Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, пред „Труд news“: Държавните служители са ощетени, да върнат клас прослужено време

Моментално излизаме на 2% излишък в бюджета, ако направим нормална данъчно-осигурителната система

В парламента има предложени държавните служители постепенно да започнат сами да плащат осигуровките си. Върви подготовката на редовния бюджет за 2026 г. С въпроси какви промени при заплащането на труда на държавните служители може да бъдат направени, удачно ли е отпадането на ковид добавките от новите пенсии, какви промени в данъците са необходими се обърнахме към финансиста и главен икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.

- Г-н Кацарчев, в парламента е внесено законодателно предложение държавните служители постепенно да започнат сами да плащат осигуровките си. КТ „Подкрепа“ подкрепя ли предложението?
- Ние сме „за“ държавните служители да си плащат осигуровките, тъй като те самите имат интерес от това. Въпросът е, че това е само един елемент от цялата система на заплащане на труда в държавната администрация, и особено на държавните служители, и е частичен подход, който по-скоро е настояване на работодателите и е в техен интерес. Това, което КТ „Подкрепа“ отстоява, е да се изравнят правата на държавните служители с тези, наети по трудов договор по Кодекса на труда. Ние не искаме държавните служители да не плащат осигуровки. Но има и втори възможен подход, ако целта е изравняване на държавните служители с работещите на трудов договор. Работодателите да изравняват правата по отношение на държавните служители, т.е. самите работодатели да почнат да плащат 100% от осигурителната вноска на работещите по трудови правоотношения. Това също е изравняване на права.

- Работодателите съгласни ли са на такава промяна?
- Естествено, че не са. Защото по този начин всички на трудови правоотношения реално ще имат увеличение на нетния разполагаем доход.

- Необходимо ли е заплатите на държавните служители да бъдат компенсирани със увеличение, ако сами започнат да плащат осигуровките си?
- Това е задължително условие. Но не само увеличение с оглед на компенсиране на загубата на нетен доход заради осигуровките, а и с оглед на компенсиране на загубата от инфлацията. Т.е. тези два елемента трябва да вървят паралелно. Държавните служители са ощетени с това, че нямат право да осъществяват друга дейност, нямат право да имат фирми. Това е записано в Закона за държавния служител, което ги прави неравнопоставени спрямо тези, които работят по трудови правоотношения. Трябва и тези права да се изравнят, както беше преди години.

- Трябва ли да бъде върнат и клас прослужено време за държавните служители?
- Това е част от Кодекса на труда, тоест и това е задължително. Нормално е един човек, който работи определен брой години и е развил професионалната си кариера да получава по-голямо заплащане предвид опита, който е натрупал през тези години. Това е смисълът на класа за прослужено време.

- Защо в момента държавните служители нямат клас за прослужено време?
- Беше направена една реформа, с която реално се намалиха разходите за персонал в държавния бюджет и бяха ощетени всички работещи в държавната администрация. Като стигнем до намаляване на разходите в държавния бюджет, започват да се оглеждат само за заплатите на работещите в публичния сектор. Много хора не си дават сметка, че това не са само хората в централните администрации, има и голям брой агенции, които извършват професионална дейност, плюс образованието, плюс здравеопазването, без които не можем, а те също са в криза. Дискусията не тече по никакъв начин. Всички искат да получават адекватни публични услуги, но в същото време как да ги получат, ако нямаш достатъчно на брой служители, които да са обучени и да имат съответната професионална кариера в съответната агенция или държавна структура.

- От КТ „Подкрепа“ имате ли конкретни искания по отношение на възнагражденията в администрацията в бюджета за 2026 година?
- Ние сме ги подали още като се правеше бюджета. Тогава поискахме 13,5% увеличение на разходите за работните заплати на консолидирана база, по простота причина, че така изчислихме към края на миналата година ефекта от инфлацията. Сега се оказа, че не сме сбъркали, тъй като линията на бедност, съгласно НСИ, се е увеличила с 13,5%. Т.е. сметката ни съвпадна с това, което статистиката отчете след 5-6 месеца. И реално погледнато всяко увеличение на работните заплати с по-нисък процент води до намалена покупателна способност и влошаване на жизнения стандарт на всеки един човек, работещ в държаната администрация, с изключение на тези с най-големите заплати, които дават за пример, но те са изключение.

- Учителите готови ли са на стачка, ако през настоящата година заплатите им изостанат от правилото да бъдат с 25% над средната за страната?
- КТ „Подкрепа“ ще имаме конфедеративен съвет в началото на другата седмица и там това ще бъде обсъдено с абсолютно всички наши структури. Те ще вземат решение как ще продължим да работим, но напрежението расте, като е много вероятно да има протести, ако отново решат, че така наречената конкурентоспособност на държавата преминава през ниски заплати, вместо през повишаване на производителността на труда, тоест инвестиции във икономиката. За пореден път работещите трябва да понесат на гърба си тежестта на кризата. Но и не само работещите, а и пенсионери, майки. Например изплащаните обезщетения за втората година от майчинството не са мръднали няколко години. Но в същото време имаме демографска криза, която вече прилича на демографска катастрофа. А това е свързано със заплащането на труди на работещите. Процентът на работещите бедни в България е най-висок в ЕС, около 12%. Една трета от домакинствата са под линията на бедност, две трети са под необходимото за издръжка на живота. Тоест две трети от хората в България реално свързват някакси двата края.

- Одобрявате ли гласуваното вече премахване на ковид добавките към новите пенсии?
- Махат ковид добавките, но нищо не дават. Някой, който се пенсионира на 1 юли, ще вземе пенсия 30 евро по-малка от този, който се пенсионира на 30 юни. Каква е логиката, ако не компенсираш по някакъв начин този спад? 30 евро на 350 евро пенсия са близо 8% спад на дохода. Да не говорим, че тази минимална пенсия е под линията на бедност, която е 390 евро, което означава, че всички пенсионери с минимални пенсии, близо половин милион пенсионери, ще трябва да се разходят до областните градове, за да кандидатстват в Агенцията за социално подпомагане за социални помощи. С тези пенсии ми е интересно как ще се придвижат дотам и колко пари ще им струва тази разходка, която никой не компенсира. Но това са въпроси, които властта трябва да си зададе, за да намали бюрокрацията вътре в системите от една страна и второ, да се погрижи наистина за хората, а не на думи. Какъв е смисълът тези хора да бъдат разхождани до Агенцията за социално подпомагане? Това няма да се налага, ако минималната пенсия се изравни с линията на бедност. Следващото нещо, което е свързано с данъчно-осигурителната политика, е, че две трети от приходите в държавния бюджет са събрани от работещите. Ние сме с най-високия дял на приходи от косвени данъци, които касаят всички, при тази бедност. Това означава, че бедните на гърба си плащат косвени данъци. Ние нямаме прогресивно облагане на доходите, което означава, че богатите са облагодетелствани. Има таван на осигурителния доход. Данъчно-осигурителната тежест върху най-ниските доходи е два пъти по-голяма от тази за богатите, които са над тавана на осигурителния доход. Имаме поредната препоръка това нещо да се поправи и поредното неразбиране от страна на бизнеса и държава, че трябва да се поправи, защото това води до най-голямото подоходно неравенство в Европейския съюз.

- Вие подкрепите ли въвежда на прогресивно подоходно облагане?
- Ние го предлагаме години на ред. Защото това е справедливото облагане. И таванът на осигурителният доход трябва да се премахне в един момент. Това, което направиха като предложение от Министерство на финансите за повишаване на максималния осигурителен доход, не кореспондира със законовата разпоредба в Кодекса на социално осигуряване за връзката между максималната пенсия и максималния осигурителен доход. Така че и тук закъсняваме и години наред е едно и също. Намалява се разликата между минималния и максималния осигурителен доход, т.е. богатите все повече не плащат осигуровки при солидарна осигурителна система. И после говорим колко е дупката в бюджета на НОИ.

- Какво е предложението на КТ „Подкрепа“ по отношение на социалната пенсия за старост?Тя трябва ли да бъде увеличена по швейцарското правило или с по-голям процент?
- За увеличението на социалната пенсия за старост трябва да се използва ръста на линията на бедност. Защото при 13,5% ръст на линията на бедност, увеличават социалната пенсия със 7,8%. Т.е. бедните стават още по-бедни. Тази логика не е човешка, със сигурност. Единствената логика, която се търси тук, е счетоводна логика. Нямам пари. А защо няма пари? Защото не си си събрал данъците. Ние сме с един от най-ниските дялове на събрани данъци в Европейския съюз спрямо брутния вътрешен продукт. Това докога ще продължава? Трябва да има някаква спирачка. Приходите за 2024 г. в консолидирания бюджет са 36% от БВП, а средно за ЕС събират 46%. От данъци и осигуровки ние събираме 30,5% от БВП, при средно за ЕС 39,4%. Тъй като се говори за дефицит в размер 7% от БВП, ако имаме нормална система за облагане, ние ще сме на плюс. Не на минус. Защото това са 9 процентни пункта разлика прямо средноевропейските приходи, които събират в техники държави. Тоест ние моментално излизаме на 2% излишък, ако направим нормална данъчно-осигурителната система.

- Това какво означава? Кои данъци трябва да бъдат променени?
- Първо, данъкът върху доходите на физическите лица. Второ, осигурителните вноски и прагове. От близо 10 години минималните осигурителни прагове по икономически дейности и длъжности стоят на минимална работна заплата, не са актуализирани. При корпоративния данък имаме много изключения с нулеви ставки. Бизнесът почти нищо не плаща там. За миналата година печалбите на бизнеса са колкото всички приходи на държавния бюджет. И в същото време бизнесът казва, че е много зле. А социалните плащани от Министерство на труда и социалната политика са два пъти по-малко отколкото субсидиите, които дава държавата на бизнеса. Тоест тук има ясен уклон към това, че социалната дейност и данъчната система са явно несправедливи по отношение на хората. Единствената грижа, която се показват през тези политики, изразени през числата на бюджета, са грижите за бизнеса, който е винаги недоволен. В същото време заплатите са ни ниски. При тези огромни печалби, които декларират, при положение, че печалбата е счетоводен резултат, а камара пари са изтекли навън, без да бъдат обложени с никакви данъци и без да остане добавена стойност в България.

- По отношение на ставките на ДДС необходима ли е някаква промяна?
- Не. Режимите на ДДС, според мен, към момента са добри и трябва да бъдат запазени във вида, в който са. Може да се мисли, но не да се правят изключения от основната ставка - да се намаляват ставки за определени бизнеси, защото така се подкрепяли. При намаляване на ДДС цените не падат. И тези изключения работят единствено и само в полза на определени корпоративни лица, да им растат печалите. Но не и по отношение на пазаруващите или ползващите услуги.

- Необходима ли е промяна по отношение на данък дивидент?
- Ние сме с най-низкия данък дивидент в ЕС. Ако сравняваме доходите от труд и капитал, виждаме абсолютно противоположни действия от страна на властта през последните десет години. Тоест доходите от труд се облагат с значителна данъчно-осигурителна тежест, докато доходите от капитал са с минимални ставки. Което е една социална несправедливост. Независимо от това дали си на компютъра или копаеш с багера някъде, защо единият ще плаща толкова голям дял доходите си на държавата, а другият не.

- Подкрепяте ли предложението на депутати майките да получават 100% от обезщетението за втората година от майчинството, ако се върнат на работа?
- Подкрепяме предложението да получават 10% от обезщетението, независимо от това дали са се върнали на работа, защото това е осигурителна система. Майката и бащата са плащали осигурителни вноски, защото говорим за осигуряване, не за социална помощ. Даже системата ощетява родителите, тъй като обезщетението се смята върху осигурителния доход само на единия родител, а не върху съвкупния доход на съответното семейство.

- Как вървят преговорите с работодателите по отношение на формулата за минималната заплата? Има ли готовност за следващата година минималната заплата да бъде определена по друга формула?
- Към днешна дата преговорите не вървят, защото след смяната на властта нямаме работна група, в която да се дискутира темата.

- При последните разговори за минималната заплата какви бяха разминаванията между синдикати и работодатели?
- Работодателите не искат да има адекватна минимална работна заплата, те искат да има изгодна за тях минимална заплата. Това, което имаме в момента, е някаква смешна минимална работна заплата.

- Смятате ли, че трябва да има различни минимални заплати за различни части на страната или за различни сектори на икономиката?
- Не, това е абсурд. Ние да не сме САЩ, с огромна територия. Цената на водата, тока, сиренето и кашкавала са едни и същи почти навсякъде. Това е абсурд. Да не говорим, че в малките населени места цените са по-високи, защото там магазинчетата купуват от търговци на едро, карат го до магазина и продават малки количества. Затова цените там са и по-високи.

- Вече трябва да се мисли за бюджета за следващата година. През 2027 г. необходимо ли е ново увеличение на бюджетните заплати?
- Естествено, продължава да има инфлация.

 Нашият гост
Атанас Кацарчев е финансов експерт, бил е началник на политическия кабинет на министъра на земеделието, член на надзорния съвет на Българска банка за развитие, и зам.-министър на финансите. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. Бил е шеф в отдела “Имуществени данъци и такси” в Министерството на финансите, а след това и шеф на дирекция “Данъчна политика”. Като зам.-министър е отговарял за данъчната администрация, митниците, Агенцията за държавни вземания. Сега е главен икономист на КТ “Подкрепа”.