Доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ: В Петербург никой не е вярвал, че Сан-Стефанска България е възможна

Трети март 1878 г. няма нищо общо нито с Путин, нито със СССР

С мащаба си Сан-Стефанският договор вбесява Великобритания и Австро-Унгария

Днес е Трети март, националният празник на България. За пореден път ще видим и чуем спорове и скандали около тази дата. Но дали е било винаги или стана така буквално в последните години и защо? В българската история има още и трети март 1886-та, и трети март 1918 година. Какво се е случило на тези дати? Според доц. Светослав Живков само трети март 1886 година може безусловно да сплоти разединената по темата българска нация. С него говорим още и за това възможна ли е била Сан-Стефанска България и каква е ролята на българските опълченци във войната.

- Около Трети март винаги избухват спорове между русофили и русофоби, те особено се засилиха в последните години. Защо стана така, доцент Живков? 
- Нека започнем с това, че за първи път Трети март се чества още при княз Александър Батенберг. Преди 9 септември 1944 година 3 март символизира не толкова и не просто освобождението на България, а най-вече идеята за целокупност, идеята за всички българи в една държава. Това е нашия национален идеал на поколения българи. Това е основната ценност на 3 март до 9 септември. Трети март е бил официален празник в България до 1944 година и не е бил повод за конфронтация. Вече след 9 септември имаме съвсем нова политическа реалност, нов политически режим, на практика тоталитарен, отричащ националното чувство поне в началото, поне в първите години, когато се опитваше да замени национализма с един, както се казваше, пролетарски интернационализъм. Така че всякакви подобни празници, свързани с националната идея, минават на заден план. В празничния цикъл се лансират дни свързани с комунистическото движение, със СССР. 9 септември става национален празник, 7 ноември беше официален празник, 23 септември също се честваше активно като ден на народната армия. И при това положение 3 март отиде назад. Символът за него започва да се възобновява в края на 60-те и началото на 70-те.

- Какви са причините за това? 
- Това е свързано с известни переоценки. Някои, например твърдят, че комунистическият режим бил минал на националистически позиции. Аз не смятам така, но със сигурност комунистичкият режим в края на 60-те започва да възприема националистическа риторика. И от тази гледна точка трети март получава ново място като символика. Официален празник става едва в 1988 година, като преди това има едно помпозно честване през 1978 година на 100-годишнината от Освобождението. Национален празник е от 1990 година, за това имаше национален консенсус между партите тогава, поне до края на хилядолетието той съществуваше и сплотяваше българите.

- И кога изчезна този консенсус и започна противопоставянето? 
- Голямата конфронтация около 3 март се случва не в края на 19 век, не и в Първата световна война, а буквално в последните години. Има пряка връзка с днешното противотоставане между Русия и Запада. Защото сегашната конфронтация на тема Трети Март, на пръв поглед отразява старото противотоставане между Русия и Западните държави. Но всъщност говорим за качествено нов конфликт.
Става дума за съветския режим, съветския империализъм, ако щете. Защото Кремъл се опитва, макар че опитите не са особено успешни, да възроди стария съветски империализъм. Това доведе до злоупотреба със символа 3 март, покрай него започнаха да се лансират старите съветски опорни точки за вечната дружба, за вечния освободител, дори за второто-третото освобождение, за историческата близост между българския и руския народ и прочие неща. Всичко това беше вкарано в оборот на практика от руската пропагандна мрежа и нейните канали в България. Съвсем естествено тази пропаганда породи и контрапропагандата на хора, които категорично отказват да приемат подобни опорки. И това доведе всъщност до ожесточаване на споровете относно 3 март, без самият 3 март да е виновен за това нещо. Защото руската държава в 1878-1879 година, каквато и да е била, няма нищо общо нито с Путин, нито със съветския империализъм

- Противопоставяне между Русия и Великите сили има и преди и след 3 март 1878 година?
- Много може да говорим, че самият Санстефански договор е всъщност един мит, един мъртво роден договор, на практика невъзможен. Но все пак, нека да кажем, че тогавашна Русия със всичките си кусури, е била системен играч. Но има разлика в териториалните клаузи между Сан Стефанския и Берлинския договор. В чисто чисто политическите клаузи в голяма степен Берлинският договор повтаря, че България ще е васална държава на Османската империя, че ще има конституция и т. н. Територията на България според Санстефанския договор е малко над 170 хиляди квадратни километра и е в разрез с договореностите от Райнщадт и Будапеща, с които Русия се ангажира да не създава голяма държава на Балканите. Но тези договорености не са изпълнени в договора от Сан-Стефано. Западните държави не желаят българската държава в този момент да бъде в широки граници. И това е така не защото те мразят България, а защото всички разглежат България като руски сателит в онези години. На практика всички признават тогава, негласно разбира се, доминацията на Русия в България, друг е въпросът, че българският политически елит впоследствие успява до известна степен да се еманципира, цената на това не е малка, да си припомним съдбата на хора като Стамболов.

- Руско-турската война свършва практически с примирието, подписато в Одрин 31 дни по-рано, на 31 януари...
- Така е, чисто международно Санстефанският договор е излишен, защото войната приключва с примирието. Примирието е подписано точно 31 дни по-рано, на 19 януари стар стил или 31 януари в Одрин, а окончателният мирен договор между Русия и Османската империя е подписан чак следващата година в Цариград, известен като Константинополския договор. Преди него е Берлинският договор, той е договор между всички велики сили и на практика преконфигурира положението на Балканите, но сам по себе си не е мирен между Русия и Османската империя, така че от тази гледна точка е нещо средно между примирие и мирен договор. Можем много да спекулираме защо изобщо Граф Игнатиев е подписал договора в Сан Стефано, дали е защото искал да заблуди българите и да им засили проруските чувства, чрез една откровенна измама. Защото в Петербург нито княз Горчаков, нито другите са вярвали, че Сан-Стефанска България е възможна тогава. Но от друга страна трябва да кажем, че Сан-Стефанският проект с неговия мащаб наистина вбесява Великобритания и Австро-Унгария.

- Кажете нещо за Константинополския договор? 
- Константинополски мирен договор не е толкова интересен за нас, защото той просто потвърждава клаузите на Берлинският договор. Но нека се върнем към Сан Стефано. Проф. Петко Петков от Великотърновския университет подчертава, че Сан-Стефанските граници почиват на така наречените основи на мира. Основите на мира са един документ, изработен в самия край на 1877 г. в който няма точно териториални параметри, но се казва, че българското княжество трябва да се формира върху територията на източния и западния вилает, предвидени от цариградската конференция от 1877 г. Казано по-просто, това е една много обширна територия от делтата на Дунав до Охридското езеро в югозападна Македония. В основите на мира е казано, че това българско княжество не трябва да отстъпва от териториите, предвидени от цариградската конференция. Османската империя се солидаризира с тях и тях подписва тези основи на 31 януари в Одрин, и това е условието, което руснаците поставят изобщо за случване на примирието. Османските представители подписват също, но по-важният въпрос е, разбира се, доколко целият този проект е бил реалистичен? Очевидно, не е бил.

- Каква е ролята на българските опълченци? 
- Всички знаем за техния голям принос и голямо геройство на Шипка. И това е безспорно, разбира се. Но истината е, че те са замислени като помощна войска. Това са доброволци, почти никой от тях не е минал през военно обучение. Вярно, някои са били хъшове, четници в различни чети, но като цяло нямат системно военно обучение. И нормално при това положение руското командване да не е разчитало на тях като първостепен военен фактор. Но комбинация от стечение на обстоятелствата и не особено разумни решения на руското командване превръщат тези опълченци в решаващ фактор. Отбраната на Шипка е една от двете основни сражения, които решават войната - Шипка от август 1877 година, и пробива при Плевен през ноември 1877 година. Така гаф от руска страна обаче спомага за това наистина да дадем своя голям принос и да твърдим, че нашата свобода не ни е дадена даром. Защото истината е, че на Шипка липсва боен опит, липсва умение, но всичко това е компенсирано напълно със себеотрицание и личен героизъм.

- Защо за 3 март 1918 година до скоро не се знаеше почти нищо? Става дума за Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) от една страна, и Русия, от друга страна, който слага край на руското участие в Първата световна война.
- Това е, така да се каже, алтернативният трети март. Когато говорим, че проруските кръгове злоупотребяват с трети март, техните противници изкараха като контрапункт друг трети март - именно трети март 1918 година. Ако не друго, това позволи на една голяма част от обществото да се запознае с този трети март, който наистина беше в забвение дълги години. Основната причина за това е, че през 45-те години комунизъм не вървеше някак си да се рекламира един договор, с който Русия търпи поражение, а България е сред победителите. И до ден днешен всъщност проруските кръгове болезнено приемат този трети март, защото най-малкото той руши два мита. Първо - за българо-руската дружба. Очевидно няма как да сме във вечна дружба, след като Русия е срещу България в Първата световна война и Русия обявява война на България. Тя бомбардира Варна, впоследствие и Балчик и Южна Добруджа. Второ - руши мита за руската непобедимост, защото Брест-Литовският договор фактически е капитулация не просто на Русия, но на Съветска Русия. Но и преди 1944-та договорът също не е особено популярен и познат, но по други причини. Истината е, че както около Сан-Стефано има значителна митология, така и около Брест-Литовския 3-и март също има. Ако могат да търсят сходства, и двата договора са мъртвородени. За Сан-Стефанския уточнихме защо. Брест-Литовския е отменен още в същата 1918-та година, тъй като Централните сили, които са победителките срещу Русия, капитулират в края на Първата световна. И чисто международно правно Брест-Литовският договор е отменен още с Компиенцкото примирие, когато Германия капитулира пред френските войски и това е краят на Първата световна война.

- Излиза, че нямаме никакви ползи от трети март 1918 година?
- Да, не сме имали много време да се нарадваме на този Брест-Литовски 3-и март. Отделно от това ние някакви териториални и финансовни преки ползи нямаме. Да, България има български представител, това е бъдещият министър-председател Андрей Тошев, който подписва името на България. Договорът е наистина брутален за Русия, тя трябва да се изтегли от територия над 1 милион квадратни километра от Финландия на север до Черно море, плюс и Кавказ. Разбира се, косвено можем да кажем, че постигаме не малък резултат, защото руската капитулация впоследствие довежда и до румънска капитулация и през май 1918 в Букурещ е подписан договор, според който България трябва да си върне Южна Добруджа и малка част от северна. Но и Брест-Литовският, и Букурещкият договор не са признати за валидни от Антантата и с капитулацията на България и на Германия на практика са отменени. Чисто формално това става с Ньойския и с Версайския договор, но на практика България е принудена да се изтегли от Добруджа още през ноември 1918 година, една година преди Ньойския договор и месец и малко след Солунското примирие.

- Някъде бе споменато, че в нашата история има още един трети март?
- Ами да, това е трети март 1886 година. Денят не е избран случайно, на тази дата се подписва в Букурещ договорът, който слага край на войната между България и Сърбия. Това е може би най-консенсусният трети март, който наистина може да ни сплоти. Това е най-краткият договор, който съм чел, защото е само от един член - възстановяват се отношенията между Княжество България и Кралство Сърбия. Сърбия е тази, която иска примирие, защото след като влизаме в Пирот, на практика заплашваме най-малкото Ниш, ако не и цяла Сърбия. В Букурещ ние не желаем някакви териториални придобивки, защото нашето внимание е фокусирано върху признаването на Източна Румелия. Това е друг процес, паралелен, с този който тече в Цариград и завършва с Топханенския акт, който признава Съединението. В Букурещ българската дипломация иска да се покаже като компромисна, диалогична, за да можем да постигнем успеха в Цариград. Затова в Букурещ България иска само финансови компенсации за жертвите и материалните щети, но дори и такива не получаваме. Този Букурещки договор, освен че е с чисто символно значение, играе ролята на финал на успешната сръбско-българска война, но и отваря пътя към благоприятно уреждане на въпроса със Съединението. Не на последно място - този 3 март не се случва с решителна руска помощ, точно обратното. Той е най-българският 3 март!

Нашият гост

Доц. д-р Светослав Живков е специалист по нова и съвременна българска история, електорална история, изборни системи и политически системи и партии в България. Той е роден на 4-ти август 1979 г. в София. Завършва VII СОУ “Свети Седмочисленици” в 1997 г. и история (магистър) в СУ “Св. Климент Охридски” през 2003 г. От февруари 2006 г. е редовен докторант в Историческия факултет, катедра “История на България” (секция “Нова българска история 1878-1944”). От 2022 г. е доцент по Нова българска история в Алма Матер.