Труд
Автор:
Благовест Бенишев
Добре че се отби през Вадуц премиерът Бойко Борисов на път за Световния икономически форум в Давос, та да си спомним пак за Лихтенщайн. Алпийското княжество, сгушено върху своите 160 квадратни километра между Швейцария и Австрия, изградило си преди години съмнителната репутация на „данъчен рай“ и любимо убежище на милионери, олигарси и холивудски звезди.
Образ, от който в Лихтенщайн работеха усилено да се отърват последното 1+ десетилетие и практически вече не фигурират в нито един от списъците на “офшорни зони” на различните световни контролни органи. Но продължават да са глобален финансов и банков център.
Не малка заслуга за това има разбира се, изпълняващият длъжността монарх, принц Алоис фон унд цу Лихтенщайн, който управлява от името на баща си принц Ханс-Адам II, от 2004 г. насам. Оттам и двете допълнителни уговорки “унд цу” в титлата, да обозначат че баш монархът е още жив и следи нещата отблизо, не само от високо.
Бащата на принц Алоис е този, който влага много от влиянието си през 1970-те и 1980-те, за да издигне профила на княжеството до световен финансов център и един от най-луксозните курорти за свръх-богатите. Преди да реши да се оттегли и прехвърли управлението в ръцете на първородния си син Алоис Филип Мария фон Лихтенщайн, граф Ритберг. И да му се съкрати малко титлата на последния, когато се среща с български премиер.
Иначе за княжеството му какво да кажем?! Тридесет и седемте хиляди граждани на Лихтенщайн имат един от най-високия брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в света и са трайно в челната тройка на класациите на държавите с най-висок жизнен стандарт на планетата. На 2500 метра средна надморска височина, насред Алпите, е така. Безработицата в страната официално е около 1,5 %, а за престъпността няма смисъл да говорим. По официални данни този век в Лихтенщайн още не е извършвано убийство, а местните хора продължават масово да не си заключват вратите на къщите, когато излизат до магазина. Властите периодично организират медийни кампании, за да им напомнят.
Униформените полицаи в страната са 91 души на брой, 65 от които са ангажирани с контрола на пътното движение. Затворите са практически празни, а за присъди над две години изпращат прегрешилите в австрийски зандани. Винаги куриозен факт е армията на Лихтенщайн, която не съществува от 1868 г., когато е разпусната по финансови съображения. Но две години по-рано записва първото си и единствено участие във война – Австрийско-Пруската от 1866 г. Тогавашният принц изпратил на страната на Австроунгарската империя 80 души, с предварителната уговорка да имат само поддържаща роля и да не участват в директни сражения. И от войната във Вадуц се завърнали 81 войника. Пътьом към тях се присъединил един италиански обущар, който странствал из Европа в търсене на работа.
Сигурността на границите на страната в момента се гарантира по договор от въоръжените сили на Австрия и Швейцария. Които примерно през 2004 г. командироваха за една нощ 300 свои полицаи да охраняват Вадуц по време на квалификационния мач за Европейското първенство по футбол Лихтенщайн-Англия. Заради английските привърженици, както се досещате и за спокойствието на местните планинци.
С което се връщаме на главния ни герой принц Алоис фон унд цу Лихтенщайн, наследник на династията, която управлява алпийското княжество от над 300 години. Алоис Филип Мария е роден на 11 юни 1968 г. в замъка Вадуц, където и израства. След като се дипломира в гимназията в града, Алоис завършва елитната британска военна академия “Сандхърст” и с чин лейтенант служи шест месеца в британските въоръжени сили в Хонконг и Лондон. С пагоните на рамо бъдещият монарх на Лихтенщайн взема диплома по право от университета в Залцбург през 1993 г. и в следващите три години работи в счетоводна кантора в Лондон. През май 1996 г. принц Алоис се завръща във Вадуц и поема управлението на личните финансови активи на баща си Ханс-Адам II. Който му прехвърля управлението през 2004 г. с утвърдени година по-рано с новата конституция на Лихтенщайн, право на вето върху законите, приемани от парламента и право да назначава съдиите.
Запази правото си на вето с референдум
След дългогодишни брожения около легализирането на абортите в Лихтенщайн, в страната през 2011 г. се произведе референдум, по време на кампанията на който принц Алоис заплаши да наложи вето върху резултата от народното допитване, ако той е положителен. Алпийците отхвърлиха узаконяването на абортите, но на следващата година си организираха референдум, дали да отнемат от принца правото му на вето върху допитвания с промяна на конституцията. Е, 75 % от “гражданите” на Лихтенщайн прецениха, чe се чувстват по-добре като “поданици” на принца.
За него
Модел за подражание
Принц Алоис е модел за подражание за политическите лидери, защото не си позволява политиката да вземе превес над собствените му верски убеждения. И като практикуващ католик – за разлика от някои видни американски политици, които публично се изявяват като убедени католици - не вярва, че може да отделя вярата от публичните му задължения, особено по толкова важен въпрос (б.р. – като легализирането на абортите в Лихтенщайн). И е прав да упражни правото си на вето, защото го прави не от лична прищявка, а за да защити хората от един несправедлив закон. Като гарант на справедливостта за бъдещите неродени граждани на Лихтенщайн, той постъпва наистина отговорно.
Франсис Филипс, журналист за изданието “Католик Хералд”, около дебата за абортите в Лихтенщайн през 2012 г.
Гордеем се с принца
Гордея се с принц Алоис лично! За това че не направи компромис и отказа да се поддаде на натиска.
Д-р Йозеф Зайверт, професор по философия в Международната фолософска академия на Лихтенщайн, след референдума през 2012 г.
Лице от тълпата на улицата
Гражданите на Лихтенщайн са свикнали да се сблъскват с него (б.р. – принц Алоис) на улицата, в компанията на съпругата му, принцеса София и техните четири деца. Излезли да пазаруват или просто да се покаже в някое от малките кафенета, сгушени между големите лъскави сгради на банките и магазините за сувенири, пълни със стенни часовници с кукувици. И с мнозина си разговаря на малко име. Фамилиарното отношение не е двупосочно – към него се обръщат с “Ваше Величество”.
Ник Мио, журналист, за британския всекидневник “Дейли Телеграф”
