Войната влече Европа към дъното, ЕС няма 800 млрд. евро за превъоръжаване, заяви президентът Радев

"В рамките на последния Съвет в Брюксел много се обсъждаше темата за превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното, освен приказките за налагане на мир чрез сила, което от устата на Европа звучи все по-нереалистично."

Това коментира пред журналисти президентът Румен Радев.

"Не бързам да се присъединявам към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване", каза президентът. 

Той коментира идеята за 800 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат за инвестиции в отбраната и отбранителната индустрия, посочвайки, че трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще има заеми и възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове. 

Държавният глава изрази очакването си българското правителство да подходи отговорно и критично към всевъзможните български ангажименти в този казус. "По-важно от тези средства е отношението на държавата относно модернизацията на Българската армия, укрепването на отбранителната индустрия, които да бъдат осъзнат ангажимент на всяка власт", каза още той.

"Българската отбранителна индустрия може да направи много за засилване на отбранителния ни капацитет и на отбраната в Европа, ние се ориентираме все повече към високотехнологични производства, но не трябва да се забравя, че основните ни приходи са от боеприпаси", каза президентът. По думите му, за боеприпасите е най-важна суровината – барут, която все по-трудно се намира на международния пазар. Радев обърна внимание, че повече от година отговорен български инвеститор иска да инвестира в производството на барут, но има пълен блокаж и от „сглобката“, и от правителството на Главчев. 

Поставил съм въпроса и на КСНС, и на консултациите с партиите, и се надявам вече да се реагира, каза Радев.

Уравнението е доста сложно, каза държавният глава в отговор на въпрос дали страната ни трябва да се откаже от инфраструктурни проекти за сметка на заеми за превъоръжаване. Това трябва да го реши българското правителство. Много европейски държави са силно задлъжнели и не са ентусиазирани за този план, защото те не могат да вземат повече заеми. 

„Дали ние ще се откажем от структурни и кохезионни фондове – едва ли. Това го казват и почти всички европейски държави“, каза още той.