Дино Баджо, световен вицешампион с Италия от 1994 година, ексклузивно пред „Труд“: В Щатите най-много се говореше за България

Дино Баждо е един от емблематичните халфове на Италия през 90-те години. Три пъти спечели Купата на УЕФА с „Парма“ и „Ювентус“. Рекордьор е по голове във финалите на турнира. Беше сред твърдите титуляри на Италия, когато „скуадрата“ стана световен вицешампион. А по пътя до мача за титлата срещу Бразилия отстрани България. С Баджо в състава. За родината си записа 60 мача и вкара седем гола.

Световният вицешампион се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Във вашата забележима кариера феновете на „Ювентус“ ви приеха много добре, въпреки че преди това сте играли в друг клуб – “Торино“. Как се получи това, сеньор Баджо?

- Смених доста отбори освен „Торо“. Бях още и в „Юве“, и в „Интер“, и в Лацио. Нека да кажем така - където съм бил, винаги са ме приемали добре, защото съм се раздавал докрай и отборът ми е побеждавал. За феновете и отборите винаги най-важни са резултатите.

- Когато бяхте в „Ювентус“, тимът беше известен с двете големи звезди с името Баджо. Как се разбирахте с Роберто?

- О, с него се разбираме много добре дори и днес. Виждаме се от време на време и си говорим за миналото. Много добри са ни отношенията, защото той беше и продължава да е едно прекрасно момче. Обича да се шегува и компанията му е винаги приятна. Взаимотношенията ни са възможно най-добрите, независимо че той винаги е бил по-известният Баджо от двама ни и по-търсеният от всички. Но да бъда малко в неговата сянка бе добре за мен, защото нямаше толкова натиск и ми беше по-спокойно. Ролята на Роби бе доста по-тежка. Очакваше се много от него в предни редици. Имаме солидно количество успехи заедно. Справяхме се добре, играхме на световно. Имаме едно прекрасно приятелство.

- Заради това съвпадение на фамилии изпадали ли сте в странни ситуации?

- Имаше понякога обърквания, но след силното ни световно първенство заедно всички се научиха да ни разпознават. Някои обаче продължиха погрешно да ни мислят за братя. Да, братята Баджо. Двамата братя. Доволни бяхме да ни мислят за такива, но не сме.

- Вкарахте три гола в двата финални мача за купата на УЕФА срещу „Борусия“ (Дортмунд). Това ли е най-голямото ви постижение в „Ювентус“?

- Да. Трофеят бе спечелен в голяма степен от тези голове. Самата Купа на УЕФА обаче също е добро постижение. А сме трима играчи, които държим рекорд и сме я печелили по 3 пъти. Но аз държа и постижението по голове, вкарани във финал за тази купа. Щастлив съм, че е така. Още повече, че не знам дали някой може да подобри рекорда ми, защото общо съм вкарал пет гола в трите финала. Мисля, че в днешни дни е почти невъзможно да бъде повторено.

- Още в първия сезон за „Парма“ отново спечелихте отново Купата на УЕФА и вкарахте голове точно срещу бившия ви отбор – „Ювентус“. Явно ви върви във финалите да вършите работата на нападателите?

- Да. Често се е случвало да се подвизавам като нападател и да вкарвам. Освен това точно в този мач имаше малко и момент на отмъщение, защото предната година „Юве“ ме продаде в „Парма“. Но това не е толкова важно, а по-важно е това, че спечелих втората си Купа на УЕФА и отново вкарах във финалните мачове – този път два гола. Беше прекрасно.

- „Парма“ изгради страхотен отбор по това време, но защо не успя да стане шампион?

- Имахме наистина много добър отбор със страхотни единици. Спечелихме още веднъж Купата на УЕФА в Москва. Затова и се съгласих да участвам като ветеран в турнира „Купата на легендите“ там. Беше нещо като завръщане в миналото. Сигурен съм, че „Парма“ никога няма да има толкова силен тим. Спечелихме толкова много купи! Липсваше ни само Скудетото, но по онова време нямаше как да изпреварим „Ювентус“. Силите ни стигнаха само да се класираме втори. И то с много малка разлика в точките.

- По онова време бяхте заедно с Христо Стоичков в отбора. Какви спомени имате за него като съотборник?

- Повече от прекрасни. Беше наистина чудесно да сме заедно. Обожавах шегите му. Много беше важно да имаме в редиците такъв авторитет като него. Единственото за което съжалявам е, че дойде вече в последните години преди да приключи кариерата му. Ако го бяхме взели при нас няколко години по-рано, можеше да бъде още по-хубаво.

- Дойде в „Парма“ като актуален носител на Златната топка. Как го приехте?

- Много радушно, защото беше единственият вариант на носител на „Златната топка“, който тогава можеше да дойде при нас. Прекрасен и известен град, но с една по-скоро семейна и тиха атмосфера. Не беше шумен като големите. Приехме го добре, а аз му отстъпих фланелката с номер 8. Дотогава я носех аз. Все пак беше носител на „Златната топка“, а пък аз взех фланелката с номер 24. И така играхме една година заедно. Само една за съжаление, защото той се върна в „Барселона“, но всичко беше прекрасно.

- Една година по-рано играхте срещу Христо в полуфинал на световно първенство. В България, а и самият Христо и до ден днешен обвиняват съдията, че не даде дузпа за България.

- Да. Спомням си този полуфинал. Бихме ви с 2:1 и Христо тогава вкара. Имаше много силни моменти за него на това световно. Но ние направихме едно наистина много силно първо полувреме срещу България. В този мач Роберто Баджо получи леко разтежение. А няколко от нашите играчи се измориха дотолкова, че това се оказа проблем за финала. След този мач бяхме физически изтощени. Въпреки това успяхме да стигнем до дузпи, но там вече лотарията е пълна. Доказателство е , че от бялата точка пропуснаха наши съотборници, които по принцип никога не бяха пропускали преди това.

- Изненада ли беше за вас, че България се появи като съперник на полуфинала?

- Участието на България на полуфинал беше наистина сензация. Отборът, за който най-много се говори. Никой преди това не беше предвиждал такова добро представяне от вас, но мога да кажа само, че беше напълно заслужено. Направихте голямо мондиал.

- Какво мислите за нашия отбор от това първенство? Сигурно сте го разузнавали, наблюдавали...

- Много силен отбор. Лечков, Христо и много други прекрасни футболисти, на които в момента не мога да си спомня точно имената. Но няма как да забравя, че имахте прекрасен отбор, много техничен. Сега си спомням, че един от централните защитници беше изключително храбър и съм го запомнил. Стигнахме до мача с вас пределно концентрирани и Слава Богу, че знаехме че сте труден съперник и не ви подценихме.

- На финала загубихте от Бразилия, като точно най-добрите изпуснаха дузпи - Роберто Баджо, Масаро, Барези... Защо се случи това? Проклятие ли е върху най-големите да пропускат точно на финали?

- Когато се стигне до дузпи на такова ниво нещата наистина стават непредсказуеми. Определено има футболисти, които са подготвени и рядко пропускат, но на финал дори това не е сигурно. Защото колкото и да са уверени, все пак са човешки същества и могат да сбъркат. Много тежък шампионат беше. Такава умора имаше накрая, че имах чувството, че краката ми са от олово. 120 минути игра на 40-градусовата жега. Не беше никак лесно и затова не можем да обвиняваме никого. Представете си бразилците. Те имат такава слава на екзекутори при дузпите, че някои от тях дори и на тренировка на са изпускали. А в този финал точно те сгрешиха от бялата точка и то два пъти.

- Ако не ви бяха сменили, щяхте ли да биете дузпа?

- Имаше възможност, ако имаше равенство да бия, но щях да бъда седми или осми. И нямаше да се стигне до мен.

- Четири години по-късно на мондиала отново загубихте и отново с дузпи. И тогава ви смениха и вие отново не бихте дузпа и срещу Франция?

- Да. Така стана. Сблъскахме се с Франция на четвъртфинала. Освен че играеха у дома пред своята публика, бяха и по-силният отбор. Тогава си помислих, че ако успеем да преминем през тях ще спечелим със сигурност титлата. Сигурни бяхме в това, но проблемът бе как да ги отстраним. Дори си спомням, че тогава още беше в сила правилото на златния гол и в самия край един удар на Роберто мина на два или три сантиметра от гредата. Нищо, казах си. Ако успеем да ги преборим на дузпите, ще минем на полуфинал и от там нататък ще е лесно и красиво. Но при дузпите пропуснахме два пъти...

- В края на кариерата си играхте малко и за английския „Блекбърн“. Как ви се стори английското първенство?

- Беше много хубав период. Английският шампионат е силен. Страхотно първенство. За мен е най-хубавото в света. Имам предвид като футбол. Разбира се класни са и испанската Ла лига, първенствата в Германия, Франция, Италия... Едно време Италия се бореше за първо място, а сега може би е петото или шестото първенство по сила. Но на мен винаги английското първенство ми е харесвало най-много. Прекрасно е! Футбол в най-чистия му вид.

- Кои мачове от вашата кариера остават най-значими за вас?

- Мисля, че това ще са всичките финали. Заключителните битки за Купата на УЕФА, финалите за Купата на Италия, Суперкупата, финалът на световното първенство, финалът на европейското първенство. Това са мачовете на истината, при които не се гледа как си играл. Отборът или е загубил или е спечелил. Решаващи сблъсъци на крайностите. И затова те са най-важните и остават в историята.

- Работил сте с уникални треньори като Невио Скала, Чезаре Малдини, Дино Дзоф и Карло Анчелоти. Италия ли произвежда най-добрите тактици във футбола?

- Нашите големи треньори показаха на целия свят как трябва да се подреждат играчите на терена. И до ден днешен отборите на специалистите от Ботуша играят много добре тактически. За съжаление обаче не е така с техниката. Едно време имаше повече техника в нашите футболисти, а днес тя е по-малко. А в същото време всички останали големи футболни нации в Европа израснаха много по-бързо от нас. Обаче и до днес не могат да се подредят толкова добре тактически като нас на терена. Италианските треньори днес са пръснати по света и показват опита си на други нации и ги учат как да застават и как да се движат на терена. Така другите методично израстват във футбола и става все по-трудно да играем срещу тях.

- Имате ли лично желание да работите като треньор?

- Не! Не искам. Много повече предпочитам, както правя и в момента - да уча момчетата в школата на футбол. Да работя с юноши от 14 до 17 години. Там е истинското удоволствие за мен. Нищо не може да се сравни с благодарността им, когато споделиш с тях опита си.

- По ваше време бяхте един от най-елегантните халфове в света. В днешния футбол кой футболист най-много ви харесва на вашия пост?

- Това е труден въпрос, защото сега добрите са наистина много. Има също и много, наистина много класни чужденци. Италианските играчи реално са малко слабички в момента. Но ако говорим в световен аспект може би на върха са Иван Ракитич от „Барселона“ и Тони Крос от „Реал“ (Мадрид).

- Преживя ли Италия факта, че не игра на световното първенство?

- Много тъжно беше. Нещо, което не беше ставало от 60 години, но станалото - станало. Сега трябва да почнем да градим от нулата. Да се направи стабилна основа на бъдещия ни отбор и да се надявам след четири години да се върнем като фактор на следващото световно. Това за всички в Италия е изключително важно, защото има хора, които прекарват цялото си време в очакване на следващия Мондиал. И дори силно страдат, когато не могат да гледат „скуадра адзура“.

- Съгласен ли сте, че италианският футбол е в криза?

- Това е така още от 2006 година. Тогава не се направи нужното, за да се програмира бъдещето. Не се предприе нищо за младежкия футбол и за подрастващото поколение. От тогава само се следи това да се привлекат добри, но евтини чужденци. При тази ситуация просто е невъзможно да сглобиш силен национален отбор. Нямаш шанс при липсата на силни единици. Невъзможно е!

- Може ли Роберто Манчини да изведе „скуадра адзура“ от кризата?

- Всичко трябва да започне от федерацията. Трябва да си изгради наистина изцяло нов отбор. Евентуален избор на сеньор Томази за президент щеше да бъде много добър за футбола ни, защото става дума все пак за бивш футболист с познания. Но не би. Федерацията заложи на Роберто Манчини, който трябва да направи наистина един основен ремонт.

- Проблем ли е за италианския футбол, че единствено „Ювентус“ става шампион вече 7 години подред?

- „Юве“ заслужава да е на върха. Те са наистина най-силният отбор в Италия. Не само в родината ни, но и на високо европейско ниво. Силно ръководство, силни собственици, една система на управление, която е от повече от 20 години и работи успешно. Просто си вършат добре работата. Справедливо е да печелят, защото го заслужават.