Проф. Борис Богов пред „Труд news”: Злоупотребата с добавки и протеини води до отключване на бъбречна болест

Ехографското изследване дава достатъчно информация и с него може да се определи дали има проблем

На днешния 13 март отбелязваме Световния ден за борба с бъбречните заболявания, това се случва всеки втори четвъртък през месец март.

Според статистиката около 850 млн. души по света страдат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). По данни на българското Дружество по нефрология (от 2012 г.) у нас 13% от населението има ХБЗ.

За хроничните бъбречни заболявания, за хемодиализата, както и за двата основни теста за проследяване на бъбречната функция, пред „Труд news”, говори проф. Борис Богов, началник на Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Света Анна”.

- Проф. Богов, през март отбелязваме Деня за борба с бъбречните заболявания. Кога един пациент разбира, че има хронично бъбречно заболяване?

- Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) се оценява, когато изчислената гломерулна филтрация е >60 мл за минута в продължение на 3 месеца. Това е едното условие. Второто е да има промени в серумни и уринни маркери, разбира се, висок креатинин и наличие на албумин. ХБЗ има и тогава, когато има хистологична диагноза, която се поставя само с бъбречна биопсия. Ехографското изследване дава достатъчно информация и с него може да се определи дали има проблем. Спортистите или хората, които ходят на фитнес и злоупотребяват с добавките и протеините, а някои правят и хормоно терапия с тестостерон, имат бъбречни промени още в ранен стадий, дори филтрацията да е нормална. Те обикновено имат ехографски образ на болен бъбрек и това предполага отключване на бъбречна болест в скоро време. 

- От близо две седмици e в сила решението за два основни теста за проследяване на бъбречната функция. Разкажете малко повече за тях?

- Единият е кръвен тест за серумен креатинин (eGFR). Креатининът е отпаден продукт в кръвта, който идва от мускулната активност. Обикновено се отстранява от кръвта чрез бъбреците, но когато функцията на бъбреците се забавя, нивата на креатинин се повишават. Вторият е уринен тест за наличие на албумин (UACR). Албуминът е протеин, който се намира в кръвта. Здравият бъбрек не позволява на албумина да премине в урината. При увреждане на бъбреците албуминът преминава в урината. Колкото по-малко албумин има в нея, толкова по-добре. Наличието на албумин в урината се нарича албуминурия.

- Какъв е редът,  за да може пациенти да пуснат този тип изследвания?

- Трябва да отидат при своя общопрактикуващ лекар. Това, което е обнародвано в Държавен вестник е, само тези пациенти, които са с диабет ТИП 2 диспансеризирани, те могат да отидат при личния си лекар. Той трябва да им даде талон за изследване на серумен креатинин и на албумин-креатининово отношение в урината. Става много лесно и бързо.

- При каква стойност на креатинина пациентът ще бъде изпратен на хемодиализа?

- Към хемодиализа е последният стадий на ХБЗ (хронично бъбречно заболяване) и изчислена филтрация под 15 мл. Старата класификация, преди 2012 г., беше при серумен креатинин над 1300 µmol/l. Днес това не е така, защото пациент с остра бъбречна недостатъчност може да дойде с 1300 µmol/l и да не бъде включен на диализа, а с консервативни методи нещата да се оправят. Обичайно, над 1300 µmol/l е на диализно лечение, това е последният стадий. 

- Има ли временна хемодиализа?

- Да, има. Това най-често се случва при пациенти с остро влошена бъбречна функция. Пациенти, които имат бъбречно заболяване, но поради някакъв повод постъпват в кардиологично отделение с остра сърдечна недостатъчност, се прави коронарография. Често пъти това са спешни случаи и няма време да се изследва креатинин. След като мине процедурата с коронарографията, може да се излезе креатинин 1000 µmol/l, например. Тези пациенти провеждат периодични хемодиализи, две-три седмици до месец и след това възвръщат обратно нивото, на което е стартирала процедурата като коронарография. Временно влошаване на бъбречна функция понякога предполага и временно включване на диализа.

- Каква е процедурата, когато пациентите за първи път стартират диализно лечение?

- Когато за първи път се стартира диализно лечение, като преди това са направени ехографски изследвания и се вижда, че бъбреците нямат капацитет и са малки, креатининът трайно е висок и не се очаква пациентът да възвърне креатинина и да се подобри, то тогава следва първо включване на хемодиализа. То е с временен съдов достъп. Това е катетър, който се поставя на различни места или на крак или горе (аксиален). През него се провеждат първите диализни процедури. Този период от време катетърът може да седи, ако е поставен правилно и пациентът има грижи за него, тъй като често се получават и възпаления. След това се насочва към изграждане на AV фистула, това е "златният стандарт". Катетърът се сваля, най-малкото, защото носи риск от инфекции. Тогава, когато е направена вече една AV фистула, тя трябва да не се използва или да "зрее" около 20-25 дни. След това, при всяко ходене на диализа, се боде на едно и също място. При пациенти, които имат лоши съдове и не може да се изгради AV фистула, се поставя постоянен катетър. Това най-често са пациенти-диабетици, те имат лоши съдове и при тях се поставя такъв постоянен катетър.

Третата възможност е перитонеалната диализа, обикновено се предлага на по-млади пациенти, които са в активна възраст и работят. Не следва да бъдат зависими от машината и процедурата се провежда в домашни условия. Това е малко трудоемко и човек трябва да е грамотен. Изгражда се от хирург, ние го наричаме "тунел на коремната кухина", и по този начин се провежда диализата.

- Какви стъпки е необходимо да следват хората, за да имат добро бъбречно здраве?

- Бих казал рационален живот – добра храна, без вредни продукти. Бъбрекът е най-чувствителен към белтъчна храна, всички видове добавки, съдържащи големи количества белтък, било то животински или друг. Също така да се избягват енергийните напитки. Всичко това води до бъбречна увреда било то на по-ранен или по-късен етап. Препоръчително е да се пие повече вода, около 2 л. за денонощие. Бъбрекът харесва това. Не бива да се забравя и редовният профилактичен преглед при общопрактикуващия лекар, особено, ако има рискови групи пациенти.

Ние апелираме да има един Национален скрининг и да се работи в посока превенция, което означава говорене и информираност. Всички, които имат във фамилията човек с високо кръвно, с генетична болест, диабетик, хора с наднормено тегло, трябва да отиде на лекар, даже и да няма оплакване. Достатъчно е да посети личния си лекар дори веднъж годишно, за да не се пропусне нещо.