Куха фондация наема метежници с пари от „Америка за България“

Eдин от водещите ни принципи във Фондация „Америка за България“ е да се придържаме към най-високите етични стандарти, сред които прозрачност и отчетност във всичко, което правим. Нямаме какво да крием в работата си и се гордеем с нея, с организациите, които подпомагаме и с техните усилия и успехи. Винаги сме работили прозрачно и абсолютно законосъобразно и независимо от недобронамерените атаки, ще продължим да го правим в полза на демократична и модерна България.”

Това послание присъства от 27 октомври 2015 г. на сайта на Фондация “Америка за България”. Един документ, изготвен една година и един ден по-късно, обаче, ще покаже колко изпразнени от съдържание звучат подобни, иначе толкова изтънчени слова.

“Черната дупка” в борбата с корупцията

902 960 лв. е сумата, с която Фондация “Америка за България” е решила да подпомогне “гражданското общество и демократичните институции” у нас с предпоследния за 2016 г. грант. Сумата се отпуска на неизвестна до момента фондация, но носеща гръмкото название – “Антикорупционен фонд”. В пълно противоречие с възприетите от Фондация “Америка за България” и прилагани от другите й бенефициенти стандарти за публичност и отчетност, информация за “Антикорупционен фонд” не може да бъде открита през интернет-търсачки.

Фондацията няма дори сайт, на който да са видни – каква е дейността й; членовете на управляващите й органи; проектите, по които се работи; отчети за досегашната дейност. За разлика от всички други грантове, финансирани със средства на “Америка за България”, при този за “Антикорупционен фонд” липсват данни и за срока, в който парите следва да се усвоят. Фондация “Антикорупционен фонд” се оказва една “черна дупка”, в която потъва левовата равностойност на половин милион щатски долара.

Зависимости в съдебната система

Оказва се, че бенефициентът на колосалната за българските стандарти сума - напълно анонимното НПО, е регистрирано едва на 3 ноември 2016 г., т.е. броени дни преди по банковата му сметка да бъдат преведени един милион без сто хиляди лева. Порочността на гранта и на неговия получател може да се установи и по друг признак, който потвърждава наличието на конкретни зависимости в част от съдебната система.

Фондация “Антикорупционен фонд” получава решението за своята регистрация със светкавична скорост. Софийският градски съд, ръководен от компрометирания и зависим от олигархичния кръг “Капитал” съдия Калоян Топалов, регистрира фондацията за срок от 9 (девет) работни дни! Справка в деловодството на съда показва, че документите за регистрация са входирани на 21 октомври 2016 г., а на 3 ноември съдебното решение вече е факт.

Целта оправдава средствата

Бързината, с която фондацията е регистрирана, както и скоростното отпускане на сумата, равна на почти 2000 минимални работни заплати, разбира се има своето обяснение. Достатъчно е да се направи бърз преглед на информацията, която все пак може да бъде открита за мнимата фондация в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, воден от Министерството на правосъдието. От него разбираме, че макар “Америка за България” да отпуска парите за мониторинг на сделки с висок корупционен риск, то стоящите зад “Антикорупционен фонд” имат съвсем други намерения – да организират и провеждат “събития, кампании, дискусии, конференции и обучения...и други колективни прояви” или с други думи – “хибридни” провокации срещу институциите, изразяващи се в събиране на лобистки подписки, изпращане на ултимативни писма, както и класическите схеми за натиск – платени пърформанси и маршове на професионални протестъри.

И най-важното – “фондацията може да разходва средства и за други, допуснати от закона, общественополезни цели, свързани с антикорупция”, т.е. да осигурява платена заетост на самообявили се “борци” срещу корупцията, които иначе напълно “безплатно” протестират – когато и където е необходимо.

Кой стои зад “Антикорупционен фонд”?

От изключително пестеливата информация, която от Фондация “Антикорупционен фонд” са били принудени да разкрият в Регистъра на МП, се разбира още, че със сумата от 902 960 лв., всъщност се финансират дейностите на една неформална структура, която дори не съществува в правния мир – групата за хибридни акции срещу институциите, т.нар. Инициатива “Правосъдие за всеки”.

На практика, напълно неизвестната Фондация “Антикорупционен фонд” изпълнява ролята на “черната каса” на “Америка за България”, с която чуждата фондация финансира участниците в “Правосъдие за всеки”, които от две години действат по поръчка на олигархичния кръг “Капитал” във войната му срещу независимостта на прокуратурата и опитите по овладяване на съдебната власт. И не само, оказва се, че лицата, които по документи стоят зад “Антикорупционен фонд”, са свързани и с пропадналия партиен проект на Иво Прокопиев “Да, България” председателстван от измисления бивш правосъден министър Христо Иванов.

От Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел научаваме, че управител на Фондация “Антикорупционен фонд” е Мирослава Петрова Петрова. А от оставения за връзка с фондацията мобилен телефон, който се оказва личен на Петрова, се установява, че след като 15 години работи като брокер на недвижими имоти, филоложката по образование, регистрира през 2011 г. фирма “Ълтимейт Криейтив”, с която прави недотам успешни опити в сферата на интериорния дизайн. Очевидно останала без професионални ангажименти, в последните години Мирослава Петрова има достатъчно време и неотлъчно участва във всевъзможни акции на групата около Тома Белев – друг печален кандидат за депутат на “Да, България” и началник на “зелените” рекетьори.

В последните две години Мирослава Петрова е буквално “професионално” ангажирана с хибридните мероприятия на “Правосъдие за всеки”, като в телевизионно интервю от месец май 2015 г. представя себе си като един от инициаторите на инженерстваната от олигархичните кукловоди група за уличен натиск. Освен, че дава общи интервюта с друг задкулисно спуснат като лидер на хибридната група за метежи – адвокатът Петромир Кънчев, Петрова участва във всевъзможни акции на “Правосъдие за всеки”. Малко след като в края на 2016 г. става управител на фондация с нулева история, но разполагаща със завиден бюджет, Мирослава Петрова се отдава и на партийно строителство. Нейното присъствие е документирано както при внасянето на документите на “Да, България” в Софийския градски съд, така и на среща на Христо Иванов с малцината му симпатизанти във Велико Търново на 3 февруари 2017 г.

Знаменателна е друга снимка на Мирослава Петрова, на която е с друг от неформалните “лидери” на “Правосъдие за всеки” – адвокатът и бивш депутат Велислав Величков, както и с ръководителката на основания от Христо Иванов Български институт за правни инициативи – Биляна Гяурова-Вегертседер, чийто брат Ангел Гяуров, е сред спонсорите на “Да, България”, а също така свързан с бизнес-начинанията на експрезидента Росен Плевнелиев и олигарха Иво Прокопиев. На снимката пред Съдебната палата е и одиторът Йордан Атанасов Карабинов, който, макар и непознат на широката общественост, се оказва тясно свързан с “Протестна мрежа” и “Правосъдие за всеки”, поне ако съдим по комуникацията му в социалните мрежи.

Роденият в Бургас счетоводител и възпитаник на Американския университет в Благоевград се оказва нужен за разплащанията на Фондация “Антикорупционен фонд”. Той е един от тримата, заедно с Мирослава Петрова, чиито имена и подпис са поставени под единствения публично достъпен документ на (полу)нелегалния бенефициент на Фондация “Америка за България”.

Документът е изготвен една година и един ден след възванието за етичните правила на донора, които от първия ден на съществуването си “Антикорупционен фонд” нарушава. А знаменателното във въпросната снимка е това, че общата сума, която присъстващите на нея са получили от Фондация “Америка за България” само през миналата година, възлиза на 2 087 720 лв. (над 1,1 млн. щатски долара). БИПИ на Биляна Гяурова-Вегестседер е бенефициент по грант от 1 184 760 лв.

И за да е напълно ясно, че нищо около Фондация “Антикорупционен фонд” не е случайно, остава да разберем, че третият подписал Правилата и реда за извършване на обществено полезната дейност на НПО-то, е старият познайник, организатор и активен участник в голяма част от хибридните провокации и активни мероприятия срещу държавните институции от 2013 година насам – лицето Николай Стайков.

Бившият служител в поръчковите медии на Иво Прокопиев бе в основата на (полу)разпадналата се “Протестна мрежа”. Стайков заема ключово място и в стенограмите на задкулисието АРГО от лятото и есента на миналата година, когато в компанията на Прокопиев, Радан Кънев и Христо Иванов, настоящият член на управителното тяло на “Антикорупционен фонд” самоизтъква заслугите си по организирането на протести и “събиране по офисите” на участници за тях – пряко признание за характера на хибридните провокации и “граждански” акции на ГМО-та на олигархичния кръг “Капитал”.

Малко след фабрикуването на т.нар. “ЦУМ-гейт”, именно Стайков бе един от инициаторите и на тъжния опит за протест пред Съдебната палата, на който журналистите бяха два пъти повече от участниците. На Марша на лапачите преди две седмици, протежето на олигарха Прокопиев контролираше мероприятието от дистанция, като предпочиташе да се смесва с тълпата и да не привлича вниманието на медиите. На въпросния т.нар. “Марш за европейски правосъдие” бе забелязан и прекият спонсор на мнимата фондация “Антикорупционен фонд” – Ленко Ленков. В качеството си на програмен директор на “Гражданско общество и демократични институции” във Фондация “Америка за България”, Ленков е директно отговорен за отпуснатия грант към Фондация “Антикорупционен фонд”, с който задкулисно се финансират протести.

Нищо от това нямаше да изглежда така нередно, ако вече пета година обществото не продължава да бъде лъгано по най-безцеремонен начин, че всевъзможните “активни мероприятия” на шепа професионални протестъри, са плод на автентична гражданска енергия. Крайно време беше да стане ясно, че когато от устата на провалилия се и като адвокат, и като протестър, и като министър, а и като партиец Христо Иванов започнат да се леят слова за нуждата от “гражданска реакция” за всяко нещо, което не се харесва на кукловодите му, то това неминуемо е знак за старт на поредната хибридна провокация, която ще бъде осчетоводена като “съчетания от жанровете и форми” за постигането на целите на поредната куха фондация, чиято роля е да бъде “черна каса” на олигархията.

А целите, те са добре познати – било то да се спаси от проверка и импийчмънт опозорилият Върховния касационен съд политизиран негов председател Лозан Панов, дали пореден опит за детронирането на главния прокурор, дали рутинен начин за изнудване на парламент, премиер, правителство, президент, които трябва да приемат лобистко решение или да отменят такова, което застрашава интересите на олигархичното задкулисие.

Очевидно е крайно време донорите на “Антикорупционен фонд” в лицето на чуждестранното ръководство на Фондация “Америка за България” много сериозно да завиши контрола върху дейността на нейните български представители, които все по-ясно действат за промяна на конституционното устройство на страната.

И да не забравят, че по закон, политическите партии нямат право на финансиране от фондации, още по-малко чужди. Всички помним, как само преди три месеца от страната бяха изгонени няколко граждани на НАТО-вска Турция, заради извършвана от тях подривна и застрашаваща националната сигурност на страна-член на Европейския съюз дейност и намеса в политическия живот.

Аферата „протестъри“ плаче за ДАНС

В последните пет години, и особено след 2013 г., у нас бе инженерствана устойчива група, варираща от няколко десетки, до няколко стотин души, които биват “активирани” по сигнал – било, защото трябва да се попречи на инвестиционно намерение на конкурент, било за да се прокара лобистка законодателна поправка, било за да се изнудват институции и власти за дадено управленско решение или кадрово назначение, било за да се защити политизиран и зависим магистрат, обслужващ интересите на задкулисни кукловоди и техните донори. Това са т.нар. професионални протестъри, които, ако не друго, то със сигурност успяха да отвратят хиляди българи, които дори и да имат основание, не биха протестирали, защото автентичната гражданска енергия е заменена от хибридна.

До един професионалните протестъри горделиво твърдят, че участието им във всевъзможните “активни мероприятия”, пърформанси, а напоследък и маршове, става изцяло на доброволни начала, но дори и те не си вярват. Всеки, дръзнал да се усъмни в тази им “благородна” и “благотворителна” дейност, много често осъществявана в работно време, бива заплашван със съдебна разправа, която е гарантирана от решение на задкулисно свързан с олигарсите-кукловоди магистрат от СГС или СРС.

Факт е, че отдавна мина времето, в което за участие в масовки по улиците, тарифата вървеше по 20-50 или 100 лв. А и малобройният характер на всевъзможните улични провокации показва, че мнозинството от присъстващите, всъщност се включват, подведени от пропагандните манипулации на зависими медии-бухалки и клеветнически кампании на пропаднали се политици, “щатни” анализатори и задкулисно подбрана група “протестъри”, които са си присвоили правото да говорят от името на суверена.

Плащания има, при това повече от солидни, но достъп до тях има тесен кръг от хора, които непрекъснато мигрират – от компрометирани неправителствени организации, през провалящи се инженерингови политически проекти, до неформални групи за улични метежи, за които, както се оказва, легалното финансиране би било проблем от страна на донора. Така, че работата на държавните институции, в чието задължение е да разследват и предотвратяват подобни машинации, тепърва трябва да започне.