Екип археолози представиха пред журналисти резултатите от проведените 2023-2024 г. археологически разкопки в "Магурата". Ръководителят на екипа д-р Ваня Ставрева, зав.отдел "Археология" на Регионален исторически музей - Видин (РИМ - Видин) показа артефакти и находки, както и резултати от различни изследвания, които потвърждават тезата, че пещерата е била обитавана през ранната бронзова и през ранножелязната епоха.
Ставрева обясни, че една от целите на проучването е да изясни датирането и на праисторическите рисунки, с които е известна пещерата. При датирането на находките в пещерата са използвани нови интердисциплинарни методи, които да разширят познанието ни за обитаването на пещерата, разказа археологът. По време на разкопките се работи на ръка, на дълбочина от около 30 см. на тъмно, само под светлината на прожекторите. На този етап можем да потвърдим, че наблюденията от старите разкопки се потвърждават, тоест, че пещерата е била обитавана със сигурност през ранната бронзова епоха и през ранножелязната епоха, в самия край на четвъртото хилядолетие преди Христа.
На снимката: Ивайло Крумов, от историческия музей в Белоградчик
Първите археологически разкопки в пещерата са направени в далечната 1928 година от Васил Миков, днес близо 96 години по късно екипът архелози, състоящ се от Емил Ванков, Никол Благоева и Ивайло Крумов, се е натъкнал на много интересни археологически ситуации от късната праистория – структури от ранна желязна епоха, средна и ранна бронзова епоха, под която лежат още културни пластове. Попаднахме на останки от постройка, дупки от колове и огнище, допълни д-р Ставрева.
-2.jpg)
На снимката: д-р Ваня Ставрева, ръководител на екипа археолози
Решихме да не продължаваме работата в дълбочина, а през 2024 г. да разширим площта на сондажа, за да се хване постройката в план. Работим в най-северната част на Триумфалната зала преди Срутището. Това е най-близката част до Залата с рисунките, в която има останки от присъствие на човека в различни исторически периоди на безписмените общества, уточни археологът.
Допускаме, че именно хората, които са живели в пещерата в този период са оставили тези уникални рисунки, каза още д-р Ставрева. Тя уточни, че главната цел на дългосрочния проект за археологически разкопки е да се установи кои са хората оставили рисунките в пещера „Магурата“.
Вече са ясни резултати на три от общо 10 изпратените проби в чужбина в Глазгоу, Шотландия за радиовъглеродно датиране. В проучванията участваха археолози от БАН и геолози, от Софийския университет, който ни помогнаха с изясняването на
характера на седиментите, които са отлагани в площта, която проучвахме. Направени бяха палеоботанически и палеозоологически изследвания. Резлутати показват, че първите следи от появата на хора в пещерата „Магура“ са от 50 хиляди години, каза директорът на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов, който също е в екипа, работил на терен.
На снимката: Екипът археолози, работил в пещерата „Магура“- от ляво -надясно: Емил Ванков и Никол Благоева- РИМ Видин, д-р Ваня Ставрева-ръководител на екипа
При проучванията са разграничени общо 6 пласта отгоре надолу. Първият пласт е свързан с ранната бронзова епоха, ранножелязната епоха, следва ранната праистория - палеолита. В тези пластове са намерени предимно палеонтологичен материал -останки от кости от древни животни- домашни овце,кози, свине, куче) и диви (пещерна мечка, дива котка, благороден еле, сърна, заек). Открити са и две миниатюрни парченца тъка с размери 4 на 3 и 4 на 5 мм, които след анализ е възможно да се окажат от прежда от животински произход, допълни Ставрева.
Открихме кремъчни и каменни артефакти и костен материал от ранната праистория, при направената датировка на около 50 000 години. Сред най-интересните находки е фрагмент от костена свирка, каза още д-р Ставрева.
Двегодишните археологически разкопки в пещарата „Магура“ са се осъществили със
съдействието на Исторически музей – Белоградчик, РИМ – Видин и с финансовата подкрепа на община Белоградчик и анонимен дарител.
Труд
