминационен е и наподобява принудително изселване. Вменяват се задължения на Висшия съдебен съвет, което е противоконституционно, защото е пряка намеса на законодателната в съдебната власт и указва на кадровия орган начина, по който да се преназначават магистрати - нещо, което е в изключителната компетентност на ВСС, пишат спецсъдите.