Православни и католици

Ако католиците искат да се причастяват заедно с нас, трябва да се покаят за доста натрупани през вековете неща

Ако искате да сте в Църквата и да водите живота си през нейните тайнства, трябва да държите на догматичната и канонична чистота

Днес ще разговаряме, скъпи кръщелници (другите, ако не искат, да не слушат), не за протестите, както може да се очаква, а за съвместните молитви на папа Лъв XIV и истанбулския патриарх Вартоломей.

И не толкова ще разговаряме, колкото по силата на своите задължения към вас ще ви припомня някои неща, които сме обсъждали и друг път.

Двамата епископи се събрали да отпразнуват годишнина от Първия вселенски събор в Никея, на чието място днес се намира турският град Изник. За това събитие органът на Съюза на православните журналисти написа:

“Молитвеното “събиране” в Изник беше по-скоро инсцениран медиен спектакъл, отколкото исторически пробив. Преструването, че древните догматични различия (Филиокве, Халкидон и др.) са просто семантика, подкопава обвързващия авторитет на Вселенските събори и превръща Църквата в протестантизъм”.

Каква е целта на този медиен спектакъл, ще попитате, кръщелници мои. Целта е да накарат публиката, а в това число и вас, да повярвате, че се случва нещо много хубаво и много важно. Прието е да се смята, че всичко е от прекрасно по-прекрасно, когато загърбваме различията, прегръщаме еднаквостите и в крайна сметка правим света по-добър, каквото и да значи това. Обикновено значи по-богат и по-безгрижен, особено за онези, които искат да е така, без да се замислят особено. Така е и с мултикултурализма - различията си ги има, обаче ние ги лишаваме от значение, обединени в името на планетарното общо. Спомнете си разноцветните дечица от камбаните “Знаме на мира” на Людмила Живкова - негърчета, русначета, виетнамчета, индианчета, ескимосчета и прочее, обединени от една голяма идея (все едно каква). Мултикултурализмът е съществена част от философията на глобализма - добър или лош. Който е прегърнал тази философия, който я е приел за свой мироглед, той логично ще се радва и на камбаните “Знаме на мира”, и на икуменическите прегръдки между най-различни религиозни общности, но в крайна сметка вдъхновени и инициирани от протестантите.

Така и вие, кръщелници мои, може да се радвате на прегръдките между папата и истанбулския патриарх в името на мира и ненасилието, обаче аз съм длъжен да ви припомня основните факти, за да не кажете после, че не сте знаели.

Най-напред, защо изобщо има нужда да се събират демонстративно католик и православен, не са ли едно, не са ли членове на Едната свята, съборна и апостолска църква? 

Още от времената на Толедските събори (V-VII век) и по-специално на третия от тях (589 г.) се появява т. нар. “филиокве” при споменаването на Св. Дух - “който от Отца и от Сина изхожда” (qui ex Patre Filioque procedit). Направено е от добро сърце. Съборът е бил срещу арианите, които не признават Христос за Бог, а чрез филиоквето западните православни искат да подчертаят, че Е, защото ако НЕ БЕШЕ, нямаше как Св. Дух да изхожда от Него.

Още тогава започва мърморенето, че това е ерес, която руши тринитарния догмат и на практика води до двубожие, тоест до езичество. Разбира се, по онова време (както впрочем и днес) на масовия християнин това не му е съвсем ясно и му е трудно да долови тези богословски нюанси. През IX век обаче Карл Велики, който е коронясан през 800 г. и управлява по едно и също време с хан Крум и империите им даже граничат, вижда във филиоквето удобен идеологически инструмент за еманципацията си от Константинопол - до този момент тамошният император поне де юре е владетел на цялата империя - и на източната, и на западната. Така въпросът с филиоквето става преобладаващо политически, без обаче да губи богословската си тежест, защото наистина руши тринитарния догмат. Филиоквето се превръща в идеологически израз на всякаквото друго противопоставяне между Изток и Запад. Звучи ли ви вече съвременно?

Ситуацията се изостря дотам, че през 1054 г. Рим и Константинопол разменят анатеми и слагат началото на Великата схизма, която надали ще има край, независимо от симпатичния опит на патриарх Атинагор и папа Павел VI през 1965 (дано не ме лъже паметта за годината) да вдигнат своеволно анатемите. Анатема не значи проклятие, а спиране (отлъчване) от причастие. Затова православните и католиците не се причастяват заедно и до днес. Отлъчването от причастие на практика е отпадане от Църквата, която е един монолитен организъм воглаве с Христос и в този смисъл думата “църква” няма множествено число. Когато я срещнете в множествено число, кръщелници мои, разбирайте по-скоро деноминация, вероизповедание или нещо от този род. Но Църквата, онази, основана на Петдесетница от Светия Дух, е една.

По-леката форма на отлъчване, на спиране от причастие, се нарича “епитимия” и се налага със срок при условие на пълно покаяние на виновния. Анатемата от своя страна на практика е вечна, налага се за ерес и разкол и може да се вдигне само при много сериозно покаяние от страна на виновния и то само чрез съборно решение. Така че, ако католиците искат да се причастяват заедно с нас, трябва да се покаят за доста натрупани през вековете неща. Ето някои от по-важните:

1. Филиоквето - казахме за него. Предполагам, че католиците лесно ще се откажат от него, защото е изгубило значението, което е имало във времената на Карл Велики.

2. Чистилището - учение, според което след смъртта душите не попадат в рая или ада, а в нещо преходно. Това учение руши схващането, че след смъртта не е възможно покаяние.

3. Целибатът - забраната за католическите свещеници да живеят в брак. При православните това е задължително условие, за да могат да бъдат пълноценни членове на обществото.

4. Непорочното зачатие - католиците учат, че Дева Мария е родена без първороден грях, за да е достойна да роди от своя страна Христос. Обаче ако приемем това за вярно, излиза, че освобождаването на човека от първородния грях е възможно и без Боговъплъщение, тоест Христос се е родил напразно, не е имало нужда от Него.

Има и други, с които няма да ви занимавам. Забележете, скъпи кръщелници, че в името на икуменизма католиците биха могли да се откажат от всички тези заблуди и отклонения. Със сигурност обаче няма да се откажат от едно и то е главното догматично противоречие и основна причина за невъзможността за преодоляване на схизмата - догматът за непогрешимостта на папата ex cathedra (Римският епископ, когато говори ex cathedra, тоест когато, изпълнявайки служението на пастир и учител на всички християни, с върховната си апостолска власт определя учение относно вярата или нравите, което трябва да бъде държано от цялата Църква, поради божествената помощ, обещана му в лицето на блажения Петър, притежава тази непогрешимост, с която Божественият Изкупител пожела да бъде надарена Неговата Църква при определяне на учение относно вярата или нравите; и следователно подобни определения на Римския понтифик са непроменими сами по себе си, а не поради съгласието на Църквата - б. а.). Този догмат е приет сравнително късно - на Първия Ватикански събор през 1869-70 година, но вече е използван за налагането на два други догмата - непорочното зачатие и възнесението на Богородица в плът (според католиците тя се възнася без Успение). Православните не сме съгласни с този догмат, защото променя съборността, създава център с универсална юрисдикция и дава възможност догматите да се изменят без вселенски събор. Докато папата не се откаже от своята “непогрешимост”, схизмата си е в сила.

За светските хора, кръщелници мои, всички тези неща може и да нямат кой знае какво значение. Но ако искате да сте в

Църквата и да водите живота си през нейните тайнства, трябва да държите на догматичната и канонична чистота.

Църквата е такава, каквато са ни я оставили Христос и Светия Дух и няма какво повече да се разсъждава по този въпрос.

Така мисля аз, така мислете, ако искате, и вие. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.