Девет от 10 човека не знаят, че страдат от хронично бъбречно заболяване

По статистика, хората на хемодиализа у нас са над 3700 човека, чакащите за бъбречна трансплантация са близо 700 

През март, по традиция, отбелязваме Деня за борба с хроничните бъбречни заболявания. Тази година това бе на 13 март, тъй като самият ден се отбелязва всеки втори четвъртък от месеца. 

Бъбречните заболявания може да се окажат фатални заради късното им диагностициране при някои пациенти.

„9 от 10 човека не знаят, че страдат от хронично бъбречно заболяване. А това е така, защото не са осведомени. Първо трябва да се установи, че го има това състояние и след това хората да бъдат информирани и проследявани. Това може да се случи, когато се правят редовни рутинните профилактични прегледи“, каза пред журналисти доц. д-р Любомир Киров по време на здравно събитие, посветено на бъбречните заболявания.

„Поне веднъж годишно хората трябва да се изследват, включително креатинина. Когато лекарят назначи изследвания, човек трябва да ги направи, тъй като в немалко случаи се назначават изследвания, но хората по една или друга причина не ги правят. Често пъти те изтъкват, че нямат време. Колкото и странно да звучи, се чуват и репликите „Страх ме е да не ми открият нещо“. Това не е само у нас, а и в чужбина. Хората са еднакви навсякъде относно своите емоции и усещания“, допълни още доц. Киров.

Симптоми на нарушена бъбречна функция са:

- обща отпадналост

- често уриниране с парене и болка

- промени в обема на отделената урина

- поява на отоци по клепачите и долните крайници

- суха и сърбяща кожа, мускулни крампи

- загуба на апетит

- задух, гадене и повръщане

Проф. Борис Богов обърна внимание на това, че ранната диагностика е от ключово значение, тъй като в по-ранен стадий лечението е по-лесно лечимо. Ако заболяването се открие в по-късен стадий за пациента терапията се усложнява.

„При крайните стадии на бъбрекът изчезва, т.е. престава да работи и е крайна фаза на хроничната бъбречна недостатъчност. В този стадий пациентите могат да бъдат включени на диализно лечение, което дава възможност да живеят. Вторият вариант е, ако имат шанс за бъбречна трансплантация“, каза още проф. Богов.

„В България досега е проведено едно проучване през 2012 г. В него се посочва, че у нас има около 13-14% пациенти с хронично бъбречно заболяване. За сравнение, в Европа, тази цифра е 9%. Ако се направи един скрининг и се обхванат всички рискови групи, и  там ще попаднат пациенти в началните стадии на заболяването, този процент ще мине 18% на ХБЗ. Към днешна дата се знае, че пациентите в стадий III A са около 150 000-200 000 човека на ХБЗ. А тези в стадий III B и IV са повече от 50 000-60 000 души. Общата бройка надминава 300 000 човека у нас“, допълни той. 

„По статистика хората, които провеждат хемодиализа у нас, са над 3700 човека. Пациентите чакащи бъбречна трансплантация са около 700 човека. Тези факти са тревожни“, каза проф. Борис Богов.

Специалистът посочи и още една тревожна статистика.

„Рядко пациентите достигат до диализа. Много повече от тях с бъбречно заболяване загиват поетапно от преминаване от един стадий в друг. Те загиват от сърдечно-съдови усложнения. Съществува един термин „бъбречна смърт“. Нашите пациенти никога не умират от бъбречен проблем, те загиват от сърдечно-съдови усложнения всъщност“, каза пред журналисти проф. Богов. 

Специалистите обръщат внимание, че хората, особено тези в рисковите групи (бел. ред. диабетици, хора с високо кръвно), трябва поне веднъж годишно да преминат преглед при нефролог.

Основните лабораторни изследвания при съмнение за ХБЗ са - изследване на урина, химично изследване със седимент, урокултура, микроалбуминурия и количество белтък в 24-часова урината, изследване на серумен креатинин.

Пълната кръвна картина с включен креатинин също е много важна и може да покаже дали човек има или няма проблем с бъбреците. Ултразвук на бъбреците също е сред ключовите изследвания.