Вижте какво реши Министерски съвет днес, 24 февруари 2025 г.

Правителството прие Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г.

Министерският съвет прие Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г. Програмата е резултат от обединените усилия от страна на Коалиция ГЕРБ-СДС, Коалиция БСП-Обединена левица и Политическа партия „Има такъв народ“, с подкрепата на ПГ „ДПС – ДПС“. Създадена е в духа на консенсус и политическа отговорност, за да осигури стабилност, предвидимост и развитие на България в условията на динамични икономически и геополитически предизвикателства и се основава на политическите приоритети, заложени в Споразумението за парламентарно мнозинство за изпълнение на управленска програма. 

Визията за управлението на страната е в посока развитие на модерна, демократична и правова държава с ефективни институции, висок жизнен стандарт, дългосрочен икономически растеж и социална справедливост.

Програмата за управление съдържа приоритети, цели и мерки, насочени към:

- Финансова стабилност и икономическа конкурентоспособност;

- Интеграция на България в европейската икономическа и финансова архитектура;

- Ефективно и ефикасно управление на средствата от фондовете на Кохезионната политика за програмен период 2021-2027 г. и на средствата от донорски програми, както и ефективно участие в дебата за бъдещето на Кохезионната политика за периода след 2028 г.;

- Повишаване на качеството на живот на българските граждани чрез достъп до модерно и ефективно здравеопазване, качествено образование и сигурна социална среда;

- Енергийна сигурност и независимост, следвайки стратегия за диверсификация на енергийните източници, развитие на ядрената енергетика и инвестиции в зелени технологии със стремеж за предвидими и достъпни цени за потребителите; 

- Изграждане на ефективна, прозрачна и справедлива правосъдна система, която осигурява реален достъп до правосъдие, бързина и прозрачност в съдебните производства; 

- Национална сигурност и външната политика, насочени към укрепване на позициите на България в ЕС и НА ТО при защита на националния интерес и регионалната стабилност. 

Програмата за управление е израз на споделена политическа отговорност за предвидимо, ефективно и модерно управление. Чрез ясни реформи, стратегически инвестиции и социална отговорност правителството ще работи за по-силна икономика, по-справедливо общество и стабилно бъдеще за всички български граждани.

Одобрен е проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година. 

Във връзка с приемането на ревизираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, в т.ч. изискването за изготвяне на национален средносрочен фискално-структурен план на държавите членки за поне четиригодишен период, с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза периодът е разширен до 4 години (2025-2028 г.), а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план.

В кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на правителството.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7 и 2,2% от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС.

В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,5-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., 72,4 млрд. лв. (31,9% от БВП) през 2026 г., 81,5 млрд. лв. (34,3% от БВП) през 2027 г. и 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. 

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци сред тях са:

Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска;

Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия. Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. Свързана е с оптимизиране на бюджетните приходи като подобен подход се прилага и към момента в акцизното законодателство с оглед на значителния дял на постъпленията от акциз върху тютюна и тютюневите изделия от общите данъчни приходи в държавния бюджет. В този смисъл мярката е предложена като продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се очакват значително по-високи изисквания към минималните нива на данъчно облагане посредством въвеждането на поетапно увеличаване на акциза ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите държави членки в ЕС;

Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС.

Осигурителната политика предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. 

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. –  4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Разходни политики. Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025-2028 г., са, както следва:

* В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.;

* Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1  април 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;

* Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025 г. е 1 077 лв.;

* Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.;

* За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 1 033,1 млн. лв.; 

* В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики;

* През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.

Инвестиционна политика. В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през 2025 г. година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г.

За периода 2025-2027 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г., което ще допринесе за създаване на условия за нови инвестиции в регионите и подобряване на конкурентоспособността на отделните общини. Предвиденият ресурс за 2025 г.  е в размер до 1 650 млн. лв., в това число 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури предвидимост на общините за изпълнение на стартирали проекти и ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряване на инфраструктурата в общините и съответно икономическото им развитие.

Средната пенсия ще достигне 975 лв. през 2025 г.

Средната пенсия през 2025 г. ще достигне 975,18 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,4%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2,4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши. 

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече  пенсии се запазва на 3 400 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО.  

През 2025 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили  62 години и 4 месеца и имат 36 години и 8 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж.

През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24 103,6 млн. лв. Тези разходи са с 2 499,6 млн. лв. или с 11,6 % повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв. 

От 1 април 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв. От същата дата се повишава и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3750 лв. на 4130 лв. 

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2025 г. ще бъде 780 лв. 

Със законопроекта е предвидена промяна в условията за получаване на обезщетение при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Тя се отнася за случаите, в които родителите ползват посочените отпуски и парични обезщетения по едно правоотношение, а в същото време работят по друг трудов договор. 

От 1 юли 2025 г., майката или бащата, които се грижат за детето, ще могат да получат някое от тези плащания в пълен размер при условие, че не упражняват трудова дейност, за която се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Мотивът за промяната е, че отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да се грижат за децата в семейна среда. 

В случай, че родителите работят на трудов договор, те запазват правото си на обезщетение за това, че не използват отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В този случай те ще получават 50% от сумата, която са получавали като обезщетение, преди да се върнат на работа. 

Кабинетът одобри законопроекта за бюджета на НЗОК за 2025 година

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

Предвидени са 9 474 716,2 хил. лв.  приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 256 409,0 хил. лв., от които 5 746 704,3 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 509 704,7 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. 

 Общо разходите за 2025 г.  по проекта на Закон за бюджета на НЗОК  са в размер на 9 474 716,2 хил. лв.

 Приходите и разходите по законопроекта са с  1 306 363,1  хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., или 16,0 % ръст. 

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 8 873 878,9 хил. лв., което представлява увеличение с 1 242 947,5 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., или 16,3 % ръст. 

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 191 132,3 хил. лв., за заплащане на дейности извън обхвата на  задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %.  Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 година

Със свое решение правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 година 

Стандартите са разработени при спазване на действащото законодателство и в съответствие с основните допускания и параметри на новия проект на бюджет за 2025 г. В тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. - от 933 лв. на 1077 лв. 

Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в бюджетната прогноза за периода 2025 - 2028 г. 

За предучилищното и училищното образование, както и за сферата на здравеопазването за 2025 г. са осигурени допълнителни средства. По този начин ще се изпълни ангажиментът за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, като целта е средната работна заплата в сектора да достигне не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. По този начин ще се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози. 

В сферата на социалните услуги стандартите са разчетени на база на минималната работна заплата за страната за 2025 г. при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. 

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 - 2028 година

Със свое решение правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 - 2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси. 

В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите четири години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Времевият обхват на стратегията е разширен на 4 години в контекста на приемането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС. Тя се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 - 2028 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг. 

Основната цел на дълговато управление се запазва непроменена и е за осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. 

Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г.

Със свое решение правителството утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми - съответно на БНТ - 2 499 лв. и на БНР - 620 лв. 

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2025 г. за двете национални медии, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга и при съобразяване с основните допускания при разработването на проекта на бюджет за 2025 г. 

Взети са предвид ефектите от прилагане на политика по доходите за увеличението на разходите за персонал с 5 на сто за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, от увеличението на минималната работна заплата за 2025 г. и на максималния осигурителен доход от 1 април 2025 г. 

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с увеличения обем радиопрограма на РРС Кърджали с 3 часа на денонощие (1 095 часа годишно), съгласно решение на СЕМ № РД-05-67/15.08.2024 г., с увеличения обем часове на Програма дигитална платформа БНР, както и с изменението на обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съответно на БНТ и БНР за 2025 г. (365 дни) спрямо заложения обем телевизионна програма и радиопрограма за 2024 г. (366 дни). Предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма - 35 040 часа и радиопрограма - 100 375 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери ( субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Одобрено е Решение на МС за отправяне на искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията за България

На своето заседание днес правителството одобри Решение за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията за Република България. Решението е в следствие на публикуваните на 24 февруари 2025 г. данни на Евростат за инфлацията в страните от ЕС, според които референтната стойност на критерия за ценова стабилност с данни за януари 2025 г. се изчислява на 2,6%. Инфлацията в България за същия период също е 2,6%, което означава, че с данните към януари т.г. страната ни покрива и последния критерий за членство в еврозоната. 

С акта Министерският съвет упълномощава министъра на финансите и предлага на управителя на Българската народна банка да подпишат писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и да го изпратят до председателя на Европейската комисия и председателя на Европейската централна банка. 

Решението е изготвено в изпълнение на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 г. за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България и в съответствие с чл. 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка.