Само 16,6% от осигурените получават пожизнена пенсия от частен фонд

Повечето искат бързо да изтеглят парите си, за да не се обезценят от инфлацията

Вече и мъже взимат втора пенсия

След 24 години внасяне на осигуровки в частните универсални пенсионни фондове средният размер на изплащаните от тях пенсии е 92,54 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор към края на септември. Освен това е малък делът на хората, които взимат пожизнени пенсии. Едва 16,6% от хората, които вече са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат достатъчно натрупани пари в тях, за да взимат пожизнена пенсия. Останалите ще получават пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а след това ще трябва да разчитат само на държавна пенсия.

Към края на септември хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 24 983. От тях само 4161 души, или 16,6% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 20 822 души, или 83,4% от осигурените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания.

Причините преобладаващата част от хората да нямат достатъчно натрупани пари за втора пожизнена пенсия са много. Сред тях са ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодичните финансови кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; по-бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете.

Но основната причина хората да не могат да получат пожизнена втора пенсия, е догонващият характер на българската икономика спрямо по-развитите страни от ЕС. През 2000 г., когато стартира дейността на частните пенсионни фондове, минималната заплата беше 75 лв., а сега е 933 лв. Това е увеличение от над 12 пъти. Средната заплата през 2000 г. е била 238 лв., а за септември тази година е 2306 лв., показват данни на НСИ. Това е увеличение от близо 10 пъти. Ръстът на заплатите в страната е в пъти по-голям от доходността, която постигат пенсионните фондове от управление на парите на осигурените. При старта на пенсионните фондове вноските за втора пенсия са били средно по около 10 лв., а сега с тези пари човек може да си купи един дюнер. Така вноските на хората за втора пенсия, направени преди години, изостават спрямо текущите заплати и държавни пенсии. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо сегашните заплати. Този проблем в пенсионната система на страната ще съществува докато доходите в България изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.

Пожизнените пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано изплащане и включващи разсрочено изплащане. Пожизнени пенсии без допълнителни условия взимат само 106 души, а средният размер на получаваните от тях пенсии след 24 години дейност на пенсионните фондове и внасяне на осигуровки е 92,54 лв. При пенсиите с период на гарантирано изплащане, ако пенсионерът почине преди изтичането на този период, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани поне няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - средно 82,17 лв. Такива пенсии взимат 514 души. При третия вид пенсии има период, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено взима значително по-малко. Средният размер на тези пенсии е 256,46 лв., като този вариант за получаване на парите са избрали 3541 души. Средният размер на разсрочените плащания е 462,39 лв., но повечето хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3,1% от хората с разсрочени плащания, ще ги получава повече от три години.

През третото тримесечие на 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. До юли втори пенсии получаваха само жени, но към края на септември вече има и сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 години и 7 месеца, каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия от мъжете през настоящата година.

Средствата стигат за година с минимална пенсия

Всеки осигурен в универсален фонд има средно по 7441 лева

Най-много за седем години

Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.

Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на септември е 7441 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и въобще не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни. Тези 7441 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на малко повече от година. Средствата са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 462 лв. в продължение на 16 месеца, или пък за получаване на 207 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 7441 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 87 лв., ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените плащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на отпускането им.

Осигурените в частни дружества са 5 млн. души

Фондовете управляват над 25,87 млрд. лв.

За година парите нараснаха с 21%

Частните пенсионни фондове управляват над 25,87 млрд. лв.

Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на септември са на обща стойност над 25,87 млрд. лв. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,64 на сто, а за година увеличението е с 21,21 на сто. Ръстът на управляваните от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.

Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19 на сто за година. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по ръст на активите са професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за година от съответно с 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на активите на доброволните пенсионни фондове за година е 10,91 на сто.

Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове към края на септември е малко над 5 млн. души, като за година нараства с над 44 хил., или с 0,89 на сто. Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове (УПФ) – 80,60 на сто. Хората, осигурени в доброволните (ДПФ) и професионалните пенсионни фондове (ППФ), имат дял съответно от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първите девет месеца на годината са общо 2,18 млрд. лв. и се увеличават с 16,31 на сто в сравнение със същия период на миналата година.

Браншът не иска конкуренция с държавната пенсия

Предлагат да вържат хората в частните фондове

Две пенсии понякога са по-малко от една

Много хора се отказаха от частния си фонд, но от бранша искат това да бъде забранено.

Да се премахне възможността хората да се прехвърлят от частен универсален пенсионен фонд към фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, искат от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това стана ясно неотдавна по време на форум, посветен на пенсионната система и организиран от Българското актюерско дружество.

Десетки хиляди хора вече са се възползвали от възможността да прехвърлят парите си от частния универсален пенсионен фонд към държавното обществено осигуряване. Причината за това е, че при получаване на две пенсии – държавна и от частен фонд, може да се окаже, че хората взимат по-малко пари, отколкото при една пенсия. Ако човек се пенсионира през настоящата година и получава и втора пенсия, държавната му пенсия се намалява с около 11 на сто, защото през част от трудовия му стаж част от осигуровките не са влизали в държавния бюджет, а в частния фонд. През годините този процент на намаление на държавната пенсия ще нараства и след 2050 г. ще се задържи на нива около 25 на сто. Затова за много хора две пенсии ще бъдат в по-малък размер от една държавна. Всеки човек трябва сам да прецени дали за нето е по-изгодно да взима само една пенсия.

Прехвърлянето на осигурителна партида от частен фонд към държавния фонд „Пенсии“ и обратно е възможност, която съществува от 2015 г. Сега представители на пенсионните фондове искат премахване на избора за осигуряване с мотива, че идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират. Любопитно е как представители на частни фондове искат да бъде ограничена конкуренцията на пазара. Възможен е и друг вариант – на хората да бъде забранено да прехвърлят парите си за втора пенсия докато навършат възраст за пенсионирани и тогава да решат дали искат да взимат една или две пенсии. При този вариант частните пенсионни фондове ще взимат такси от осигурените през целия им трудов стаж, докато при пенсиониране част от хората не установят, че за тях е по-изгодно да получават само една държавна пенсия.

Средната вноска е в размер на 72 лв.

Намаляват осигурените в доброволни фондове

Управляват 1,5 млрд. лв.

Намалява броят на осигурените в доброволен пенсионен фонд.

Намаляват хората, осигурени в доброволни пенсионни фондове, показват данни на Комисията за финансов надзор. Към края на септември осигурените в доброволните фондове са 637 843 души, като броят им намалява с 4616 спрямо края на миналата година.

Доброволни вноски за трета пенсия правят както отделни хора, така и работодатели за наетите от тях хора, като допълнителен бонус към заплатите. Средният размер на направените вноски за трета пенсия за първите девет месеца на годината е 72,37 лв., при 67 лв. през същия период на миналата година, показват данните на КФН. Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в доброволен фонд е 2374 лв. Това е малко над една средна работна заплата за страната са месец септември. Но конкретните суми, натрупани на всеки осигурен в доброволен фонд, са в много широки граници и зависят от това колко продължително хората са били осигурявани и какви месечни вноски са били правени.

Доброволните пенсионни фондове управляват над 1,5 млрд. лв., показват данните на КФН.