Труд
Автор:
Росен Тахов
Във филма бандитите действат на малка гара нейде из Дивия запад. Дочо постъпва по същия начин и за място на операцията избира невзрачната спирка Бокиловци
Подвизите на Дочо Узунов са разказани в поредица четива.
“Големият влаков обир” е първият уестърн в историята на киното. През 1929 г. американският сценарий го приложиха към берковския влак. Бандата на Дочо Узунов спря трена, за да го ограби. Една филмова легенда, претворена в живота.
Родом от Ловеч, Узунов хваща гората след априлските събития през 1925 г. “Заподозрян е бил като комунист, понеже в бозаджийницата му се навъртали някои комунисти”, сочи документ на тогавашната Обществена безопасност. Дочо учи разбойническия занаят при Васил Попов-Героя, Тинко Симов, Ганчо Моев и други изпечени главатари. Сетне сам повежда дружина. Шета главно из Ловешко и Троянско.
В досието му четем: “Силен, пъргав, решителен, верен стрелец, провъзгласил себе си за закрилник на мирното население и борец срещу една жестока власт, той става още по-жесток и ожесточен и около името му и делата му се създават легенди.”
“Големият влаков обир” е творба на режисьора Едуин Портър. Дочо не е гледал оригинала от 1903 г., но се е наслаждавал на някоя от по-късните версии. По филмовата матрица той хвърля око на бързия влак София-Варна. Един от хората му обаче се предава на властта и акцията пропада.
Плъзват слухове... На гара Павликени двама подозрителни се интересували от разписанието. Главатарят и негов човек били забелязани в трена за Русе. Шайката се разделила на три - Дочо потеглил към Сърбия, Велко към Копривщица, Кочо към Хасково.
Сигурно е само, че в Дирекцията на полицията получават писмо с дата 29 октомври. “Много останах доволен от пребиваването си в София. Особено ми хареса виното в стари “Батенберг”, гаври се в депешата Дочо. Докато ги баламосва, мозъкът на хайдука работи.
В “Големият влаков обир” бандитите действат на малка гара нейде из Дивия запад. Дочо постъпва по същия начин и за място на операцията избира невзрачната спирка Бокиловци. Тук влакът от Бойчиновци за Берковица стои само една минута. Целият персонал е един кантонер, който във филма е телеграфист.
И най-същественото - ятаци донасят, че на 10 ноември през Бокиловци ще мине влак №2606. Пощенският вагон ще вози милион и половина лева!
В кинолентата на Портър засадата принуждава самотен телеграфист да спре влака. Във версията на Дочо тази роля изпълнява кантонерът Ставри Алексов. Късно следобед на 10 ноември при него идват двама “пътници”. Вместо пари за билет единият вади револвер. Тогава се показват и другите юначаги. От касата на кантона задигат около 7000 лева.
В 17 часа и 20 минути се чува пухтенето на трена. Бай Ставри го посреща както винаги. Композицията спира, Дочо се мята на локомотива и опира парабел в слепоочието на машиниста. Онзи светкавично се опитва да даде заден ход. Обирникът го халосва с пищова. Сетне му нарежда да изпусне парата, за да няма повече мърдане.
Във филма тази мярка е взета с откачване на локомотива. Двама от бандитите на Портър влизат в пощенския вагон, разбиват касата и изпразват съдържанието. Дочо ревниво спазва сценария. Двама от хората му се качват при пощальона. “Дай парите!”, реве единият. “Пари днес не носим”, отвръща ужасеният чиновник. “Как да не носите? - сепва се хайдукът. - Един милион и половина трябва да имате.”
Става ясно, че сумата 1 400 000 лева е пренесена още миналия месец, в навечерието на Димитровден. Все пак има какво да се прибере от пътниците.
Филмовите герои свалят и пребъркват всички. Нашенските им колеги правят същото с тази разлика, че спестяват разкарването на жените. Госпожите и госпойците са обрани по купетата. Мъжете са натъпкани в кантона, излизат един по един и се освобождават от банкнотите, пръстените и прочие ценности. “Който укрие макар и стотинка - куршум!”, предупреждава Дочо.
Никой не оказва съпротива. Единственият въоръжен пътник е някакъв гвардейски подофицер. Той ловко вади пистолета го пуска в скута на годеницата си. Тя майсторски го скрива в чадъра. Шайката похапва набързо, прекъсва телефона и потъва в гората. Пътьом разбойниците хващат овчаря Ангел Савов и го заставят да носи плячката. Два тежки вързопа мята на гръб чобанинът.
В 17 часа и 55 минути началникът на берковската гара търси Бокиловци. Влакът го няма, притеснява се той. Бокиловци подозрително мълчи и жепеецът алармира Околийското управление и на военните. Бързо трябва да се организира потеря. “Но и тук изигра ролята си фаталното яваш, яваш, останало ни в наследие от една империя, която се разложи и пропадна с тоя свой дух”, коментира вестник “Дневник”.
Първата група преследвачи тръгва чак в 8 вечерта, втората потегля в 9 и 30. “До местността Зидът техните следи се познаваха. Оттам нагоре имаше трева и те се загубиха”, свидетелства човек от хайката. На два
километра преди границата разбойниците освобождават носача и минават в Сръбско.
Според законите на жанра американските обирджии са избити до един. Родните хайдуци обаче се измъкват невредими. “Изглежда, че епохата на романтичните бандити още не е изчезнала”, отбелязва един виенски вестник.
В Сърбия тайфата се пръска. Със свой съмишленик Дочо отива в Цариград, където разработва схема за ликвидиране на царското семейство. Борис III и Йоана Савойска току-що са се венчали и покушението ще се извърши по време на сватбеното пътешествие. После България ще стане република!
Понеже турските тайни служби надушват пъкления план, заговорниците хващат параход за Марсилия. По дирите им нашите пускат детектива Никола Нинов. С негова помощ на 10 юни 1931 г. френските власти арестуват бандюгите. Въдворени са в затвора на Екс ан Прованс.
По време на юридическата сага Дочо твърди, че е народен закрилник, опълчил се срещу белия терор в страната. Нашите правници пледират, че е опасен престъпник и искат да бъде екстрадиран. Французите са раздвоени: криминален или политически е Дочо Узунов?
Надделява мнението, че е от втората категория, защото Европа лепва на Александър Цанков прозвището Кръволока. Той е архитектът на белия терор, който обаче е реакция на червения. Първи са комунистите с атентата в храма “Св. Неделя”. На 16 април 1925 г. кървавата баня взема близо 150 жертви, включително деца.
Френският апелативен съд освобождава Дочо Узунов и другия, но не ги иска на територията на Третата република. Дава им петнадесетдневен срок да напуснат страната. Оттук насетне дирите на легендарния разбойник се губят. Предполага се, че загива като интербригадист в Испанската гражданска война през 1936-1939 г.
