Българи в основата на успеха на филма „Каквото остава“

nn

 ########## 


 ########## 
Продуцент от нашата страна е Стефан Китанов 

Световни издания хвалят оператора Кирил Проданов 

Положителни рецензии във “Variety” и “Holywood Reporter”

Българи стоят в основата на международния успех на филма “Каквото остава”, чиято премиера бе в конкурсната програма на 74-тия Международен филмов фестивал в Сан Себастиан. Филмът е копродукция между Турция, Люксембург, Франция и България (РФФ Интернешънъл), в която оператор е Кирил Проданов, а работата му е забелязана в световни издания. Филмът е реализиран с подкрепата на “Национален филмов център”. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов, а изпълнителен продуцент - Светла Цоцоркова.

Ето и част от отзивите за филма в авторитетната международна преса, публикувани непосредствено след неговата премиера. “The Hollywood Reporter” пише: “Историята, започнала като разказ за двама души, стигнали до безизходица, скоро прераства в роуд-муви, в който и двамата предприемат пътуване към корените си, като остават разделени, но същевременно възстановяват връзката със самите себе си такива, каквито са били някога. Устаоглу превръща пътуването на героинята в централен елемент на филма, който бавно, но сигурно разкрива как подобни пътешествия могат да се превърнат в оздравителен процес за хора, загубили връзката със себе си и помежду си - особено когато се мъчат да оцеляват в мегаполис като Истанбул. За поетеса като Елиф това означава сближаване с природата и тихите красоти на родния дом, където животът сякаш тече по същия начин, както преди сто години.

Кирил Проданов по време на работа

Операторът Кирил Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина. Въпреки, че е съсредоточен върху поетеса и музикант, филмът “Каквото остава” набляга не толкова върху думите, които те изричат, колкото върху образите, които ги обкръжават - било то чистотата на планините, в които Елиф се оттегля в уединение, или овехтялото жилище, което съживява спомените на Мехмед, докато той се грижи за баща си в последните му дни... Актьорите Ойкю Карайел и Метин Акдюлгер се справят отлично с ролите, изискващи от тях да пресъздадат дълбок вътрешен смут без много диалог или явна драма.

Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина

А в “Screen Daily”, Джонатан Ромни разказва: „... Ярките изпълнения на актьорите в главните роли, визуалната красота и всепоглъщащото усещане за разтегливо време превръщат творбата в самобитно, завладяващо произведение на кинематографичната поезия с бавен ритъм...

Филмът лъкатуши между пътуванията на Мехмед и Елиф, макар че нейното е по-разнообразно и непредвидимо - белязано от срещи с различни жени и от време на време - от инциденти, особено пристъпът на мигрена зад волана, пресъздаден интензивно чрез ненатрапчиви визуални ефекти, объркващи съзнанието.

Елиф общува с тези различни хора и места, но освен това като поетеса наблюдава и попива новите пейзажи около себе си - тя е наблюдател, точно както Мехмед е слушател; и двамата умеят да преобразяват творчески възприетото в повече или по-малко абстрактна творческа продукция. Сред местата, които Елиф посещава, са огромна, мрачна клисура, величествени заснежени планински вериги, както и една контрастна и наситена със символика двойка обекти - пресъхнало езеро, превърнало се в равна пустош, и разрушено село, потопено сега под водата.

Операторската работа на Кирил Проданов притежава изключителна атмосфера и често е зашеметяваща - независимо от това дали заснема обширни пейзажи със скулптурна прецизност..., или ги обгръща в опияняващо импресионистично сияние, в което леещата се слънчева светлина превръща планини и равнини в псевдоабстрактни цветни полета. Той превръща и будното, любознателно лице на Карайел, често заснето в близък план, в загадъчен пейзаж само по себе си... Непредвидимостта и поемането по по-неутъпкания път - било то в музикално, житейско или географско отношение - това е духът на този филм.

В световноизвестното издание “Variety” Джесика Кианг също подчертава работата на българския оператор така: „... На фона на зашеметяващите пейзажи на дивата и затънтена Турция, заснети с великолепна детайлност от оператора Кирил Проданов, Елиф отново открива своята муза... “Каквото остава” е един прекрасен и спокоен манифест на идеята, че самоприемането е първичната любов, без която никоя от другите любови - към партньора, към детето, към изкуството, към ближния - не е истински възможна. Но в тази необичайно безпристрастна драма за интимната връзка това важи и в двете посоки и в крайна сметка заради това както Елиф, така и Мехмед излизат от нея по-силни. Когато обичаш нещо и го пуснеш на свобода, ти също се освобождаваш от хватката му.