Ан Карсън - С Нобел за литература

Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън спечели тазгодишната Нобелова награда за литература. Като мотивация се посочва „нейното смело и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция е създало нови форми за съвременната литература“. 

Според експерти произведенията на Карсън често пресичат границите между поезия, художествена литература и научна литература. Тя е превеждала и старогръцка литература и е професор по класически езици повече от 30 години.

Нобеловата награда се присъжда за цялостно творчество и се счита за най-престижната награда в световната литература, като победителят получава 12 милиона шведски крони (900 000 британски лири, 1,2 милиона долара). Карсън е родена в Торонто, Онтарио през 1950 г. Среща в гимназията с учител по латински, който се съгласява да ѝ преподава старогръцки по време на обедната почивка, води до страстната ѝ прегръдка към класическата и елинската литература - влияния, които и до днес бележат творчеството ѝ.

Карсън учи в Университета в Торонто, въпреки че отпада два пъти, преди да получи бакалавърска, магистърска и докторска степен по класически науки. 
Тя е преподавала в много университети както в САЩ, така и в Канада. Сред най-отличителните ѝ произведения са стихотворните романи, които създава. Сред тях е „Автобиография в червено“ (Autobiography of Red) от 1998 г. — роман в стихове за съзряването и любовта, който преосмисля древногръцкия мит за Херакъл и Герион.

Нобеловата награда за литература се присъжда от Шведската академия в Стокхолм, като досега отличието е връчвано 118 пъти.

Номинациите и мненията, написани от членовете на Нобеловия комитет за литература всяка година, се пазят в тайна в продължение на 50 години.

Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 г.

Двама души са отказвали Нобеловата награда за литература. Това са Борис Пастернак (Нобелова награда за литература за 1958 г.), като първо я приема, но по-късно е принуден от властите на своята страна (СССР) да я откаже.

Другият е Жан-Пол Сартр (Нобелова награда за литература за 1964 г.), като отказва отличието, тъй като последователно отклонява всички свои официални отличия.

Жените, получили Нобеловата награда за литература вече са 19. Първата жена, удостоена с отличието, е Селма Лагерльоф. Тя печели наградата през 1914 г. Следващата в престижния списък е италианката Грация Деледа през 1926 г. Третото признание за жена писател идва почти двадесет години по-късно, през 1945 г., и е за латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал.

Само четири пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Досега никой автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.

Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата", когато е 41-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг. През 2007 г. тя получава наградата на 87-годишна възраст.

През 1931 г. Нобеловата награда за литература е присъдена посмъртно на шведския поет Ерик Аксел Карлфелт. От 1974 г. Уставът на Нобеловата фондация предвижда, че Нобелова награда не може да бъде присъдена посмъртно, освен ако смъртта е настъпила след обявяването на Нобеловата награда.

Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г., когато е министър-председател на Великобритания. През периода 1945-1953 година той е номиниран за приза за литература 21 пъти, като два пъти е кандидат и за Нобелова награда за мир.

Въпреки че Нобеловата награда за литература се присъжда за цялостно творчество на даден писател, има девет лауреати, за които Шведската академия изрично посочва конкретно произведение за специалното признание. Това са Михаил Шолохов („Тихият Дон“, 1965 г.), Ърнст Хемингуей („Старецът и морето“, 1954 г.), Роже Мартен дю Гар („Семейство Тибо“, 1937 г.), Джон Голсуърти („Сага за Форсайтови“, 1932 г.), Томас Ман („Буденброкови“, 1929 г.), Владислав Станислав Реймонт („Селяни“, 1924 г.), Кнут Хамсун („Благодатта на земята“, 1920 г.), Карл Спителер („Олимпийска пролет“, 1919 г.) и Теодор Момзен („Римска история“, 1902 г.).

Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 15, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски – 5.

Германска медия постави български писател сред фаворитите 

В разрез с прогнозите на букмейкърите и професионалните литературни критици, германското издание „Франкфуртер алгемайне цайтунг" изненадващо постави вчера българския писател Георги Господинов сред своите фаворитите за спечелването на тазгодишното отличие. За вестника възможни лауреати бяха също Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан). Никой от тях не спечели.

Бих чела всичко от нея

Тя е един от малкото писатели, които творят на английски, чиято работа винаги ще искам да прочета. Изключителна е със своя талант да пренесе съзнанието в друг свят, да напои сетивата с разнообразни чувства, образи, светове и цветове. Ан Карсън е богатство за англоезичната литература и нейните книги винаги трябва да бъдат близо до нас.

Сюзан Зонтаг, автор 

Вълнуващ поетичен глас 

За мен Ан Карсън е най-вълнуващия поетичен глас в света на англоезичната литература. Нейната книга Autobiography of Red представлява чудесна, разнообразна творба. Това произведение е странен и амбициозен мост между класическите текстове и съвременната автобиографична поезия. 

Ан Карсън умее да експериментира да владее въображението. Изключително силен талант в английската литература. 

Майкъл Ондатджи, писател 

В нейната поезия има мит и магия

Работата на Ан Карсън е пълна с момента на завладяваща оригиналност и красота. Понякога дори е стряскащо. Нейните поеми играят с образа и сюжета, с мита и магията. Те са богати на отношение и остроумие, а отдолу се прокрадва и скръбта. Ако пишеше проза, щяха да я признаят за гениална. 

Колм Тойбин, автор