Gen Z не е политическа реалност като единен субект

Заявеният универсален интерес „да живеем по-добре“ губи своята универсалност в мига, в който идва следващият въпрос: „как да стане това“

Опитите да се приписва на т. нар. Gen Z някаква обща, колективна политическа идентичност и роля на единен обществен и политически фактор, който би могъл да излъчи единно или поне концентрирано в една посока политическо представителство, са несъстоятелни както от научна, така и от чисто емпирична гледна точка.

Нищо общо с действителността! Има, разбира се, такъв легитимен изследователски подход - да се изследват и съпоставят нагласи на изкуствено обособени демографски кохорти, поколения, според хронологията на раждането. Интересни проучвания в тази посока от години предлага например американският център Pew Research. Но става дума за най-общи ценностни нагласи, а не за политическа идентичност, политическо целеполагане и организация, поради което тези понятия и подходи не трябва да се ползват опростенчески и повърхностно за политически цели. Следва да се държи сметка, че всяка такава поколенческа кохорта, извън някои общи белези, които са резултат от особеностите на социалната среда и комуникационните канали в заобикалящия ги свят по време на тяхното съзряване, е напълно идентична само в едно - представлява повече или по-малко разнородна мозайка от групи с различаващи се социално-класова принадлежност, политически възгледи и произтичащи от това разнородни социални интереси. В никакъв случай нито Gen Z, нито предходните поколения, нито следващите, които ще дойдат, могат да се третират достоверно като единен политически субект с единни политически интереси. Има леви, има десни, има анархисти и радикали, има хулигани и възпитани, грамотни и неграмотни, бедни и богати, наследствено привилегировани и непривилегировани. И прочие, и прочие. Защото заявеният универсален интерес „да живеем по-добре“ губи своята универсалност в мига, в който се изправи пред логично произтичащия от него следващ въпрос: „как да стане това“. Там пътищата се разделят, а някои от тях даже се сблъскват фронтално.

Та, напълно разбирам опитите за партийно-политическа и пропагандна (зло)употреба на постановки като „Gen Z“ се вдигна“. Разбирам и медийната инерция, с която се повтарят безкритично. Разбирам и папагалстването - „ама, то в Непал, ама то в Сърбия“. Но трябва да е ясно, че това няма да превърне в политическата реалност Gen Z като единен субект с политическо представителство. Както никое поколение преди това не е имало нито единно, нито концентрирано в една посока политическо представителство. Въобще, добре е да се държи сметка за всичко това, за да не бъдат обвинявани после клетите, но напълно невинни в случая, черни лебеди.