Горбачов „продал“ ГДР за един сандвич

Жаден за одобрение

Западните лидери не се изказват ласкаво за президента на Русия

Михаил Сергеевич бил лесен за манипулиране и копнеел за любовта на великите сили

Михаил Горбачов започва да пътува до капиталистически страни още в началото на 70-те години, когато е все още първи секретар на Ставрополския регионален комитет. Заедно с Раиса Максимовна той посещава Италия и Белгия, а после отиват и няколко пъти до Франция. Но по време на пътуванията си той няма срещи с висши служители на тези държави; не е на това ниво. Впоследствие Михаил Сергеевич се среща с лидери на великите сили и те си съставят интересно мнение за него.

Маргарет Тачър

Маргарет Тачър била убедена, че Горбачов няма да се спре пред нищо, в стремежа си да впечатли западните си партньори.

Горбачов заминава за Англия на официално посещение в средата на декември 1984 г., три месеца преди избирането му за генерален секретар на КПСС. Маргарет Тачър го приема в резиденцията си в Чекърс (предназначена изключително за посрещане на лидери на други държави).

Михаил Сергеевич успява да направи огромно впечатление на британския министър-председател, като разгъва пред нея карта на Генералния щаб с гриф „строго секретно“, на която е изобразен план за ядрени удари срещу Великобритания. Тя разбира, че това не може да е истинско, но стига до извода, че Горбачов няма да се спре пред нищо, воден от желанието си да впечатли западните си партньори. 
Тачър изразява мнението си в писмо до Рейгън: „Той е доста интелигентен и открит, има определен чар и чувство за хумор, наистина ми хареса. Сигурна съм, че това е човек, с когото можеш лесно да се справиш.“

„Желязната лейди“ обаче веднага обяснява какви „афери“ би могла да има с обещаващия политик. Отбелязвайки, че експертите й описват Горбачов като силно амбициозен, но лесно податлив и небрежен човек, Тачър заявява, че трябва да му се помогне да дойде на власт, тъй като с него би било лесно да реализира своите намерения.

Франсоа Митеран

През октомври 1985 г., на първата си среща с Франсоа Митеран, Горбачов решава да впечатли френския президент с грандиозните си планове за преструктуриране на цялата съветска система. В разговор на четири очи, състоял се в Елисейския дворец, той заявява намерението си да разруши социалистическия строй и да влезе в „общия европейски дом“. Тази идея става маниакална за Горбачов. Вместо очакваното одобрение обаче, той по-скоро плаши Митеран с мащаба на намеренията си: „Този ​​човек има вълнуващи планове, но осъзнава ли непредсказуемите последици, които опитът за тяхното осъществяване може да причини?“ Митеран казва това на съветниците си след срещата.

Роналд Рейгън

През ноември 1985 г. в Женева се провежда първата среща на лидерите на СССР и САЩ за последните три десетилетия. Цитат от мемоарите на Роналд Рейгън за първите му впечатления от Горбачов е много често срещан в интернет: „Очаквах да видя другар, облечен в учебникарско болшевишко палто и астраханова шапка. Вместо това ме представиха на господин, облечен в моден френски костюм и носещ часовник Rado Manhattan... Като го гледах, си помислих: „Да! Той ще ни продаде всичко!“

Темата за облеклото често присъства в спомените на Рейгън. В Женева този ден е доста студено, но, както пише американският президент, виждайки, че Горбачов пристига с палто и шапка, той сваля своите и излиза да го посрещне с костюм. Благодарение на това, на снимките, разпространени в пресата, той изглежда по-млад и енергичен (в действителност Горбачов е с две десетилетия по-млад).
Що се отнася до взаимните характеристики, след първата им среща Горбачов нарича Рейгън консерватор и динозавър, а Рейгън не остава длъжен, казвайки на журналистите, че Горбачов е „твърдоглав болшевик“.

Джордж Буш

Следващият президент на САЩ, Джордж Буш-старши, също дава не особено ласкава характеристика на Михаил Сергеевич. Буш очевидно се съмнява в способността му да ръководи велика страна: „Ако Горбачов имаше сталинската политическа воля и решителността на своите предшественици, днес все още щяхме да имаме обновен и укрепен Съветски съюз…“

Хелмут Кол и Ерих Хонекер

Германският канцлер Хелмут Кол не вярва особено в идеята на Горбачов, смятайки всички приказки за перестройка и ново политическо мислене за  демагогски пропагандни глупости, които нямат общо с реални фундаментални реформи. След първата си среща с Горбачов през октомври 1988 г. в Москва, Кол се изказа доста остро по този въпрос, правейки някои неприятни паралели: „Той е съвременен комунистически лидер, отличен експерт по връзки с обществеността... Но Гьобелс също беше експерт в тази област.“

Горбачов е ужасно обиден, но отношенията скоро се подобряват. Дискусията се насочва към обединението на Германия. Кол смята, че Горбачов е принуден да направи това, тъй като икономиката на СССР вече се пука по шевовете и не е в състояние да поддържа други комунистически режими. В същото време Кол е изумен от това колко лесно Горбачов се съгласява на обединението в името на повишаване на популярността си, без дори да се опитва да получи каквито и да било икономически или политически ползи за страната си. Изтеглянето на войските от ГДР струва на ФРГ 4 млрд., които са платени на Съветския съюз.

„Изобщо не е много! Ако Горбачов беше казал: дайте ни 100милиарда и ще получите ГДР, това щяхме да направим. Какво са 100 милиарда за източните земи с техния годишен бюджет от 500 милиарда? Да, получихме ГДР на цената на един сандвич!“ пише бившият канцлер.

Ерих Хонекер смята перестройката на Горбачов за сериозна грешка. В дневника, който си води в затвора, той  пише: „Добре си спомням този дребен буржоа от перестройката, когато ми обясняваше стратегията си и ролята, която трябва да играе съпругата му Раиса. Той страшно копнееше за одобрение и любов от другите генерални секретари. Престижът беше  важен за него. Аплодисментите от Запада бяха много ценни за Горбачов...“