Втората пенсия е като тука има, тука няма

Само 17,4% от осигурените получават пожизнена пенсия от частен фонд

Повечето искат бързо да изтеглят парите си, за да не се обезценят от инфлацията

471 лв. при разсрочено плащане

Получаването на втора пенсия се оказва само несбъдната мечта за преобладаващата част от осигурените граждани, а размерът на пожизнените пенсии е доста малък на фона на цените в магазините. Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е близо 95 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на декември. Наред с това едва 17,4% от хората, които вече са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат достатъчно натрупани пари в тях, за да получават пожизнена пенсия. Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а след това ще трябва да разчитат само на държавна пенсия.

Към края на миналата година хората, получаващи плащания от частните универсални фондове, са общо 29 299. От тях само 5086 човека, или 17,4% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 24 213 души, или 82,6% от осигурените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания.

Има много причини преобладаващата част от хората да нямат достатъчно натрупани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. Увеличението на заплатите в страната е много по-голямо от доходността, която могат да постигнат пенсионните фондове. Причината за това е, че доходите в страната ни са по-ниски от средните за страните от ЕС. С годините доходите нарастват в опит да доближат нивата на икономически по-развитите страни. Средната заплата през 2000 г., когато стартира дейността на частните пенсионни фондове, е била 238 лв., а за декември миналата година е 2468 лв., показват данни на НСИ. Това е увеличение от над 10 пъти и е много по-голямо от доходността на пенсионните фондове от управление на парите на осигурените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават спрямо заплатите. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо сегашните заплати. Този проблем ще съществува докато доходите ни изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.

През миналата година от частните фондове са изплатени 9,708 млн. лв. за пожизнени пенсии, 108,46 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания.

Пожизнените пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано изплащане и включващи разсрочено изплащане. Пожизнени пенсии без допълнителни условия взимат само 127 души, а средният размер на получаваната от тях пенсия след 24 години дейност на пенсионните фондове и правене на осигуровки е 94,58 лв. При пенсиите с период на гарантирано изплащане, ако пенсионерът почине преди изтичането на този период, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани поне няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - средно 83,47 лв. Такива пенсии взимат 624 души. При третия вид пенсии има период, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено взима значително по-малко. Средният размер на тези пенсии е 255,61 лв., като този вариант за получаване на парите са избрали 4335 души. Средният размер на разсроченото плащане е 471 лв., но повечето хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени плащания, ще ги получава повече от три години.

Данните на КФН показват, че преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено плащане и нямат пожизнена пенсия. След като парите от частния фонд свършат, те ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия. Но, ако са се пенсионирали през миналата година, тяхната държавна пенсия е намалена с около 10-11%, защото са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари в него не стигат, за да ги получават пожизнено.

Учителите по-добре от полицаите

Чиновниците с по-високи пенсии

Мъжете с 80 лв. над жените

Доброволните пенсионни фондове управляват над 1,52 млрд. лв., показват данните на КФН.

Средният осигурителен доход на учителите за миналата година е по-висок от този на военни и полицаи.
Чиновниците са осигурени върху значително по-високи суми от работещите в частния сектор, показват данни на НОИ. В резултат те ще взимат и по-високи пенсии. Средният месечен осигурителен доход на държавните служители, следователите, съдиите и прокурорите за миналата година е 2581,64 лв., като нараства с 12,5% спрямо предходната година. Средният осигурителен доход на заетите в сектор “Отбрана и сигурност” е 2438,86 лв., което е ръст с 11,4% за година. Осигуровките на държавните служители са изцяло за сметка на държавния бюджет.

За хората, при които осигуровките се разпределят между работодател и работник, както е в частния сектор, средният осигурителен доход на работещите при условията на трета категория труд е 1680,45 лв., като за година нараства с 14,1%. Осигурителният доход на работещите при първа и втора категория труд е 1946,56 лв.

Осигурителният доход на учителите за миналата година е средно 2535,06 лв. и е над този на военни и полицаи. В резултат на провежданата през последните години политика по доходите за педагогическите специалисти, средният осигурителен доход на учителите за 2024 г. е с 53,1% по-висок от средния осигурителен доход за страната.

Средният осигурителен доход за страната за декември е 1768,47 лв., а за цялата минала година е 1655,50 лв. Запазва се разликата в осигурителния доход на мъже и жени. Средният осигурителен доход на мъжете е 1696,76 лв., а на жените - 1612,23 лв. Това, заедно с изискването за по-голям стаж на мъжете, е причината те да получават по-високи пенсии.

За самоосигуряващите се граждани, без земеделските стопани и тютюнопроизводители, средният осигурителен доход е 998,19 лв. Средният осигурителен доход на земеделските стопани е още по-нисък - 906,04 лв. Затова земеделските стопани са с най-ниски пенсии.

Средната вноска е в размер на 78 лв.

Намаляват осигурените в доброволни фондове

Управляват 1,5 млрд. лв.

Намалява броят на осигурените в доброволен пенсионен фонд.

Намаляват хората, осигурени в доброволни пенсионни фондове, показват данни на Комисията за финансов надзор. Към края на декември осигурените в доброволните фондове са 636 420 души, като броят им намалява с 6039 спрямо края на предходната година.

Доброволни вноски за трета пенсия правят както отделни хора, така и работодатели за наетите от тях хора, като допълнителен бонус към заплатите. Средният размер на направените вноски за трета пенсия за миналата година е 77,76 лв., при 68 лв. през предходната година, показват данните на КФН. Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в доброволен фонд е 2402,90 лв. Това е малко под една средна работна заплата за страната за месец декември. Но конкретните суми, натрупани на всеки осигурен в доброволен фонд, са в много широки граници и зависят от това колко продължително хората са били осигурявани и какви месечни вноски са правени.

Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии

Всеки осигурен в универсален фонд има средно по 7582 лева

Най-много за седем години

Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.

Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на декември е 7582 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни. Тези 7582 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на една година и един месец. Средствата са достатъчни за получаване на средния размер на разсрочените плащания от универсалните фондове в размер на 471 лв. в продължение на 16 месеца, или пък за получаване на 211 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 7582 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 87 лв., ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените плащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на отпускането им.

Осигурените в частни дружества са 5 млн. души

Фондовете управляват над 26,7 млрд. лв.

За година парите нараснаха с 15,88%

Частните пенсионни дружества управляват над 26,7 млрд. лв.

Управляваните от частните пенсионни дружества активи към края на декември са на обща стойност над 26,7 млрд. лв. От тях 26,497 млрд. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 млн. лв. са във фондовете за извършване на плащания - пожизнени пенсии и разсрочени плащания. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните дружества нарастват с 3,66 млрд. лв., или с 15,88%. Това увеличение се дължи както на постигнатата от фондовете доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.

Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто за година. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по увеличение на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за година от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст на активите на доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за година е 6,76 на сто.

Общият брой на участниците във всички фондове, управлявани от пенсионните дружества, е 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени в пенсионните фондове, 24 213 човека получават разсрочени плащания, а 5891 са пенсионери (4 в професионалните, 801 в доброволните пенсионни фондове и 5086 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове за година нараства с над 65 хил., или с 1,3 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през миналата година са общо 2,956 млрд. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с предходната година.